Определение № 50994 от 14.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50994 гр. София, 14.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110133497 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от

************************** искова молба срещу П. Д. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 934,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 142,25 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.04.2025 г., 81,07 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; 18,53 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21578/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът ************************** твърди, че е налице облигационно 1 отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявените искове и представя доказателства за сключено извънсъдебно споразумение с ищеца. Моли съда да не допуска поисканите от ищеца експертизи.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен ******** е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно апартамент

*****, находящ се в

************************************, е бил топлофициран, че за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност 934,22 лв., че ответникът е в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.04.2025 г. е 142,25 лв.; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност 81,07 лв. за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., че ответникът е в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение е в размер на 18,53 лв. за периода 16.07.2022 г. – 04.04.2025 г.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване 2 факти –

По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на ищеца да посочи какъв е размерът на неизплатената част на задълженията към 30.01.2026г., с оглед твърденията на ответника за сключено между страните споразумение.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 21578/2025 г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „Т. С.“ Е., със седалище и адрес на управление: ********************************, като трето лице-помагач на ищеца **************************.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице на основание чл. 190, ал.1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи заверени преписи от посочените в исковата молба намиращи се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период, включително изравнителните сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от ищцовото дружество суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, доколкото обстоятелствата за доказване на които са направени, не са спорни между страните по делото.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА

3 като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.01.2026 г. от 10.50часа, за които дата и част да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, на ищеца – препис от отговора на исковата молба, на третото лице – помагач на ищеца – препис и от исковата молба и приложенията към нея, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4