Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 412 от 16.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 203/2023
Вид
Решение № 412
Подписан
16.03.2023
В сила
06.04.2023
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

  • чл.26 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.177 ал. 1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 11 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Варна, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20233110200203 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на П. Д. П. срещу наказателното постановление, с което е наложено административно наказание глоба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

С жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка по делото. Иска се отмяна на НП.

В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По съществото на делото моли съда да отмени наказателното постановление като сочи, че не е било налице знание, че синът на въззивницата е взел ключа на превозното средство.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище по основателността на жалбата и претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.05.2022г., при извършена проверка било установено, че Д. Д. П., ЕГН **********, управлява АТВ в с. Приселци, обл. Варна, след като е неправоспособен.

Тъй като лицето било малолетно, бил издирен негов родител – въззивинцата П. .

При пристигане на място на въззивницата П., същата заявила пред полицейски служител – св. И., че не е знаела , че детето е взело АТВ-то.

На 15.07.2022г. въз основа на постъпилите документи, св. А. съставил АУАН срещу въззивницата П. за извършеното от малолетния Д. Д. П. нарушение, като описал обстоятелствата на извършването му и посочил правна квалификация по чл.150 от ЗДП. При предявяване на АУАН въззивницата вписала в съдържанието му, че има възражения, като такива постъпили по АНП в срок, но били преценени като неоснователни.

На 03.10.2022г. е било издадено НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.150 ЗДП и било наложено съответно 1 административно наказание , съобразно чл.177 ал. 1 т.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – АУАН, сведение, възражение, показанията на св. А., св. И. и св. П. и др.

За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид , че е налице абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

В настоящия казус по безспорен начин се установява, че у въззивницата П. не е било налице знание, че на 26.05.2022г. малолетното й дете се е снабдило с ключове от АТВ и го управлява.

В тази насока са събраните гласни и писмени доказателства- св. П. сочи, че ключа за АТВ е бил прибран, но детето е намерило друг такъв, останал в гаража от предходна АТВ.

За това родителите не са знаели, а разбрали впоследствие от обясненията на сина си.

Св. И., който е бил на мястото на установяване на управлението на превозното средство от малолетното лице, също сочи, че при пристигане на място на въззивницата П., същата заявила, че не е знаела, че детето е взело АТВ-то.

В този смисъл са и депозираните от нея възражения.

Така, в хода на проведеното административно- наказателно производство се установява по безспорен начин, че въззивницата не е знаела, че малолетното й неправоспособно дете управлява АТВ-то.

За да е осъществен състава на нарушението в хипотезата на чл.26 ал.3 от ЗАНН се изисква да е налице съзнателно допускане на нарушението от страна на родител по отношение на малолетно или непълнолетно дете.

В настоящия казус не е налице отношение на въззивницата П. , при което да е налице умисъл или непредпазливост по смисъла на чл. 11 от НК и в този смисъл не е налице основание за ангажиране на административно наказателната й отговорност.

С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22-0819-0442-000530/03.10.2022г. на Началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на П. Д. П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на П. Д. П., ЕГН ********** възнаграждение на адвокат в размер на 500 / петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2