Определение № 6355 от 12.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6355 гр. С., 12.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110155286 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от АТ. Б. ЯН., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.(АДРЕС), чрез пълномощника си адвокат Н.Г.М., вписан в Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес - гр.С., ул.(АДРЕС) против (ФИРМА)ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС), представлявано от Н.С.А., изпълнителен директор.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в указания срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил и ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 03.10.2019 година между него и ответникът е сключено Приложение № 1 към Договор Заявка № 1639087103102019-47742269, представляващо Договорни условия за лизинг на устройство № 0923220993/03.10.2019 година.

Твърди се от ищеца, че съгласно т.1 на Договорните условия за лизинг, (ФИРМА) ЕАД се е задължило да предостави на А.Я. за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца устройство, представляващо GSM (МАРКА), № 359320105203714, а А.Я. се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 599,52 лева.

1

Твърди се, че на 08.12.2019 година, А.Я. е предал на представител на ответника лизинговото устройство за гаранционно обслужване поради установена повреда. Сочи се, че видно от сервизна карта № **********/08.12.2019 година, ищецът е описал повредата като „телефонът не зарежда операционната система, стои черен екран”.

Твърди се, че служителят на (ФИРМА) ЕАД е посочил в сервизната карта, че дисплеят не работи, възможна е повреда, която да се констатира след включване, както и наличието на драскотина по задния панел.

Твърди се, че на 19.12.2019 година, А.Я. е получил от ответника уведомление за отказана гаранция с мотив, че лизинговото устройство е със счупен дисплей, поради което не подлежи на гаранционно обслужване. Твърди се, че посочената в уведомлението повреда на дисплея не е констатирана от представителя на ответника при предаването на телефона за гаранционен ремонт.

Описва се с исковата молба, че въз основа заявление от А.Я. с вх.№ С - 03 1961/2б.03.2020 година по описа на Обща помирителна комисия - гр.С., е било образувано помирително производство № С - 03 - 1961/26.03.2020 година.

Твърди се, че в резултат на горното производство, на 20.05.2020 година е било изготвено Помирително предложение, в което е посочено, че наличието на счупен дисплей на телефона е установено и от проверка на независим сервиз, по възложение на КЗП. Описва се, че въпреки това, Комисията достига до извода, че А.Я. не е счупил дисплея, защото такава повреда не е установена при предаване на устройството на представител на (ФИРМА), както и поради това, че независимият сервиз не е установил дата на счупване на дисплея и кой го е счупил.

Ищецът сочи, че основателно може да се заключи, че дисплеят на мобилния телефон е бил счупен от неизвестно за ищеца лице след предаването на устройството за гаранционно обслужване.

Твърди се с исковата молба, че от 08.12.2019 година до момента - лизинговото устройство се намира в офиса на (ФИРМА) ЕАД, находящ се в гр.С., (АДРЕС), като продължава да бъде в състояние, което не го прави годно за употреба според обичайното му предназначение.

Твърди се от ищеца, че въпреки, че не е получил за срока на лизинговия договор годно за ползване устройство, е заплатил до 30.7.2021 година пълния размер на общата лизингова цена. Твърди се, че след заплащане на цената, ищецът се е отказал от придобиване правото на собственост върху негодния мобилен телефон, като е поискал от (ФИРМА) ЕАД да му възстанови платената лизингова цена поради неизпълнение на задължението на ответника да му предостави за ползване годно лизингово устройство за срока на процесния договор, което не е било сторено.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди (ФИРМА)ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС), представлявано от Н.С.А., изпълнителен директор да заплати на АТ. Б. ЯН., ЕГН **********, с постоянен 2 адрес: гр.С., ул.(АДРЕС), сумата от 599,52 (петстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) лева, представляваща подлежаща на възстановяване платена лизингова цена по Договор Заявка № 1639087103102019-47742269, представляващо Договорни условия за лизинг на устройство № 0923220993/03.10.2019 година относно устройство, представляващо GSM (МАРКА), № 359320105203714, ведно с дължимата се лихва за забава, считана от от 30.07.2021 година (датата, на която (ФИРМА) е получило поканата за възстановяване) до окончателното погасяване на подлежащата на възстановяване платена лизингова цена.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявената искова претенция.

Не се спори от ответника, че на 03.10.2019 година – ищецът АТ. Б. ЯН. е сключил договор за предоставяне на телекомуникационни услуги като е заявил устройство на изплащане, модел (МАРКА) със сериен номер 359320105203714. Не се спори, че по силата на Приложение 1 към Договор Заявка 163908710312019-47742269, ищецът А.Я. е подписал договорни условия за лизинг и е получил за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца описаното по-горе устройство.

