Решение № 294 от 08.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Враца, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2595/17.07.2025 г. на Н. А. Т., подадена чрез пълномощника му адв.Ц. З., против Решение № 109/13.06.2025 г. по гр.д.№ 55/2025 г. по описа на РС-Оряхово, с което:

- е разрешено на основание чл.127а от СК, ОД на МВР – Враца, отдел „Български документи за самоличност”, да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на непълнолетния С. Н. Т., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител С. О. С., ЕГН **********, с адрес: ***, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***;

- е разрешено на основание чл.127а от СК непълнолетното дете С. Н. Т., придружено от майка си С. О. С. или упълномощено от нея лице, да напуска пределите на Република България и да пътува до държави членки на ЕС и членки на Хагската конвенция от 1980 г. и обратно до Република България, без ограничения на пътуването, като пътуването да не съвпада с определения режим на лични контакти на бащата с детето, до навършване на 18 години, считано от влизане в сила на решението;

- е осъден Н. А. Т. да заплати на С. О. С. сумата от 630.00 леваделоводни разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззивникът счита, че по делото не са доказани предпоставките на 1 чл.127а, ал.2 СК и по-конкретно, че е в интерес на детето да пътува с майка си в чужбина. Акцентира, че не е бил уведомен предварително от майката за искането на детето да пътува в чужбина.

Според изложеното в жалбата, от страна на първоинстанционния съд е допуснато процесуално нарушение, тъй като не са били спазени изискванията на чл.15, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ и детето е било изслушано без да присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия му адрес. Въззивникът счита, че поради така допуснатия процесуален пропуск не следва да бъдат кредитирани показанията на детето.

На следващо място се посочва, че детето не осъществява личен контакт с бащата и изобщо не говори с него, тъй като майката го настройва и манипулира, за което са подавани многократни сигнали до компетентните органи. В подкрепа на тези твърдения се извеждат аргументи от водено между страните гр.д.№ 637/2024 г. по описа на РС-Оряхово по реда на ЗЗДН.

Изразява се и несъгласие с посоченото в решението, че детето посещава редовно училище, като се твърди, че то има над 300 отсъствия за учебната година, но този факт, както и причините за това не са били обследвани от съда.

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че бащата също води иск по чл.127а, ал.2 СК още от 2022 г., като в момента делото е пред ВКС и все още се очаква окончателно решение.

Посочва се също, че социалният доклад по делото не е изготвен по петитума на иска, като се акцентира, че в същия не е посочено, че е в интерес на детето да пътува единствено само с майка си в чужбина. Въззивникът счита, че при изготвянето на този доклад социалните не са взели предвид неговото мнение и дори не са го обследвали. Изтъква, че в този доклад е дадено становище само относно пътуването на детето на лагер в периода 03.04.-14.04.2025 г., каквато е била първоначалната претенция, но липсват данни дали майката има капацитет и възможности да пътува с детето в чужбина и дали е в интерес на детето да пътува единствено с майка си.

Намира, че е неглижиран и проблема с наличния синдром на родителско отчуждение от страна на отглеждащия родител майката към бащата. В тази връзка се твърди, че майката възпрепятства бащата да участва активно във възпитанието и отглеждането на детето, че не се съобразява с определения от съда режим и не полага усилия за създаде позитивен образи да подготви детето за срещите с бащата, че се държи агресивно с бащата и го обижда.

Твърди се, че вследствие това поведение на майката, бащата отдавна не се е виждал със сина си.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на допуснатото предварително изпълнение. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски.

Постъпил е отговор вх.№ 3070/20.08.2025 г. от С. О. С., подаден чрез пълномощника й адв.В. В., с който оспорва основателността на въззивната жалба.

Въззиваемата счита обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно.

Прави искане атакуваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по 2 чл.259, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран с искови претенции на С. О. С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул.“***“ ***, ***, за издаване на разрешение детето С. Н. Т., ЕГН **********, да пътува извън територията на Република България до Република Италия, придружаван от възпитател-педагог, определен от Спортно училище, гр.

Сандански, за срок от 28.03.2025 г. до 17.04.2025 г., както и за даване разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. А. Т., за издаване на международен паспорт на детето С. Н. Т..

В исковата молба се посочва, че страните са имали сключен граждански брак, който е бил прекратен на основание чл.50 СК с Решение № 775/2012 г. по гр.д.№ 3375/2012 г. по описа на РС-Враца. Сочи се също, че с решение по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-Оряхово, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 226/2023 г. по описа на ОС-Враца, родителските права по отношение на детето им С. Н. Т. са били предоставени на майката С. О. С..

Според изложеното в исковата молба, ищцата и детето С. Н. Т. живеят в с.***, общ.Мизия, обл.Враца, където тя е създала ново семейство и има още две деца. Ищцата заявява, че тя и детето С., не са в добри отношения с ответника, както и че С. не желае да осъществява лични контакти с баща си и двамата общуват рядко.

