Протоколно определение № 1133 от 05.03.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1133 гр. София, 05.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова и прокурора Н. С. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20251100200384 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. Г. М. –редовно призован, се явява лично, доведен от Софийски централен затвор.

ЗА НЕГО се явява АДВ. Ю. С. – с пълномощно по делото.

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – гр. София се представлява от ИНСП.

М.М., с днес представено пълномощно.

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА с представител.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на лишения от свобода по формуляр на лично /затворническо/ досие на лицето:

1

С. Г. М. - роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, основно образование, неженен, с адрес: гр. София, кв.

Драгалевци, ул. „*******, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на лишения от свобода правата му в настоящото производство, както и правото му на отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора. Нямаме искания по хода на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА делото с депозираната молбата на лишения от свобода С.

Г. М. чрез адв. С..

ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. С.: Поддържам молбата. Представям едно Решение на Върховния касационен съд № 50189/06.12.2022 г., с което е оставено в сила въззивно решение по ВНОХД № 1106/2021 на САС, което касае осъждането по НОХД № 1506/2020 г. Пише общ режим, това е решението на САС и е потвърдено от ВКС и също се цитира, че му е определен общ режим по това наказание, което в момента търпи.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Поддържам молбата.

2

ПРОКУРОРЪТ /становище/: Не оспорвам молбата. Няма да соча доказателства.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Представям справка за изтърпяното наказание към момента и изискания пробационен доклад.

С Т Р А Н И Т Е (поотделно)

/становище по представените доказателства от защитата/: Да се приемат днес представените от защитата и от представителя на началника на затвора документи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представеното Решение на Върховен касационен съд от страна на защитата, както и представения Доклад за пробационен надзор, и справка за изтърпян срок на наказание „лишаване от свобода“ към момента.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна.

На основание чл. 283 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени средства събрани по делото.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

3

ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. С.: Аз ще моля да уважите депозираната молба за УПО по отношение на С. М., като считам, че към настоящия момент са налице всички предпоставки, предвидени в закона за уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

На първо място, безспорно е налице първата предпоставка да е изтърпял ½ от двугодишното си наказание. Видно от справката, която днес представителят на затвора прилага: има три месеца и 26 дни остатък, като считам, че остатъкът е изключително малък и видно от него, М. няма да има възможност втори път по тази присъда да се възползва от УПО, ако му бъде отказано такова.

На следващо място, считам, че осъденото лице е дало достатъчно доказателства за поправянето си така, както изисква законът, за да бъде уважена молбата му. Това е видно от приложения доклад от затворническата администрация, както е видно и от днес приложения доклад от пробационен служител, във които доклади са отразени цялостното му поведение от постъпването му в затвора и по-скоро от привеждане в изпълнение на тази присъда, която към настоящия момент изтърпява. В тези доклади се сочат само положителни и изключително положителни характеристични данни, само награди, липса на наказания, положително поведение, добро отношение към другите затворници, добро отношение към затворническата администрация, нисък риск от рецидив за самия С. М., като никъде не се сочат отрицателни характеристични данни.

Прави впечатление, че становището на началника на затвора и всички документи от затворническата администрация не отговарят на фактическата обстановка, тъй като се сочи, че целите на наказанието не са изпълнени и, че рискът от рецидив е с непроменени стойност. Видно от доклада е, че този риск от рецидив няколко пъти е променян и намаляван от първоначалните 56 точки, променян е на 49 т. и към настоящия момент (ако няма и ново променяне) на 45 точки, т.е. на два пъти му е променян рискът от рецидив и становището на началника на затвора в това отношение е неправилен, неточен, може би поредното становище, което е copy-paste без да се съобрази с реалната фактология за конкретния осъден към настоящия момент.

На следващо място, въпреки, че е многократно награждаван, С. М., се сочи, че планът на присъдата не е изпълнен, но пък има изключително и само 4 положителни характеристични данни от доклада от началника на затвора, като се сочи, че има промени по време на изтърпяване на наказанието по отношение на С. М., като тези промени са точно положителни промени във връзка с посочените в плана на присъдата дефицитни зони, т.е. сочи се, че С.

М. се дистанцира от лишените от свобода, комуникира само с хората, с които е настанен в една килия и с лишените от свобода, с които работи, а в целите на плана на присъдата, който е препланиран, се сочи, че проблемната зона е дистанцирана от субкултурата и нейното влияние. Тук твърдя, че има промяна в това отношение, при положение, че се сочи, че комуникира само с тези от килията си, без да има комуникация с другите лишени от свобода.

