Решение № 217 от 22.10.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр. Добрич, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500416 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД-гр.София срещу решение №287/10.04.2025 по гр.д.№725/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК" АД,ЕИК 121830616,със седалище и адрес на управление гр.София,община Оборище,ул.”Московска” №19 срещу С. П. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** иск за унищожаване на основание чл.56 от ЗН по отношение на банката направения от С. П. С. отказ от наследството на баща му П. С. Д. с ЕГН **********,починал на *** г.,б.ж. на град Добрич,съгласно акт за смърт №*** г.,съставен в гр.Добрич,който отказ е вписан в особената книга при PC-Добрич под №*** г. съгласно определение №1305/19.10.2021 г. по ч.гр.д.№3246/2021 г. по описа на PC-Добрич,като банката-въззивник е осъдена да заплати на С. П. С. сумата от 600 лв,представляваща съдебни разноски по делото.Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.Районният съд отхвърлил иска с мотив,че банката нямала качеството на кредитор към датата на извършване на отказа от наследство.Изводът бил незаконосъобразен.Въззивникът обсъжда 1 вида на предявения иск като способ за защита на кредитора и законовите предпоставки за уважаването му,като набляга,че не се изисква знание за увреждането нито от длъжника,нито от трети лица,както и че не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо.Самото вземане не било предмет на делото по иска по чл.56 от ЗН.По делото било безспорно установено,че банката била отпуснала на С. С. кредит по договор от 19.01.2021 г.,който бил юридическият факт,придаващ на банката качеството на кредитор.Към датата на отказа от наследство 19.10.2021 г. С. вече бил задължено лице.Без значение било дали вземането е изискуемо и дали банката се снабдила с изпълнителен лист преди или след извършване на отказа от наследство,щом преди отказа вече имала вземане от длъжника.Признаването на възможността качеството на кредитор да се определя от поведението на длъжника,в частност от това кога длъжникът е спрял плащанията по кредита,означавало уважаването на иска да се предпостави от волята на длъжника,което не отговаряло на смисъла на чл.56 от ЗН.Всички предпоставки за уважаване на иска били налице,поради което се настоява за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявения иск.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции до момента,вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемият С. П. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от същия разноски във въззивната инстанция.Изводите на районния съд били обосновани и съответствали на материалния закон.Правилно било преценено,че към датата на отказа от наследство въззивникът нямал качеството на кредитор,тъй като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 08.09.2023 г. при падеж на първата неплатена вноска на 15.02.2023 г.Изпълнителният лист бил издаден на 24.10.2023 г.Към датата на отказа договорът за кредит бил обслужван редовно и банката не била неудовлетворен кредитор,което обосновавало отхвърляне на иска.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 2

22.04.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 02.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 07.05.2025 г.-първи присъствен ден след почивния 06.05.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

Гр.д.№725/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№4533/01.03.2024 г.,с която е предявен конститутивен иск на основание чл.56 ал.1 от ЗН от „Банка ДСК“ АД,ЕИК 121830616,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Московска“ №19 срещу С. П. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** за унищожаване по отношение на ищеца на отказа от наследството на П. С. Д.,б.ж. на гр.Добрич,починал на *** г.,извършен от ответника-негов син на 19.10.2021 г. със заявление с нотариална заверка на подписа рег.№6730/19.10.2021 г. на нотариуса Р. Г.ев с район на действие ДРС,вписан в особената книга на Добричкия районен съд под №*** г.