В исковата молба се посочва, че С. Т. е записан като ученик в Спортно училище, гр.Сандански, с профил „Футбол“, като е определен да пътува до гр.Борго Валсугана, Република Италия за времето от 01.04.2025 г. до 14.04.2025 г. по сключен договор з изпълнение на проект по програма „ЕРАЗЪМ+“, ключова дейност „Образователна мобилност на граждани“. Сочи се също, че синът на страните не е пътувал в чужбина и проявява голям интерес към това пътуване, но за целта е необходимо съгласието на двамата родители, тъй като е непълнолетен. Такова съгласие е необходимо и за издаване паспорт на детето. Твърди се, че майката е съгласна, но от страна на бащата не е налице съгласие, което препятства възможността на детето да напусне страната.

Според изложеното в исковата молба, липсата на разбирателство между родителите рефлектира върху детето и го лишава от възможността да участва в международно спортно съревнование и обучение, да се докосне до културата на други страни, да посети исторически забележителности и да обогати знанията си за света и обществата.

Навеждат се доводи, че държавата, за която се иска заместване на съгласието на бащата е страна от Хагската конвенция, поради което бащата има механизъм за защита. Изтъква се, че майката няма да участва в пътуването, а същото ще се осъществява с декларация-пълномощно, с която ще бъдат предоставени тези права на учител, възпитател или треньор от училището.

Излагат се аргументи, че ограничаването на детето от пътувания и от възможности да посети други държави по същество ограничава негови основни права и свободи. Извършва се позоваване на съдебна практика, според която пътуванията с цел обучение и туризъм са в интерес на детето и 3 следва да му бъде предоставена такава възможност. Акцентира се на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Пенчеви срещу България“.

В съдебно заседание, проведено на 27.03.2025 г., районният съд на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на първата искова претентция, като същата да се счита предявена за издаване на разрешение детето С. Н. Т., ЕГН **********, да пътува извън територията на Р България придружено от майка си С. О. С., ЕГН **********, или с упълномощено от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Н. А. Т., ЕГН **********, за срок от 3 години, без ограничения на пътуването, като пътуването да не съвпада с определения режим на лични контакти на бащата с детето, считано от влизане на решението в законна сила.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. А. Т., който оспорва исковите претенции, като заявява, че никой не е разговарял с него за пътуване на детето в чужбина.

Посочва, че от негова страна също се води иск по чл.127а, ал.2 СК по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РС-Оряхово, по който все още няма окончателно произнасяне, поради което предявеният иск се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.

Ответникът счита, че ищцата се опитва едностранно да решава съдбата на детето. Твърди, че майката успешно манипулира и настройва сина им С. Т. против него и затруднява контактите помежду им, което е станало повод Н. Т. да подава редица сигнали до ДСП-Враца, ДСП-Оряхово, РП-Оряхово.

В отговора на исковата молба се прави подробен анализ на водените между страните съдебни производства по гр.д.№ 598/2022 г. по описа на РСОряхово, образувано от Н. Т. по претенции с правно основание чл.59, ал.9 СК и чл.127а, ал.2 СК, и гр.д.№ 637/2024 г. по описа на PC-Оряхово, образувано по молба на С. О. С. по реда на ЗЗДН, в т.ч. и на събраните доказателства в рамките на тези съдебни производства.

В отговора на исковата молба повторно се посочва , че никой не е разговарял с бащата детето да пътува в чужбина за Италия в посочения в исковата молба период. Според ответника, няма никакви данни за пътуването и отговорните лица, няма данни майката да е потърсила бащата относно пътуването, няма информация за посоченото в исковата молба събитие, организирано от училището. Изтъква се, че също така има споразумение, с което майката се задължава да даде съгласието си бащата да извежда детето в чужбина в рамките на установения режим на лични отношения, и да подаде документи за паспорт, но това не е спазено.

Подчертава се, че майката изобщо не позволява на бащата да осъществява контакти с детето и едностранно е записала детето да учи в гр.Сандански. Твърди се, че детето не посещава редовно учебните занятия , като за миналата учебна година детето има над 300 отсъствия от учебни занятия, а и през настоящата учебна година детето също не посещава редовно учебните занятия. Акцентира се, че е налице синдром на родителско отчуждение от страна на отглеждащия родител майката към бащата.

Ответникът твърди, че майката възпрепятства възможността му активно да участва във възпитанието и отглеждането на детето, че не се съобразява с определения от съда режим и не полага усилия като отглеждащ родител да създаде позитивен образ и да подготви детето при срещите с баща му, че се 4 държи агресивно с бащата и го обижда. Посочва се, че е подадена към прокуратурата е преписка относно поведението на майката, че оставя детето без родителски надзор и контрол.

Прави се искане за отхвърляне на предявените искови претенции.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, изискан е социален доклад от ДСП-Оряхово и е извършено изслушване на детето С. Н. Т.. Пред въззивния съд е извършено повторно изслушване на детето при спазване изискванията на чл.15, ал.4 ЗЗДет.

След като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са били в граждански брак, сключен на 28.08.2009 г., от който имат едно дете С. Н. Т., родено на *** г. в гр.Мездра.