Определение № 629 от 12.08.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Габрово, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Благовеста Костова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500329 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юр. Е. К., против определение № 561 от 01.07.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 861/2024 г. от Севлиевския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Р. С., а именно за присъждане на вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 90,20 лв., дължимо за периода 20.08.2023 г. до 20.04.2024 г.

В жалбата се твърди, че съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права, за което излага подробни доводи. Посочва се, че заповедният съд не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Излагат се твърдения, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва как ще се формира ГПР-то по договора. Моли се, да се отмени разпореждането в обжалваната част и да се постанови ново по същество, като се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно обжалваното вземане – договорна лихва.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. С., за парично вземане от 1 515,63 лв., от която: 506,70 лв. -главница по договор за потребителски кредит; 90,20 лв. договорно възнаграждение за периода 20.08.2023 г. до 20.04.2024 г.; 174,56 лв.

- възнаграждение за закупен допълнителен пакет Фаст; 293, 60 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет Флекси; 400 лв. - незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава повече от 90 дни за плащане вноска по кредита; 30, 98 лв. лихва за забава от 21.06.2023 г.

- датата на изпадане на длъжника в забава до 20.04.2024 г.; 19,61 лв. законна лихва от 26.06.2024 г. до дата на подаване на заявлението.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. По отношение на претендираните възнаграждения по допълнителни пакети е приел, че с уговорките по тях, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона и същите са нищожни, като противоречащи на императивни изисквания на закона, като същите противоречат и на исканията на чл. 10а, чл.

19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни доводи.

Възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в посоченото ГПР, което е равно на лихвата по договора, поради което кредитополучателя е въведен в заблуждение за действителния размер на ГПР и същият е по – висок от предвидения в чл. 19 от ЗПК, което води до нищожност на клаузите на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Приел е, че на осн. чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът е вероятно нищожен поради неравноправния начин на определяне на ГПР.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят черпи правата си, досежно процесното вземане за договорно възнаграждение е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги " Фаст" и "Флекси", които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не 2 съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са на стойност колкото главницата по предоставения заем, поради което посочения в договора ГПР от 46,84 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Предвид на това в тази хипотеза не се дължи договорна лихва . В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 561 от 01.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 861/2024 г. от Севлиевския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Р. С., ЕГН **********, а именно за присъждане на вземания за неплатено договорно възнаграждение в размер на 90,20 лв., дължимо за периода 20.08.2023 г. до 20.04.2024 г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4