Изложено е в исковата молба,че на 19.01.2021 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и С. П. С. като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление по реда на програма на ББР за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID 19.Поради неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите по договора суми „Банка ДСК“ АД предприела защита на вземането си по съдебен ред-подадено било заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№2723/2023 г. на ДРС и на 24.10.2023 г. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани от банката суми.Заповедта за изпълнение не била оспорена от длъжника и влязла в сила.Вземанията били безспорно установени по основание и размер.На 30.10.2023 г. по молба на банката било образувано 3 изп.д.№757/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Н. с peг. №*** на КЧСИ.В хода на образуваното изпълнително дело били извършени справки от ЧСИ с цел установяване секвестируемо имущество на длъжника,което да бъде осребрено.От направените справки се установявало наличието на открити банкови сметки.ЧСИ наложил запор върху тях,но поради липса на авоар постъпления от там не постъпвали.При направена справка в ОД на МВРДобрич,сектор „ПП“ не се установило наличие на МПС на името на ответника.От справките в имотния регистър нямало данни за наличие на имоти-лична собственост на С. С.,но били установени имоти,придобити по наследство от починалия му баща П. С. Д..Наследодателят бил собственик на недвижими имоти по силата на нотариален акт за собственост на жилище,строено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от ***-Акт 22,том IVc,нот. дело №*** г.,съгласно който П. С. Д. придобил апартамент в гр.Добрич,*** със ЗП от 116,71 кв.м. и гараж №1 във вход „А“ на същия блок със ЗП от 19,27 кв.м.,и нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти,вписан в СВ Добрич под Акт 101,том XVI,вх. peг. №*** г.,съгласно който П. С. Д. придобил два имота-дворно място с площ 1140 кв.м.,включено в УПИ II,целият с площ 1 350 кв.м.,в село П. С.,общ. Д. и дворно място с площ 1440 кв.м, включено в УПИ III,ведно с построената в него къща със ЗП от 74 кв.м. в с.П. С.,общ.Д..ЧСИ направил справка в Районен съд-Добрич и на 20.11.2023 г. се снабдил с копие от удостоверение за вписан отказ от наследството и от удостоверение за наследници на П. Д..По този начин на 20.11.2023 г. се установило,че има вписан отказ от наследството,извършен от длъжника С. П. С..Отказът бил вписан под №*** г. в особената книга при Районен съд-Добрич.При това положение се осуетявала възможността банката да се удовлетвори от посочените наследствени имоти.Длъжникът по изпълнителното дело С. С. не разполагал с налично секвестируемо имущество на свое име,от което банката можело да се удовлетвори като кредитор.Извършеният от длъжника отказ от наследството на неговия баща представлявал действие,с което се увреждала „Банка ДСК“ АД като кредитор.С отказа от наследство се осуетявала възможността на кредитора да се удовлетвори от продан на имуществата,които по наследство биха преминали в патримониума на длъжника.При наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.56 ал.1 от ЗН се настоява за унищожаване на горния отказ от наследство.

4

В писмен отговор на исковата молба ответникът С. П. С. изразява становище за допустимост,но неоснователност на предявения иск.Не се оспорват изложените от ищеца обстоятелства относно сключен между страните договор за кредит,проведеното заповедно производство и образуването на изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.Н..Не се оспорва от ответника,че е придобил по наследяване от неговия баща съответна идеална част от описаните по-горе недвижими имоти,както и че е извършил отказ от наследството,вписан в особената книга на ДРС.Навежда,че отказът от наследство не подлежи на унищожаване,тъй като притежаваната от него по наследяване 1/4 ид.ч. от апартамент в гр.Добрич била несеквестируема по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК и кредиторът не би могъл да насочи изпълнение спрямо нея,а идеалната част от имота в с.П. С. съгласно данъчната оценка не била достатъчна за удовлетворяване вземането на банката,поради което нямало да се постигнат предвидените в закона правни последици от унищожаване на отказа.Настоява се за цялостно отхвърляне на иска или за частичното му уважаване-за унищожаване на отказа от наследство само по отношение секвестируемата част от наследственото имущество в с.П. С..

Не е спорно между страните,че на 19.01.2021 г. между ищеца по делото „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и ответника С. П. С. от гр.Добрич в качеството на кредитополучател е сключен договор за предоставяне на кредит за текущо потребление по реда на програма на „ББР“ АД за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 /на лист 6 от делото на ДРС/.По силата на договора на ответника С. е предоставен от банката кредит в размер на 6 900 лв.Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца /пет години/,считано от датата на усвояването му.Уговорен е гратисен период за издължаване на главницата от 24 месеца /две години/,считано от датата на усвояване на кредита.Поради неплащане от страна на кредитополучателя след изтичане на гратисния период на дължимите по договора суми „Банка ДСК“ АД предприема защита на вземането си по съдебен ред-подадено е заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№2723/2023 г. на ДРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1229/24.10.2023 г. /на лист 8 от делото на ДРС/,респ. на същата дата е издаден и изпълнителен лист въз основа на заповедта 5

№961/24.10.2023 г. /на лист 10 от делото на ДРС/.Срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника и същата е влязла в сила.На 30.10.2023 г. по молба на банката е образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н. Н. с peг. №*** на КЧСИ /молба на лист 11 от делото на ДРС/.Не е спорно,че в хода на изпълнителното дело са извършени справки от ЧСИ за установяване секвестируемо имущество на длъжника,което да бъде осребрено.ЧСИ наложил запор върху открити банкови сметки на длъжника,но поради липса на парични средства по тях постъпления нямало.От справка в ОД на МВР-Добрич,сектор „ПП“ не се установяват регистрирани МПС на името на длъжника /лист 14 от делото на ДРС/.От справките в имотния регистър няма данни за наличие на недвижими имоти-лична собственост на С.

С..Установено е,че ответникът е притежавал по наследяване от своя баща П.

С. Д.,починал на *** г. /удостоверение за наследници на лист 20 от делото на ДРС/,идеални части от следните недвижими имоти: