Решение № 292 от 29.12.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Попово, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. И. при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №

20233520100030 по описа за 2023 година

Ищцовата страна „*****“ ЕАД гр. С., чрез пълномощник: чрез пълномощник: адв. С.

М. от САК, твърди в исковата си молба, че между страните били сключени договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896608249, договор за лизинг от 13.07.2020 г., договор за базови аксесоари, допълнително споразумение от 03.06.2020 г. към договор за мобилни услуги с предпочитан № *****, договор за лизинг от 10.02.2020 г.

Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което същите били прекратени едностранно от ищеца.

Към 18.12.2020 г. ответникът имал задължения за предходни периоди в размер 409.15 лв., които били обединени в няколко фактури, подробно описани в исковата молба, които включвали задължения за незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг и абонаментни такси. Отделно ответникът имал задължения за лизингови вноски по два двата договора за лизинг за периода 18.11.2020 г. – 17.12.2020 г. на стойност 922.52 лв.

Като последица от неизпълнение на задълженията по договорите, на ответника му били начислени и неустойки в общ размер 370.13 лв., включващи неустойки по двата прекратени договора за мобилни услуги в размер на по три месечни стандартни такси, както и неустойка, представляваща разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Общата стойност на неизплатените парични задължения на С. Х. Д. по горепосочените договори била в размер 1701.80 лв., обединени във фактура № 7313749169/18.12.2020 г. за клиентски № 001797610.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1701.80 лв. – общо задължение по допълнително споразумение от 13.07.2020 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896608249, договор за лизинг от 13.07.2020 г., договор за базови аксесоари, допълнително споразумение от 03.06.2020 г. към договор за мобилни услуги с предпочитан № *****, договор за лизинг от 10.02.2020 г., включващо 1 незаплатени лизингови вноски, абонаментни такси и неустойки, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 661/2022 г. по описа на ПпРС. С исковата молба се претендират и разноски в заповедното и в исковото производство.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения особен представител на ответника С. Х. Д. – адв. Й. Д. от ТАК, в който е изразено становище за допустимост на предявените искове, а по основателността им е заявено, че ще бъде изразено становище в с.з.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но предявените искове се поддържат изцяло с писмена молба – становище, подадена от пълномощник.

В съдебно заседание за ответника се явява назначеният му особен представител: адв.

Й. Д. от ТАК, поддържа отговора, като счита исковете за основателни с изключение на иска за неустойка.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено „*****“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 661/2022 г. по описа на Районен съд – Попово, по което е издадена Заповед № 267/26.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. Х. Д. да заплати на кредитора „*****“ ЕАД сума в общ размер 1701.80 лв., включваща неизплатени задължения по допълнително споразумение от 13.07.2020 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896608249 и два договора за лизинг от 13.07.2020 г., както и по допълнително споразумение от 03.06.2020 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** и договор за лизинг от 10.02.2020 г., обективирани във фактура № 7313749169/18.12.2020 г. за кл. № 001797610, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 394.04 лв. – разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че на 13.07.2020 г., между С. Х. Д., ЕГН **********, и „*****“ ЕАД (с предишно наименование „******“ ЕАД) – гр. С., е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359896608249. Съгласно споразумението, мобилният номер, посочен по-горе, ще бъде ползван при месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 16.99 лв. В споразумението са уговорени и др. условия, в т.ч. срок на договора – 24 месеца. Уговорено е още, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. и ОУ, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

На същата дата и между същите страни са сключени още договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари, по силата на които на ответника му е предоставено 2 устройство Samsung Galaxy A51 128GB Dual Black на стойност 813.36 лв. и базови аксесоари на стойност 44.36 лв.

На 10.02.2020 г. между същите страни е сключен договор за лизинг за устройство Samsung Galaxy A51 128GB Dual Black на стойност 517.47 лв., а на 03.06.2020 г. е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****, с месечна абонаментна такса в размер на 49.99 лв., за срок от две години.

