Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1495 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 324/2025
Вид
Определение № 1495
Подписан
21.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Варна, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500324 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №43, срещу Решение №4465 от 10.12.2024г. по гр. дело №8441/2023г. на ВРС, 17-ти състав, с което е прието за установено в отношенията спрямо ответника Община Варна, че М. Н. П., ЕГН**********, и Й. Г. П., ЕГН********** (праводатели в хода на делото на М. Г.а И., Т. Г.а Г.а-М. и Н. Й.ов Г.), са собственици на реална част с площ от 62 кв.м. от ПИ с идентификатор №***********.1110, разположена между точки 101, 102, 103 и 121 от комбинирана скица №9 на л.272 от делото на ВРС, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението на ВРС, като частта е принадлежаща към собствения на ищците ПИ с идентификатор №***********.1077 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г., находящ се в ************, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2350, квартал: 57, парцел II-1043, III-1042, при съседи на имота ПИ с идентификатори №№ ***********.1073, ***********.1078, ***********.967, ***********.1083,

***********.1296, ***********.1110, ***********.1079, ***********.1076,

***********.1075, ***********.1072, и която част погрешно е отразена в КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г, като част от ПИ №***********.1110 (път), собственост на Община Варна, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В тази връзка са изложени доводи, които могат да бъдат обобщени от съда както следва: 1/ Ищците основават 1 правото си на собственост върху спорната реална част въз основа на дарение с НА № 193/1980г., но същото е нищожно поради липса на посочени в НА граници на дарения терен. При нищожен титул за собственост ищците нямат нито активна процесуална, нито материална легитимация. 2/ ВРС е кредитирал неправилно и необосновано приетите пред него две СТЕ, които сами по себе си са неясни и не установяват действителните очертания на имотите. Особено това касае скица №6 към основната СТЕ, при която вещото лице е използвало неправилна картна основа (РП от 1961г., а не КП от 1956г.) и е очертало неясно границите на всички относими терени. 3/ Напълно неправилно ВРС е приел, че липсата на данни за дължими обезщетения за урежане на сметките по регулация през 1961г. води до извод за приложена регулация. Точно обратното – плащане на обезщетение за придадените към имота на праводателя на ищците части не доказано, при което РП от 1961г. е останал неприложен досежно спорната реална част, респ. действието му е отпаднало по силата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Още повече, че незаплатените придадени части са били държавна, а впоследствие и сега – общинска собственост. 4/ ВРС не е разгледал обстойно и необосновано не е уважил евентуалното възражение на Община Варна за придобиване спорната реална част по давност. С одобряването на КП от 2008г. Общината е отделила от своя ПИ №1041 процесната реална част и я е присъединила към улица №1110, като последната е била използвана автомобилен транспорт, в т.ч. обществен (таксита и линейки). По тези причини моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си за доказани права на ищците въз основа на валидни титули за собственост и приложена регулация от 1961г. за процесната реална част, в която връзка излага съображения. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3