Решение № 262168 от 04.08.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

262168

04.08.2021 г., гр.

Пловдив.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното гр. дело № 17836 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Иск на горовладелска потребителска кооперация ( ГПК) „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. С., община С., да се осъди М.К.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и с основание в чл. 233 ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 310, ал. 1 т. 2 ГПК.

Според фактите в исковата молба, между страните имало договор за наем на недвижим имот от дата 01.09.2014 г., по силата на който ищцовата кооперация отдала под наем на ответника част от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. К., общ. С., част от в поземлен имот № ***, подотдел ***, в землището на с. М., Община Л., ревир „***“, в местността „***“, като имота е прилежаща към бунгало за отдих земя. Договорът бил прекратен от наемодателя, на основанието по пункт ІІІ т. 7 от същия, с покана от дата 16.03.2018г. Със същата покана, с която договорът бил прекратен, ответника бил и поканен да върне вещта на наемодателя. Това не било направено , включително към датата на предяваването на иска, и затова се иска от съда да осъди ответника да предаде на ищеца държането на наетата вещ , като премахне ( демонтира) находящите се в имота свои вещи – построено бунгало.

Ответникът е оспорил иска свовременно, с оглед законоустановения срок по чл.

131 от ГПК. Отрича да е собственик на бунгалото, тъй като го подарил ( с договор за дарение от ***) на третото на спора лице ***„***“; възразява , че иска е недопустим, тъй като бунгалото съставлявало недвижима вещ.

Искът е допустим. По същество , съдът съобрази следното:

В хипотеза на чл. 310 ал. 1 от ГПК , ищецът следва да докаже наемно правоотношение между страните с предмет недвижим имот и прекратяване на действието на това правоотношение. В тежест на ответника – държател на имота е да докаже, че като наемател е изпълнил точно задължението си по чл. 233 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите да върне вещта.

По съществуването на договора между страните не се спори , не се спори също така, че ползването на вещта, представляваща част от имот № ***, подотдел ***, в землището на с. М., Община Л., ревир „***“,, е предадено със сключването на договора на ответника, като по този начин наемодателя е изпълнил същественото си задължение по договора – да предаде наетата вещ. По делото е представено копие от договора, неоспорено от страните касателно доказателствената му годност, и съдът приема съществуването на наемно правоотношение между страните.

Не се спори, а и се установява от приложената на л. 8 от делото нотариална покана, че имота наемният договор се прекратява, и тази покана е достигнала до адресата , на когото е било връчена по реда на чл. 47 от ГПК на дата 18.05.2018г. Съдът не отрича правото на наемодателя да прекрати с предизвестие договора за наем , включително по реда на чл. 238 от ЗЗД , като се има предвид

, че според чл. 6 от договора, последният се сключва за срок от една година, а в разпоредбата на чл. 7 е установено, че ако някоя от страните не го прекрати, се удължава за всяка следваща година. Действието на договора е прекратено.

Ответникът не твърди да е върнал имота на наемодателя, нещо повече – по делото фигурира протокол от 13.08.2019 г., издаден от Л. Д. К. – *** при ищеца, според който към момента на изготвяне на протокола все още не е демонтиран и земята – предмет на договора не е предадена на кооперацията. Протоколът е изходящ от страната ( ищеца ) частен свидетелстващ документ, но съдът приема констатациите му за верни, след като нищо по делото не им противоречи.

Няма как да се сподели виждането на ответника , че бунгалото е недвижима вещ, това му възражение остана недоказано.

Съдът бе назначил техническа експертиза , която да каже дали това бунгало е трайно прикрепено към земята – предмет на наемния договор, но ответникът не внесе депозит за възнаграждение на вещото лице. Затова и съдът не може да приеме за доказано това обстоятелство.

На следващо място, прехвърлянето на правото на собственост върху бунгалото на трето на спора лице е факт, неотносим към предмета на спора, когато е и да е било извършено. Бунгалото не е предмет на договора за наем на имота, дори да е било поставено към датата на сключването му; съществуването му или титуляра на правото на собственост върху него не отричат по никакъв начин задължението на Т. по реда на чл. 233 ал. 1 от ЗЗД да върне вещта.

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Разноските се присъждат в тежест на Т..

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.К.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да опразни и да предаде на ищеца ГПК „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., Община С., държането на вещ, представляваща прилежаща земя за бунгало за отдих, част от поземлен имот № ***, подотдел ***, землище на с. М., Община Л., ревир „***“, м. „***“.

ОСЪЖДА М.К.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на ГПК

„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., Община С. сумата 450 лева разноски по делото.

Решението се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок - от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