За потребените от ответника услуги в периода 18.08.2020 г. – 17.12.2020 г. от ищцовото дружество са издадени следните фактури:

- фактура № 7308455368/18.08.2020 г., издадена за отчетния период 18/07/2020 г. – 17/08/2020 г., включваща месечни абонаментни такси, услуги и лизингови вноски на обща стойност 123.03 лв.;

- фактура № 7309755333/18.09.2020 г., издадена за отчетния период 18/08/2020 г. – 17/09/2020 г., включваща разговори, данни и др., месечна абонаментна такса и услуги, както и вноска за лизинг на обща стойност 135.87 лв.;

- фактура № 7311052286/18.10.2020 г., издадена за отчетния период 18/09/2020 г. – 17/10/2020 г., включваща месечни абонаментни такси и вноска за лизинг на обща стойност 115.11 лв.;

- фактура № 7312446583/18.11.2020 г., издадена за отчетния период 18/10/2020 г. – 17/11/2020 г. на обща стойност 35.14 лв.

Поради неплащане на задълженията по фактурите от ищцовото дружество до ответника е отправена последна покана за доброволно плащане от 18.11.2020г., в която е посочен дължимият размер на задълженията му по сключените договори и е посочено, че при неплащане на дължимата сума договорът ще бъде прекратен, ще бъде добавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Няма данни по делото посочената покана да е връчена на ответника или поне да е направен опит за връчването й (с оглед липсата на пощенско клеймо, разписка на куриер и др.).

Впоследствие е издадена фактура № 7313749169/18.12.2020 г., за отчетния период 18/11/2020 г. – 17/12/2020 г., включваща вноска за лизинг в размер на 922.52 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги на стойност 370.13 лв. В същата фактура са включени и задълженията от предходен период на стойност 409.15 лв., или обща сума за плащане – 1701.80 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Исковете са предявени от легитимирано лице, разполагащо с интерес от предявяването им и в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същите са допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира за частично основателни по следните съображения:

Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договори за мобилни услуги и договори за лизинг, посочени по-горе.

С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг, по които са издадени процесните фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си задължения 3 и че е предоставил на длъжника твърдените услуги и устройства; че между страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорни задължения се дължи неустойка за определен период и/или в определен размер; че е налице виновно неизпълнение на договорите от страна на ответника; прекратяването на тези договори поради виновно неизпълнение задълженията на ответника и уведомяването му за това.

На ответника бе разпределена тежестта да докаже че е изпълнявал своите задължения за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете, уговорени в договора, както и всички свои възражения, които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.

В настоящия процес няма спор, че между страните са сключени процесните договори за мобилни услуги и за лизинг.

Със сключването на договорите абонатът е поел задължението да заплаща уговорените месечни абонаментни такси за предоставените мобилни услуги, както и да заплаща лизинговите вноски по договорите за лизинг. Цената на абонамента по договорите за мобилни услуги е възнаграждение за самото право на достъп до мобилната мрежа на оператора, предоставено чрез активирането на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат, като за доказването на това вземане в полза на оператора е достатъчно позоваването на подписания от потребителя договор за съответния абонаментен план. При това положение съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договорите да предостави посочените в тях услуги и устройства.

Размерът на задълженията а заплащане на дължимите мобилни услуги, както и лизингови вноски по фактурите не е оспорен от ответника и тъй като същият не е представил доказателства за извършено плащане на сумите по фактурите, то следва да се приеме, че претендираните с исковата молба суми за потребени и незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски в общ размер 1331.67 лв., са дължими и следва да бъдат заплатени, във връзка с което в този размер искът за установяване съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответника се явява основателен и следва да бъде уважен.

Що се отнася до предявения иск за установяване съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и добавена разлика между стандартната цена на предоставеното устройство без отстъпка и тази с отстъпката от оператора, в общ размер 370.13 лв., съдът приема, че този иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав на съда приема, че неустойката не е дължима по следните съображения:

Макар и в чл. 19б, б. „в“ от ОУ да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая възникване на задължение за потребителя да заплати предвидените в индивидуалния договор неустойки, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договорите. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявления в същата форма.