Определение № 287 от 18.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Ловеч, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Съдия:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Съдебни

ЦЕНКА Ц. НИКОЛОВА заседатели: ГАЛИНА Д. ВАСИЛЕВА

МАРИАНА М. ГЕНОВА при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20264300200026 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 449 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Х. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, понастоящем/изтърпяващ наказание „доживотен затвор" в затвора в гр.

Бобов дол – чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК- Благоевград, в която излага, че с Присъда, постановена по НОХД № 23/2003 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязла в законна сила на 28.10.2005 г., е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1 от НК за деяние, извършено на 09.02.2000 г., като на основание на посочения по-горе текст му е наложено наказание „Доживотен затвор" при „Специален" режим на изтърпяване.

Посочва, че съгласно протоколно Определение № 277/11.03.2010 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по ЧНД № 581/2010 г., на основание чл.

25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 23/2003 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и наказанието по НОХД № 1061/2003 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14-ти наказателен 1 състав, като му е определено едно общо наказание „Доживотен затвор".

Зачетено е предварителното му задържане по НОХД № 1061/2003 г. по описа на Районен съд – Пловдив, считано от 15.12.1992 г. до 28.05.1993 година.

Излага, че с Присъда № 56/26.05.2010 г., постановена по НОХД № 1064/2009 г. на Районен съд – гр. Ловеч, е признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, му е определено общо наказание по тази присъда, по присъдата, постановена по НОХД № 23/2003 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и по присъдата по НОХД № 1061/2003 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като общото наказание е „доживотен затвор" при първоначален „специален режим" на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание се приспада времето, през което е изтърпяно наказанието, по която и да е от присъдите.

Твърди, че от влизане в сила на присъдата на Окръжен съд – Плевен, с която му е наложено наказание „доживотен затвор", са изминали повече от двадесет години, поради което е налице първото основание, посочено в чл.

38а, ал. 3 от НК, за замяна на наказанието „доживотен затвор" с наказание „лишаване от свобода" за срок от тридесет години.

Счита, че изминалият период от време, прекарано от него в затвора, е снижил и то значително риска от повторяемост на противоправно поведение от негова страна. Сочи, че с въвеждането на института на замяна на наказанието „доживотен затвор" с „лишаване от свобода" законодателят е изразил виждането си, че колкото и да е тежко престъплението, извършено от дадено лице, осъдено на доживотен затвор, то след изминаването на толкова продължителен период от време – минимум двадесет години, осъденият следва да получи възможност да даде доказателства, че в рамките на замяната на това тежко наказание с по-леко, каквото е лишаването от свобода, той се е поправил в значителна степен.

Изтъква, че поради липсата на изрично предвидени предпоставки в закона /освен изминалия период от 20 години/ за допускане на замяната на наказанието „доживотен затвор" с „лишаване от свобода", съдът следва да направи собствена преценка въз основа на данните, съдържащи се в досието му и цялостното му поведение през времето, в което се е намирал в затвора за 2 това, дали действително е налице поправянето му в значителна степен.

Счита, че с оглед продължителната му изолация от обществото, е осмислил в достатъчна степен поведението си преди задържането му и изтърпяното наказание до този момент е повлияло на личността му, създавайки положителни нагласи към правилата, които следва да бъдат спазвани.

Посочва, че към настоящия момент определеният му режим на изтърпяване на наказанието „специален" е заменен от администрацията на затвора в гр. Бобов дол и вече изтърпява по-лек режим от първоначално определения.

Счита, че замяната на наказанието „доживотен затвор" с лишаването от свобода за срок от тридесет години ще даде възможност за допълнително превъзпитаване на личността му, с полагане на допълнителни специални и целенасочени усилия, насочени към отношението му към извършеното престъпление, осъзнаване на неговата тежест и последиците от това. Този процес може да бъде изпълнен в достатъчна степен през следващите години, които ще трябва да прекара в затвора.

Моли съда да постанови определение, с което да замени наказанието „доживотен затвор", наложено му с присъда, постановена по НОХД № 23/2003 г. на Окръжен съд – Плевен с наказание „лишаване от свобода" за срок от тридесет години.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като изразява становище, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за поправителното и превъзпитателното въздействие на присъдата спрямо осъдения, като излага подробни съображения в тази насока.

Началникът на Затвора – Ловеч, П.Х., в съдебно заседание счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, сочи аргументи в тази връзка.

В съдебно заседание осъденият Х. Т. А. се явява лично и със защитниците адв. П. Н. от АК-Благоевград и адв. Е. В. от АК-Кюстендил, които молят да бъде уважена молбата на подзащитния им, тъй като разпоредбата на чл. 38 а, ал. 3 от НК предвижда наложеното му наказание 3

„доживотен затвор" да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода" за срок от 30 години. Позовават се на медицинските документи, както и на липсата на наказания към настоящия момент спрямо осъдения, като развиват подробни съображения в тази насока.

Лишеният от свобода Х. Т. А. моли да бъде уважена молбата му, като заявява, че ще се лекува, ако бъде заменено наказанието му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На лишения от свобода Х. Т. А. с присъда № 9/06.02.2004 г. по НОХД № 23/2003 г. по описа на ОС-Плевен, на основание чл. 116, ал. 1 от НК, е наложено наказание „доживотен затвор“. Присъдата е влязла в законна сила на 28.10.2005 година. С Присъда № 56/26.05.2010 г. по НОХД № 1064/2009 г. по описа на РС-Ловеч, на основание чл. 25, ал. 1 от НК, на Х. Т. А. е определено общо наказание по НОХД № 23/2003 г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 1061/2003 г. по описа на РС-Плевен и по НОХД № 1064/2009 г. по описа на РС-Ловеч, а именно „Доживотен затвор“, което да изтърпи при „Специален“ режим. Присъдата е влязла в законна сила на 10.06.2010 година.

