Определение № 2991 от 13.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 13.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20238003104993 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител Н. Н. – ст. инспектор при ТД – Пловдив на Kомисията против определение № 323 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е изменено поставеното по делото въззивно решение № 75 от 14.06.2023 г. в частта за разноските, като е увеличен размерът на присъдените в полза на Ю. Л. П. и Д. И. П. съдебни разноски за заплатеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, възложени в тежест на Комисията, както следва: от 4 500 лева на 8 500 лева за Ю. П. и от 17 000 лева на 21 120 лева за Д. П..

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Ответниците по жалба Ю. Л. П. и Д. И. П., чрез адв. Г. Н., са подали отговор в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК, с който вземат становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните.

За да постанови обжалвания резултат, Апелативен съд – Бургас е установил, че с постановеното по гр. д. № 65/2023 г. по описа на този съд решение № 75 от 14.06.2023 г., КПКОНПИ е осъдена да заплати на Ю. П. сумата 4 500 лева, а на Д. П. - сумата 17 000 лева, представляващи сторени пред въззивната инстанция съдебни разноски за адвокатски 1 възнаграждения. Посочил е, че с молба от 20.06.2023 г. ответниците по делото Ю. и Д. П. са направили искане за изменение на решението в частта за разноските, като присъдените суми бъдат увеличени до размерите съответно 8 500 лв. и 17 600 лв., посочени в представените списъци по чл. 80 ГПК. Втората инстанция не е възприела заявеното от молителите становище, че цената на иска по отношение на Ю. П. е в размер на 99 189,03 лв. Прието е, че исковите претенции на Комисията, като предявени против двамата ответници П., притежаващи в режим на СИО претендираните за отнемане вещи – апартамент и лек автомобил, са при условията на субективно съединяване на исковете, чиято обща цена е в посочения размер. Формиран е извод, че цената на иска, съответно материалният интерес, следва да се отграничи за всеки един от ответниците, с оглед съвместните им равни права в СИО, като се съобрази половината от посочената сума като цена на иска за всеки един от двамата, а именно - 49 594. 50 лева. При този размер съставът на втората инстанция е намерил, че минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., предвид последните изменения от 2022 г., са изчислени неправилно в основното решение и същите са в размер на 4 617. 56 лв. за Ю. П. и 15 637. 92 лв. за Д. П., при материален интерес за последния от 274 698. 12 лв. С оглед констатираната в основното решение значителна фактическа и правна сложност на разглеждания спор, въззивният съд е приел, че в полза на ответниците следва да бъдат присъдени съдебни разноски в по-висок от минималния размер, а именно така, както са посочени в приложените по делото два списъка на разноските по чл. 80 ГПК – 8500 лв. за Ю. П. и 21 120 лв. (17 600 лв. + 20 % ДДС) за Д. П.. С оглед на тези съображения възражението на Комисията за прекомерност на платените от ответниците адвокатски хонорари е намерено за неоснователно.

Обжалваното определение е правилно.

Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай с постановеното по делото въззивно решение са потвърдени решение № 1150 от 21.11.2022 г., поправено с решение № 79 от 24.01.2023 г., постановени по гр. д. № 795/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявените от КПКОНПИ против Ю. Л. П. и Д. И.

П. искове за отнемане в полза на държавата на конкретно посочено в решенията незаконно придобито имущество на обща стойност 324 292. 62 лева. Второинстанционното производство е образувано по подадена от Комисията въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд. С отговора на въззивната жалба, подаден от адв. Н. и адв. Т. – пълномощници на ответниците по делото, са изложени подробни съображения за правилност на крайния извод на първоинстанционния съд и са аргументирани изчерпателни доводи, обосноваващи липса на значително несъответствие по смисъла на специалния закон.

Процесуалните представители на ответниците са се явили и в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2023 г., като в определения от съда срок са представили и подробни писмени бележки, с които по същество поддържат становището си за неоснователност на подадената от Комисията въззивна жалба. С оглед 2 изхода на спора, в полза на ответниците П. са присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на сумата от 4 500 лева за Ю. П., и сумата от 17 000 лева за Д. П., представляващи направени от последните разходи за адвокатски възнаграждения.

Съобразно фактическата и правна сложност на делото, съображения в насока на която са изложени във въззивното решение, с обжалваното в настоящото производство определение, размерът на присъдените в полза на ответниците по делото разноски е увеличен, така както са посочени в приложените по делото два списъка по чл. 80 ГПК (л. 31 и л. 32 от кориците на въззивното дело). Претендираните по списък разноски се установяват с приложените договори за правна защита и съдействие от 25.04.2023 г., като вписването в договора (л. 30) за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Към втория договор (на л. 33) са приложени и доказателства за заплащане по банков път на така уговорения адвокатски хонорар – преводно нареждане, фактура и извлечение от банковата сметка на упълномощеното адвокатско дружество.

С оглед особеностите на конкретния случай (касае се за обективно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество) и съобразявайки вида, характера и обема на извършената пред въззивната инстанция адвокатска услуга се налага, че действителната правна и фактическа сложност на делото в този етап от развитието му, преценена при предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК – при релевираното възражение на насрещната страна за прекомерност, дава основание да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълния платен от ответниците размер. Като е уважил молбата с правно основание чл. 248 ГПК и присъдил пълния размер на адвокатския хонорар заплатен от ответната страна във въззивното производство, апелативният съд е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о., ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 323 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3