Не се спори, че ищецът е предявил рекламация, като се сочи, че на 08.12.2019 година апаратът е насочен към оторизиран сервиз с оплакване „Телефона не зарежда операционната система. Стои черен екран“.

Ответникът твърди, че по предявената рекламация от сервизните специалисти е отказана гаранция поради дефекти, причинени от неправилна употреба - счупен дисплей.

Твърди се с отговора на исковата молба, че апаратът е бил предоставен на втори независим сервиз, като се сочи, че извършената техническа експертиза е потвърдила механична повреда, причинена от сътресение, притискане, удар или изпускане на устройството, вследствие на което е настъпила структурна деформация, която не може да бъде отстранена в рамките на гаранционните условия.

Твърди се с отговора на исковата молба, че устройството е било върнато в магазин на В. на дата 26.02.2020 година за получаване от потребителя в законоустановените срокове, за което ищецът е бил уведомен, както и е бил уведомен за становищата на сервизите, както и за това къде се намира ползваното от него устройство, но е отказал да приеме устройството и да подпише съответните документи.

Не ес спори от ответника, че ищецът е заплатил общата лизингова цена в размер на 599,52 лв.

Твърди се, че ответникът е предоставил на ищеца годно за употреба устройство.

Твърди се, че ищецът не е упражнил и не е заявил изрично, че не желае да упражни правото си да придобие собствеността върху стоката, и в този случай да върне устройството.

С отговора на исковата молба се твърди, че ответникът е изпълнил своите задължения по Договор-Заявка от 3.10.2019 година - а именно предоставила е описаното в същия документ устройство за ползване на ищеца.

3

С отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и присъди на ответника разноски, като е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.113, ал.1 /отм./ във връзка с чл.114, ал.1, т.1 /отм./ от Закона за защита на потребителите – относно претенцията за главница и иск с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите – относно лихвата за забава.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – страните не спорят, че на 03.10.2019 година – ищецът АТ. Б. ЯН. е сключил договор за предоставяне на телекомуникационни услуги като е заявил устройство на изплащане, модел (МАРКА) със сериен номер 359320105203714. Не се спори, че по силата на Приложение 1 към Договор Заявка 163908710312019-47742269, ищецът А.Я. е подписал договорни условия за лизинг и е получил за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца описаното по-горе устройство, не се спори, че ищецът е предявил рекламация.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

В казуса с оглед характера на спора между потребител и доставчик – продавач на стока се следва ищецът – потребител само да докаже, че несъответствието на стоката съществува преди да изтекат 6 месеца от предаването на стоката, като не носи тежестта да доказва, че това несъответствие се е дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др., проведено преди стоката да бъде предадена на потребителя.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.108/отм./ от Закона за защита на потребителите като следва да докаже, че несъответствието не е съществувало към предаването на стоката, че се дължи на поведение след предаването на стоката. (В този смисъл решение на Съда от 04.06.2015 г. по преюдициално запитване по дело С-497/2013. по въпрос № 6 - за доказателствена тежест по чл. 5, ал. 3 от Директива 1999/44, идентична с разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП).

По доказателствените искания

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими към предмета на спора и следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото.

Ответникът не сочи и не представя с отговора на исковата молба доказателства и не е сторил доказателствени искания.

По отношение на ищеца и на ответника с оглед процесуална икономия съдът следва да даде указния в следния смисъл:

4

За ищеца – с исковата молба е заявена претенция за лихва за забава с посочен начален период – 30.7.2021 година. Така заявената не е конкретизирана като цена на иска за обезщетение за забава и не е посочен краен период. В този смисъл в първото поделото съдебно заседание – ищецът следва да конкретизира цената на исковата претенция по чл.86 от Закона за задълженията и договорите, заплати и представи документ за заплатена държавна такса по този иск в размер на 50,00 лева, платими по сметка на Софийски районен съд, като ако не стори това – съдът ще приеме, че се претендира само законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.9.2021 година и няма да разглежда акцесорната искова претенция поради нередовности на същата.

За ответника – към отговора на исковата молба е представено пълномощно за адвокат АЛ. С.. Същата е преупълномощена от И.Х.З., упълномощен от А.И.Д. – изпълнителен директор. Към датата на депозиране на отговора на исковата молба – 10.12.2021 година – А.И.Д. е заличен като изпълнителен директор на ответното дружество, считано от 1.12.2021 година. В този смисъл за адвокат С. не е налице надлежно упълномощаване, доколкото упълномощилото я лице не е надлежно упълномощено към датата на подаване на отговора на исковата молба от представляващ ответника, според вписванията в Търговския регистър.

По силата на чл.41 от Закона за задълженията и договорите пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.