Предварителен арест по НОХД № 1061/2023 г. от 15.12.1992 г. до 28.05.1993 г.

– 5 месеца и 13 дни. Начало на наказанието – 01.03.2002 година. Към днешна дата осъденият А. фактически е изтърпял повече от 20 години „лишаване от свобода“.

В социалния доклад за Х. Т. А., изготвен от ИСДВР С.В. на 16.01.2026 г., е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив е средна – 58 т., която е завишавана и занижавана по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Определени са 8 дефицитни зони, както следва: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, умения за мислене. В доклад, изготвен на 31.03.2025 г. рискът от рецидив и вреди е в горните граници на средния - 72 точки. През изтеклия период е налице рязък регрес в поведението на осъдения А..

От социалния доклад е видно, че Х. Т. А. за втори път попада в местата за лишаване от свобода. Продължителният му престой е свързан с 4 неустойчиво поведение, несъответно на изискуемия ред и правила. Налице е история на проблематична приспособимост и адаптация към условията на строги ограничения и контрол. Многократно наказван в миналото за нарушения на дисциплината и реда, които са свързани с проблемно общуване.

Настаняван в постоянно заключено помещение на основание чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС по време на престоя си в Затвора – Плевен поради това, че е представлявал опасност за собствените си и тези на околните живот и здраве.

В условията на контролирана среда има история на нарушения, свързани с вербална агресия срещу личността. Диагностициран с психично заболяване „Биполярно афективно разстройство“, поради което с решение на ТЕЛК и определена 80% трайно намалена работоспособност, е отпусната пенсия, която покрива потребностите му от удовлетворяване на лични нужди.

В социалния доклад е посочено, че осъденият Х. А. няма действащи наказания. Има три награди: Заповед № 748/11.11.2011 г., Заповед № 528/12.08.2019 г., Заповед № 833/11.12.2020 г. за участие в предлаганите културно-информационни дейности в предходни отчетни периоди.

Индивидуално-корекционната работа продължава в посока повишаване на социалните умения. А. не е устройван на работа поради психическото и здравословното му състояние, както и ограниченията на зоната с повишена сигурност. Участвал формално в културно-информационната дейност и епизодично посещавал спортната зала.

В изготвения социален доклад е изтъкнато, че рискът от вреди е определен като среден, имайки предвид характера и начина на извършените правонарушения и тежестта на настъпилите вредни последици от тях.

Осъденият А. е склонен да допуска агресия при решаване на конфликти.

Слабо значими и индиферентни дразнители са в състояние да предизвикат у него неадекватни бурни реакции на раздразнителност и възбуда, което инициира риск от вреди в условията на изолация. В общността лишеният от свобода Х. А. поддържа стеснен кръг от контакти. Заема нисък статус поради изброените личностови и психически особености. Няма данни за участие в субкултурата и взаимоотношения с нейните представители. Отношението му към вътрешния ред и порядки е сравнително положително. Склонен към безразсъдно и рисково поведение. Към това може да се добави, че неколкократно изпраща парични записи до близки на други осъдени на „доживотен затвор“, както и записи в размер на 13 000 лева на адвокати, на 5 които дори не им знае адреса, но търси резултат: „… аз трябва да съм навън“.

Според него ще върнат делото му за ново разглежданите и ще му помогнат да бъде освободен от затвора. Спазва ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

В доклада е посочено още, че социалните контакти на осъдения А. с близки са били възстановени през последните три години. Успял е да се свърже със сина си, който живее и работи извън страната. Проведени са две свиждания с него. Това го е успокоило и е допринесло за положителната му настройка за кратък период от време и мотивация да иска ново преместване в друг затвор. През изтеклия едногодишен период за пореден път е изпращан за лечение в болничното заведение към Затвора – Ловеч в психиатричното отделение след регистрирана лесна възбудимост в поведението му и склонност да влиза в безсмислени спорове с останалите осъдени на „доживотен затвор“, предизвиквайки ненужно напрежение по хоризонтала. След завръщането му от 28.08.2025 г. не е регистрирано подобрение, а дори напротив. Същият завишава активност и претенции към администрацията, изразени в отказ от прием на храна в продължение на 14 дни през месец септември 2025 година.

Води се на отчет и при необходимост с него се провеждат консултации с лекар-психиатър, придружено с лекарствена терапия, която е отказал през настоящата и предходната година под предлог, че уврежда здравето му, здрав е и не се нуждае от лечение.

Становището на изготвения социален доклад по отношение на осъдения Х. А. е, към настоящия момент от провежданата корекционна работа с А. не се установява положителна промяна, а точно обратното – ескалира вербалната агресия към институцията и служители, съпроводена с непрекъснати претенции за нарушаване на правата му и законността, целящи да му навредят, за да бъде държан в затвора по-дълго време. На база гореизложеното не може по категоричен начин да се твърди, че осъденият А. има позитивна промяна в поведението. Не са налице достатъчно неопровержими доказателства, че се е поправил и превъзпитал, съгласно изискванията на чл. 439а от НПК. Като цяло целите на самото наказание, визирани в чл. 36 от НК, не са постигнати и е необходимо още време за изпълнението им.