Решение № 4685 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4685 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100510351 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8012/13.07.2022 г. по гр. д. № 11489/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Топлофикация – Враца“ ЕАД срещу М. В. Ц., че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 31/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, а именно 558,04 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енерги за периода от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот с адрес гр. Враца, ул. ****, аб. № 4342, ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, и 83,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. до 01.11.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 558, 04 лева до пълния предявен размер от 672,30 лева и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 83,12 лева до пълния предявен размер от 110,17 лева, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. В. Ц. е осъден за заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД сумата от 61,45 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 1

307,28 лева – разноски в исковото производство.

Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 154422/25.07.2022 г., подадена от М. В. Ц., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че ищецът претендира вземания за чужд имот в гр. Враца. Този имот бил необитаем повече от 36 години, но тази грешка не била случайна и се повтаряла, тъй като не бил уведомяван ежемесечно за дължимата сума. Твърди, че не е ползвател на услугата на Топлофикация Враца и не бил подписвал никакъв документ за потреблението им. Посочва, че живее в София и си плаща парно и топла вода. Твърди, че радиаторите в жилището са свалени и тръбите -изолирани с изолация. Жилището било необитаемо и не се плаща нито електроенергия, нито студена вода. Това било обявено и в данъчната служба, поради което се плащал и по-малко данък.

Посочва, че няма възможност да заплати претендираните суми. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация Враца“ ЕАД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 11489/2022 г. по описа на СРС, 40 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация - Враца“ ЕАД против М. В. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 31/2022 г. по описа на СРС, 40 състав.

Ищецът твърди, че за периода от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. ответникът дължи сума от 672,30 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище в гр. Враца, ул. ****. Твърди, че със заявление 2 на основание чл. 410 от ГПК било поискано издаване на заповед за изпълнение на горепосочените суми, като в хода на производството по гр.д.

№ 31/2022 г., 40 състав длъжникът възразил в законоустановения срок. Моли да бъде признато за установено съществуването на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че не дължи исковите суми, тъй като не е потребител на енергия от „Топлофикация Враца“ ЕАД, тъй като в жилището не живее никой повече от 36 години. Тръбите на сградната инсталация били изолирани топлинно с изолация и не излъчвали топлина, а радиаторите били свалени. Водата била спряна от ВиК, а електричеството било изключено. Плащал и малък данък.

Посочва, че е пенсионер и че има здравословни проблеми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 31/2022 г. по описа на СРС, 40 състав. По заявление от 15.11.2021 г., подадено от “Топлофикация - Враца” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на М. В. Ц. да заплати на заявителя сумата от 672,30 лева, представляваща гланица за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот с адрес гр. Враца, бул. **** (с уточнение с молба от 19.05.2022 г., че улицата е „****“), ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 110,17 лева (сто и десет лева и 17 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 01.11.2021, както и държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза и е приел, че исковете за установяване на съществуване на вземането на гланвница са основателни като искът е отхвърлен в частта, с която е направено искане да бъде установено съществуването на част от задължението за главница и мораторна лихва.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 31/2022 г. по описа на СРС, 40 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация - Враца“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на 4 отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. По делото е приет като доказателство Нотариален акт № 73, т. І, д. № 358/1984 г. на Нотариус при Районен съд – гр.

Враца, с който М. В. Ц. е признат за собственик на недвижим имот – жилище № 16, находящо се на І етаж в сграда блок Самуил, 4 вход вв построената върху държавна земя и комплекс Самуил, ул. Г. Генов (сега ****) № ****, в гр. Враца. Установява се, че за имота има открита партида при ищеца № 4342.

Доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че ответникът се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот в исковия период, то за него е възникнало и задължението в качеството му на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.

Установява се от приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, че в процесния период в жилището на ответника е имало щранг лира в банята, а кубатурата на апартамента е 129,33 куб.м., както и че не е ползвана топла вода. Установява се, че сградата, в която се намира процесния имот е топлозахранена и всички етажни собственици са ползвали топлинна енергия, която е отчитана от общия топломер. Вещото лице е установило, че за имота не е начислявана топлинна енергия за отопление, тъй като всички радиатори са били демонтирани. Топлинна енергия била начислявана само за щранг лира в банята при спазване на правилата на Наредба № 16-334/2007 г. Посочено е, че щранг лирата не е отоплително тяло и се оразмеравала да бъде с такъв диаметър, т.е. да нагрява с такава повърхност, че да може да отдаде необходимото количество топлина за отопление на помещението. Начислявана била и топлинна енергия за сградна инсталация. Въз основа на установеното от съдебно-техническата експертиза и като е съобразил извършените в хода на процеса плащания първоинстанционният съд правилно е определил дължимата сума.

5

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 40 състав, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8012/13.07.2022 г. по гр. д. № 11489/2022 г. по описа на СРС, 40 състав в обжалваната му част .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6