Решение № 406 от 17.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Ямбол, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103439 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД – гр. София /с предишно наименование наименование „Теленор България"/, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Г. П.

Д. от гр. Я..

С исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги със слените договори, както следва: По Договор за мобилни услуги от дата 11.05.2019 г. абонатът е предпочел мобилен номер *** с избрания абонамент *** със срок на действие 24 месеца до ***, като със сключено към него допълнително споразумение от дата*** г. абонатът е предпочел нов абонамент - *** със срок на действие 24 месеца до *** г.

На *** г. между страните бил сключен договор за лизинг към абонамента, като абонатът е получил въз основа на договор за лизинг мобилно устройство *** срещу месечна цена в размер на 11.79 лв. съгласно уговорения между страните погасителен план по лизинговия договор.

Сочи се, че съгласно договора правото на абоната е след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 11.79 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.

На следващо място се твърди, че устройството е предоставено на обща лизингова цена в размер на 282.96 лв. при стандартна цена в размер на 299.99 лв. и в този смисъл направената отстъпка е в размер на 17.03 лв.

Твърди се, че въз основа на така посочени договори, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, фактурирани под клиентския номер на 1 абоната № ***.

Сочи се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.09.2021 г. – 04.02.2022 г. „Теленор България“ ЕАД е издал съответно фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., като абонатът-ответник не спазил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 528.62 лв.

Въз основа неизпълнение на задължението на абоната-ответник, „Теленор България“ ЕАД бил прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № *** от дата 15.02.2022 г.

Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумите за месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги, като били фактурирани. Сочи се, че съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор България“ ЕАД имал право да получи в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.

С оглед задълженията на ответника към ищеца, последният е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС, като заповедният съд издал Заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника-длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което заповедният съд указва на ищеца да предяви иск за вземането по издадената Заповед за изпълнение. С последното обстоятелство по същество ищецът обосновава правен интерес от завеждане на исковете, предмет на разглеждане на настоящото производство. Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че по отношение на ответник съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на 286,69 лв., от които:

111.03 лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които били издадени фактури № *** г., № *** г., № *** г. за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата;

70,74 лв. по Договор за лизинг от дата 11.08.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство ***на изплащане, от които: 5 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 58.95 лв. дължими за периода от месец 2/2022 г. до месец 7/2022 и допълнителната сума в размер на 11.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

104.92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.08.2020 г. за мобилен номер ***, от които 100.54 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 4.38 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II. т. 1 от Допълнителното споразумение от дата 11.08.2020 г.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника 2 адв. К. от АК-Я., с който се оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Поддържа се, че процесните фактури са погасени по давност към момента на депозиране на иска на осн. чл.111, б. "в"от ЗЗД.

На следващо място се претендира, че уговорената между страните неустойка е нищожна, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 01/2009г. на ОСТК на ВКС, поради накърняване на добрите нрави, като неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Поддържа се, че по същество клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без ползва услугите по нея, предвид прекратяването на договора занапред.

Сочи се, че съгласно практиката на ВКС при съпоставяне на размера на от на очакваните при сключване на договора вреди от предсрочното прекратяване и размера на конкретно договорената неустойка е налице несъответствие, с което е нарушен принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Сочи се, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.

Сочи се, че представеният от ищеца бланков договор не е бил предмет на предварително договаряне между двете страни и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Клаузите в договора не са били индивидуално договорени.

Сочи се, че според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.

Сочи се практика на СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ от 05.04.1993 г. именно досежно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. С нарочна писмена молба депозирана по делото преди съдебно заседание и на подробно изложените в нея съображения се поддържат исковите претенции.

В съдебно заседание за ответника в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв. Х. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа депозирания отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, като се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК. Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД относно претенциите за абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и 3 лизингови вноски за закупени мобилни устройства и базови аксесоари, както и по чл.92 ЗЗД, относно претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на услуги.

Видно от приложеното по настоящото дело – ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за сумите предмет на иска по чл.422 ГПК, като заповедния съд е уважил това искане и е издал заповед № 1116/18.08.2023 год., за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Заповедния съд е указал на заявител, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок. Във връзка с дадените указания ищецът и предявил иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Видно от материалите съдържащи се ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, на 11.05.2019 год. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер ***, с избран абонамент Тотал+ 20.99 със срок на действие 24 месеца до 11.05.2021, като със сключено към него допълнително споразумение от дата 11.08.2020 г. абонатът е предпочел нов абонамент - *** със срок на действие 24 месеца до 11.08.2022 г. На 11.08.2020 г. между страните бил сключен договор за лизинг към абонамента, като абонатът е получил въз основа на договор за лизинг мобилно устройство *** срещу месечна цена в размер на 11.79 лв. съгласно уговорения между страните погасителен план по лизинговия договор.

Съгласно договора правото на абоната е след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 11.79 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Не се спори, че устройството е предоставено на обща лизингова цена в размер на 282.96 лв. при стандартна цена в размер на 299.99 лв., тоест при направената отстъпка е в размер на 17.03 лв. Не се спори, че въз основа на така посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, фактурирани под клиентския номер на абоната № ***. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.09.2021 г. – 04.02.2022 г. „Теленор България“ ЕАД е издал съответно фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод, че абонатът-ответник е заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги. Въз основа неизпълнение на задължението на абонатаответник, „Теленор България“ ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № *** от дата 15.02.2022 г.

Видно от чл.10 и чл.11 от Общите условия на договора за лизинг, всяка от страните може да развали договора на неизпълнение на задължение на другата страна по него, както и че при разваляне на договора от страна на лизингополучателя последният дължи на лизонгодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски.

Съдът намира направеното възражение за погасяване вземанията на ищеца по издадените фактури по давност на основание осн. чл.111, б. "в"от ЗЗД за неснователно, тъй като претенцията на ищеца за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за 4 потребление на мобилни услуги, за които били издадени фактури № *** г., № *** г., № *** г. са за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г., поради което и няма как да изтекъл предвидения в закона давностен срок към 17.08.2023 год. – датата на постъпване на Заявлението по чл.417 ГПК в съда. Съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Не може да се релевира и възражението на ответната страна по отношение нищожност на уговорката за неустойка на следните съображения:

Неустойката по отношение на неизпълнение на процесните договори е компесаторна и е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането и, направено с обезпечаване качеството и в срок престиране на конкретен договор за целия му срок на действие. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок.