Решение № 479 от 27.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Ямбол, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Г. при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Г. Гражданско дело № 20262330100812 по описа за 2026 година

Производството се води по предявен от В. В. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. С., обл.

Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я. ********, чрез адв. С. И.- ЯАК, против СУ „*******“, Булстад *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я., *******, представлявано от Директора Б. С. Г. иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1982,10 евро ( 3876,66 лв.) след неговото изменение на осн. чл.214 ГПК представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия, поради увеличение на трудовото възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение за длъжността „ ****************“, прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.07.2023 г. по взаимно съгласие и поради придобиване право на пенсия и осигурителен стаж и възраст. Също така се твърди, че ищеца е член на синдикалната организация, като с Анекс от 10.08.2023 г. бил променен чл.27 КТД, като било прието, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Предявения иск се счита за допустим, но същия се оспорва по основание и размер, като се развиват съображения в тази насока.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждането на разноски.

1

Ответникът - редовно призован не се явява и не се представлява., След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените от тях писмени доказателства се установява, че между СУ „*******“ - гр. С., като работодател и В. В. Т. като работник на длъжност **************** е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя със Заповед № ******* от 03.07.2023 г., считано от 03.07.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Безспорно е също така, че с прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е изплатил на ответника обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 11 брутни заплати на обща стойност 26 229, 39 лв.; на осн. чл.224, ал.1 КТ- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2023 г.

Представени са заповед № *** от 20.08.1982 г., с която считано от 01.09.1982 г. В. В.

И.а е назначена за *********** в училище „*******“ гр. С., служебна бележка издадена от СО на СБУ при СУ „*******“ гр. С., в уверение на това , че В. В. е била член на СО на СБУ до 31.12.2023 г. и председател в същата синдикална организация при посоченото по- гора средно училище до м. май 2023 г.

До ищцата от Директора на ответното средно училище е изпратен отговор, във връзка с подадено от нея заявление от 29.08.2023 г., с който я уведомяват, че са поискали становище от директор дирекция правна МОН и директор дирекция финанси МОН, относно това дали служителите с прекратени трудови договори преди влизане в сила на анекс № ******/ 10.08.2023 г. имат право на преизчисление на паричните възнаграждения, като от получените писма от РУО- Я. от 02.10.2023 г. и Заме. Министър на образованието и науката от 04.10.2023 г. , в които се пояснявали гореизложените въпроси.

Представено становище на МОН и на Заместник- министър на образованието и науката относно прилагане на Анекс от 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование.

По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която след като се запознало с материалите по делото и направена справка при СУ“ *******“ гр.

С., и на база направени справки и извлечения дало заключение, че ако трудовото възнаграждение на В. В. Т. бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ******/ 10.08.2023 г. към КТД № ******* от 06.12.2022 г., основното трудово възнаграждение на ищцата следвало да се увеличи с 15%, след което същото би било в размер на 1 889, 45 лв.

Във ведомостта за м.07.2023 г. било начислено обезщетение по чл.222,ал.3 КТ в размер на бруто/ нето 26 229, 39 лв., равняващи се на 13 410, 87 евро, като същото било изплатено с възнаграждението за м.07.2023 г.

Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъдело актуализирано в съответствие 2 разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ******/10.08.2023 г. към КТД № ******* от 06.12.2022 г., обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, вр. с чл.11, т.6 от вътрешните правила за работна заплата, следвало да бъде в размер на бруто/ нето 30 106, 05 лв., равняващи са на 15 3921 98 евро, формирано по следния начин :

Основна заплата- 1 889, 45 лв., ДТВ ва клас- 812, 46 лв., ДТВ за педагогическа квалифик. степен ПКС- 35 лв., или брутно трудово възнаграждение в размер на 2 736, 91 лв.

Налице била разлика за доплащане в размер на 3 876, 66 лв., равняваща се на 1 982, 10 евро.

В с.з. вещото лице поддържа представеното заключение.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Пред Районен съд- Ямбол иск от предявени обективно съединени искове от В. В. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. С., обл. Я., против СУ „*******“, Булстад *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я., *******, представлявано от Директора Б.

С. Г. иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1982,10 евро ( 3876,66 лв.) след неговото изменение на осн. чл.214 ГПК представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия, поради увеличение на трудовото възнаграждение.

Предвид твърденията на ищцата, които не са оспорени от ответника – че в процесния период е изпълнявала трудовите си задължения по действащ към този момент трудов договор, прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ- по взаимно съгласие и поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 3.07.2023 г., но е прието с анекс от 10.08.2023 г. на КТД увеличение на трудовото възнаграждение със задна дата, районния съд преценя правна квалификация на разгледания иск – по чл.222, ал.3 КТ.

В конкретния случай ищеца доказа, че е прекратено трудовото правоотношение със Заповед № *******/ 03.07.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, по взаимно съгласие както и наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С посочената заповед е признато и правото й да получи такова обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, което както се посочи и по горе съответства на разпоредбата на чл.

31, ал. 1, т. 2 КТД. След като ищеца установи фактите, на които основава своите искания, то тази претенция се явява изцяло основателна и доказана и като такава следва да се уважи. По отношение размера на обезщетението за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.222, ал.3 КТ и предвид увеличението предвидено в Анекса е налице ССЕ, неоспорена от страните, според която незаплатената на ищцата сума е в размер на 3876, 66 лв., равняващи се на 1982, 10 евро.

В тази насока съдът не възприема посочените от процесуалнишя представител на 3 ответника доводи за неоснователност на предявения иск на посочените по- горе основания.

Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса -10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения?

В случая съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ******/ 10.08.2023 г. към КТД № *******/06.12.2022 г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на ищеца В. В. Т. не е налице спор, че нейният размер попада в хипотезата на тази разпоредба. В подкрепа на тези твърдения са събрани доказателства – служебна бележка от СО на СБУ , от която се установява, че ищцата е синдикален член до 31.12.2023 г. Според същия анекс на КТД – чл.

27, ал.1 ефектът на договореното изменение на предвидения минимален размер на основната работна заплата за системата на предучилищното и училищното образование се определя, считано от 01.01.2023 г. Актът е постановен на 19.06.2024 основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса 10.08.2023 г. В настоящия случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54 ал.1 КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Както се посочи вече, в процесния анекс от 10.08.2023 г. е уговорено друго, а именно че увеличението за системата на предучилищното и училищно образование на основните трудови възнаграждения е считано от 01.01.2023 г. Законът е дал възможност на страните по КТД да договарят, включително и относно началният срок, от който ще породи своето действие договора и след като същите са постигнали съгласие за момента, от който следва да действа приетото изменение, не са налице законови пречки тази уговорка да бъде зачетена, както от страните по този анекс, така и от съда. В този смисъл съдът счита, че правилата на Анекс № Д-01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, са приложими и към трудови правоотношения, които са прекратени преди сключване на анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили да е началния момент на приетото изменение на трудовото възнаграждение. Няма спор, че в периода 01.01.2023 г. – 05.07.2023 г. ищеца В. Т. е била заета по трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование, като конкретно е изпълнявала длъжността „ **************** “ в ответното средно училище.

След като с определяне на момента, от който следва да се счита, че следва да бъдат 4 увеличени основните трудови възнаграждения със задна дата, считано от 01.01.2023 г., безспорно следва извода, че е прието преуреждане със задна дата на размера на основното трудово възнаграждение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗАН. След като ищцата е полагала труд в периода обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че нейното основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в кръга на лицата заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г. С оглед на това, че ищеца има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, което респ. влияе и върху следващите й се по КТ обезщетения, предмет на настоящия иск. Последващото прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. По тези съображения съдът приема, че от 01.01. до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е полагала действително труд за ответника, което обстоятелство не се оспорва от последния. Предвид и реда за приемане на ЗДБ за съответната година, ако същият е бил приет своевременно, лицето е щяло да получи полагащото му се увеличение още в началото на учебната година.