Решение № 3302 от 21.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3302 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100506121 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК

Образувано е по жалба, подадена от „И.К.“ ЕООД, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №20228380402530 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство и извършването на действия по принудително изпълнение, въпреки наличието на основания за спиране, както и разноските в изпълнението, обективирани в съобщение от 09.05.2022 г. и в Постановление за разноските от същата дата.

Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното производство е образувано по силата на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които му било разпоредено да предаде на взискателите Н.С.Л. и С.Б.Е.-Л. държането на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ул. ****. Твърди, че е предоставил надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, както и че е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Позовава се на разпоредбите на чл. 420, ал. 1 от ГПК, като счита, че в този случай спирането на изпълнението настъпва по силата на закона от датата на учредяването на обезпечението, без да е необходим изричен съдебен акт.

Твърди, че условията на горната разпоредба са осъществени на 14.04.2022 г., когато 1 учредил в полза на кредиторите обезпечение в размер на 7755 лева, за което уведомил заповедния съд с изрична своя молба от същата дата, с която поискал спиране на изпълнението на заповедта. Сочи, че с разпореждане от 18.04.2022 г. съдът оставил молбата му без разглеждане, приемайки, че спирането на изпълнението на заповедта е настъпило по силата на закона с учредяването на обезпечението. На 27.04.2022 г. твърди, че уведомил за това съдебния изпълнител, като направил искане за спиране на изпълнителното дело и отмяна на насрочения за 29.04.2022 г. въвод във владение.

Твърди също, че на 28.04.2022 депозирал нова молба до съдебния изпълнител за спиране на изпълнението, с която отново представил доказателства за учреденото обезпечение и разпореждане на заповедния съд от 27.04.2022 г., с което той отново констатирал спирането на изпълнението на заповедта, което настъпило по силата на закона с учредяването на обезпечението. С разпореждане от 28.04.2022 г. съдебният изпълнител оставил искането му без уважение, като приел, че спиране на изпълнителното производство на посоченото основание е извън компетентността му, но отложил въвода във владение за 09.05.2022 г. На 03.05.2022 г. подал още една молба за спиране на изпълнителното производство, по която съдебният изпълнител не се произнесъл изрично, но мълчаливия му отказ да спре изпълнението бил обективиран в продължаване на изпълнителните действия и извършване на въвод във владение на 09.05.2022 г. Счита отказът на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 28.04.2022 г. и посредством извършения на 09.05.2022 г. въвод във владение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по реда на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 420, ал. 1 от ГПК, като счита, че спирането на изпълнението на заповедта за изпълнение е настъпило по силата на закона, при което съдебният изпълнител е следвало да спре изпълнението по посоченото изпълнително дело, като излага подробни съображения в подкрепа на това становище, като се позовава на съдебна практика по аналогични случаи, в частност на решение № 262611 от 21.04.2021 г. по въззивно гражданско дело № 5100/2021 г. по описа на СГС, както и на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС. Счита също, че заповедния съд в процесния случай не дължи изрично произнасяне на съдебен акт с което да констатира настъпилото по силата на закона спиране на изпълнението на заповедта. Сочи също така, че такъв акт е наличен с оглед постановеното от заповедния съд разпореждане от 27.04.2022 г. Счита също така, че на отмяна подлежат и действията, извършени от съдебния изпълнител при незачитане на ефекта от учреденото обезпечение и настъпилото по закон спиране.

По отношение на разноските сочи, че с молба от 24.07.2022 г. е направил искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите, съдебният изпълнител не се произнесъл изрично, като приема, че с изпращането на съобщение от ЧСИ на 09.05.2022 г., което жалбоподателят получил на 10.05.2022 г. е налице мълчалив отказ за намаляването им. Счита, че единствения способ за предаване на 2 държането на недвижим имот е въвода във владение, като посочването на изпълнителен способ в сезиращата съдебния изпълнител молба е изискване за редовността й. Предвид това счита, че на взискателите се дължи адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1, но не и по т. 2 и 3 от същата наредба, като излага подробни съображения, и се позовава на съдебна практика, която сочи. Счита също, че таксите по т. 1, 3, 5 и 22 от ТТРЗЧСИ не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника, тъй като са приети за събиране в следствие на реализирането на изпълнителен способ – въвод във владение, извършен незаконосъобразно, като липсва основание за начисляването им.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваните действия, като отмени отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението, както и всички действия на съдебния изпълнител след възникване на основанията за спиране, включително и извършения на 09.05.2022 г. въвод във владение, както и да отмени постановлението на ЧСИ за разноските, като намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите от 1839,40 лева на 200 лева и отмени събирането на разноските по т. 1, 3, 5 и 22 от ТТРЗЧСИ като недължими.

Взискателите по изпълнителното дело – Н.С.Л. и С.Б.Е.-Л. в писменото си възражение срещу депозираната частна жалба, оспорват същата изцяло. Считат жалбата за процесуално недопустима по отношение на исканата отмяна на действията на съдебния изпълнител, извършени при наличието на предпоставките за спиране, включително и извършения на 09.05.2022 г. въвод във владение, като считат тези действия за необжалваеми с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Отделно от това считат, че в производството по настоящото изпълнително дело не са осъществени предпоставките за неговото спиране по чл. 420, ал. 1 във връзка с чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК. Подробно обосновават становището си, че в настоящата хипотеза на подадено от длъжника възражение и учредено от него обезпечение, заповедният съд следва да се произнесе с изричен съдебен акт, с който да постанови спирането на изпълнението на заповедта, след като прецени налице ли са предпоставките за това. Твърдят, че в този случай спирането на изпълнението не настъпва по силата на закона, както твърди жалбоподателя, а по силата на съдебен акт, постановен по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК, който подлежи на обжалване с частна жалба, но подлежи на незабавно изпълнение. Сочат, че в случая липсва такъв акт, поради което и основание за съдебния изпълнител да спре изпълнението. Излагат и съображения относно обстоятелството дали внесената от длъжника сума в размер на 7755 лева представлява надлежно обезпечение по смисъла на закона, като сочи, че не е ясно как е определен размерът на тази сума и дали е извършвана преценка за възможността посредством същата сума да се обезпечат вредите, които биха настъпили за взискателите от спиране на изпълнението. По отношение на разпореждане от 18.04.2022 г. сочи, че представеното пред съдебния изпълнител копие на същото не представлява надлежно заверен препис 3 от съдебен акт , а отделно от това не представлява годно основание за съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело, тъй като с него съдът не е спрял и не е прогласил спирането на изпълнението на заповедта за изпълнение, а е оставил без разглеждане молбата на длъжника, т. е. не се е произнесъл по съществото й. Счита жалбата за неоснователна и в частта й относно разноските. Сочи, че предмет на изпълнение в производството са парично вземане на взискателите за присъдени разноски в размер на 154,90 лева и непарично вземане за получаване владението върху недвижим имот, по които минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева, като счита, че не са налице основания за намаляването му. Счита за неоснователни и оплакванията във връзка с таксите по ТТРЗЧСИ, като излага съображения, че същите правилно са определени от съдебния изпълнител. Молят съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от длъжника жалба във всичките й части..

По делото са представени мотиви на ЧСИ Н.М. по чл.436, ал. 3, изречение 2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело № 20228380402530 било образувано на 06.04.2022 г. по молба на взискателите Н.С.Л. и С.Б.Е.-Л., двамата действащи чрез адвокат М.А. от САК до ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, на основание издадени на 07.02.2022 г. изпълнителен лист и заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по ч. гр.д. № 20211110174433 по описа за 2021 г. на СРС, 68 състав, с които длъжникът „И.К.“ ЕООД бил осъден да им предаде държането на недвижим имот, представляващ апартамент № 4, с идентификатор № ***, находящ се в гр. София,, ул.

****, със застроена площ от 110,07 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 4 с полезна площ от 5,43 кв. м. и таванско помещение № 4 с полезна площ от 10,47 кв. м., заедно със 7,393 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, местността „Центъра“, с идентификатор № ***, както и да им заплати сумата от 154,90 лева, представляващи сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С молбата било направено искане за насрочване на дата за извършване на въвод във владение на взискателите в имота, подробно описан в молбата, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, а по отношение на събирането на присъдените разноски принудителното изпълнение да се насочи към банковите сметки на длъжника, като се наложи запор на същите. Направено било искане да се проучи имущественото състояние на длъжника, като се наложат 4 подходящи обезпечителни мерки, както и искане за събиране на разноските по делото и за заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение. Представена била фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение от взискателите в размер на 1839,40 лева.

С разпореждане от 06.04.2022 г. на взискателите били дадени указания за внасяне на авансови такси в размер на 54 лева, а с постановление от същата дата съдебният изпълнител приел разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение в размер на 1839,40 лева, като било предприето проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 13.04.2022 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, като същият бил поканен да предаде държането на процесния недвижим имот на взискателите и да заплати неолихвяема сума за разноски по гр. дело в размер на 154,90 лева, неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1839,40 лева и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 215,45 лева, като била посочена банковата сметка по която следвало да бъдат преведени посочените суми. Със същата покана, длъжникът бил уведомен, че при липсата на доброволно изпълнение ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на въвод във владение на 29.04.2022 г. в 10 часа.

Съгласно служебно изисканата от съдебния изпълнител данъчна оценка на процесния недвижим имот същата била в размер на 161349,90 лева, като същият бил собственост на взискателите, които нямали непогасени изискуеми задължения.