На следващо място изграждане на цяла мотивация. В плана на присъдата пише за промяна на криминалното поведение, формиране на способност да признава правата на другите, като в доклада на затворническата администрация с това, което се сочи, че има промяна в отношението към правонарушението, към трудовата му заетост, начин на живот, управление на финанси, всички тези неща сочат, че този план на присъдата, ако не е изпълнен в цялост, то в голяма част от него не само, че е започнал превъзпитание, а аз считам, че дори са и завършени.

На следващо място, така, както виждам, че се сочи в доклада на затворническата администрация, една от причините да не се уважава молбата за УПО е това, че С. М. не е настаняван в общежитие от открит тип. Тук обръщам внимание на настоящия съдебен състав, че това не е по негова вина.

За пореден път сме изправени за мен в странна ситуация: съдът в присъдата си, по чиято присъда търпи в момента, за наказанието му е определил общ режим, въпреки че към момента, определяйки режима съдът не определя и типа общежитие, където трябва да изтърпява наказанието, но общежитие предполага открит тип, ясно ни е на всички това, само че той първо си е изтърпял двете години, които са му били със строг режим, 2023 година му се привежда в изпълнение това наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. Забележете от 2023 година, а сега сме 2025 година при положение, че му е определен първоначален общ режим (миналата година има данни по делото, че общия режим по тази присъда му е заменен от строг в общ) – пак неясно защо има разминаване. Може би има вътрешни правила в затвора или закон, който реално противоречи пък на присъдите и решенията на съда едва ли не, но за мен не става ясно защо затворническата администрация го 5 обвинява него, че не е настанен в открит тип към настоящия момент. Или сме изправени пред едно неглижиране на положението му като лишен от свобода и по-скоро едно поведение на затворническата администрация, която ненавреме си върши работата, за да прецени какво му е поведението. Аз считам, че това е едно бездействие на затворническата администрация, което се вменява на С.

М., за да не му се уважи молбата за УПО.

На следващо място, за да се уважи молбата, следва да е показал по достатъчно начини, че се е поправил. Какви начини му предлага средата в Софийски централен затвор, освен да работи и да няма наказания. В тази връзка посочвам, че обикновено затворническата администрация твърдят, че имат обичайно поведение в затвора, което не надвишава нормалното, за да покаже с някакви извънредни способи, че се е поправил. Тук, искам да посоча разпоредбата на чл. 98 от ЗИНЗС, където се сочи, че награди и поощрения се дават на осъдено лице, именно когато поведението му не просто покрива изискванията на режима и на охранителната дейност в затвора и правилата за поведение на осъдените лица, а и ги надвишава. Той реално с тези пет награди, които се пише, че е получил, според закона означава, че той е надвишил нормалното и обичайното поведение, с което се отличава от останалите лишени от свобода. Именно такава е и формулировката на чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС и наличието на горепосочената дисциплина и сътрудничество на С. М. обуславят и обективират това изискване от закона да се приеме, че се е поправил, от което негово поведение следва да бъдат приети, че са налице доказателства за УПО и, че са налице посочените предпоставки в чл. 70, ал. 1 НК.

Моля да приемете, че е изпълнена скалата на чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС. Тук има само едно декларативно посочване от страна на затворническата администрация, че не са налице данни и без да се мотивират защо и по какъв начин твърдят, че той не е показал достатъчно, че се е поправил и е налице едно несъответствие между фактите в затворническото досие и становището на затворническата администрация.

Моля, да приемете и, че с условното предсрочно освобождаване не приключва въздействието върху осъденото лице. Има изпитателен срок, има пробационни мерки, които не възразяваме да му бъдат определени и те също въздействат превантивно, дори считам, че пробационните мерки 6 превъзпитават повече, когато се работи с едно осъдено лице, имайки предвид, че инспекторите следва да имат беседи в затвора, но ясно ни е на всички, че не работят с лишените от свобода, докато пробационните служители извън затвора работят с тези лишени от свобода. Моля да обърнете внимание, че и в пробациония доклад е посочено, че общува само с хора, настанени в килията му и с тези, с които работи; че избягва конфликти; че има добро поведение; че е награждаван и в тази връзка също считам, че се доказва, че са налице предпоставките за УПО. Така, както съм цитирал и в молбата ми, с която съм сезирал съда, според резолюция № 76 и според Постановление № 7/27.06.1975г. се сочи, че трябва да се дава УПО на лишени от свобода, при които е необходимо само да е започнал корекционен процес, а тук е видно, че има положителна промяна при него в проблемните зони, като аз считам дори, че са налице данни изцяло за изпълнен план на присъдата и да се съди и по отношението на труда от лишения от свобода. Виждаме, че от постъпването си той не е спирал да работи първо с едната присъда, после с втората присъда и то не такава работа, от която може „да се скатава“, ами работа, която се върши и не е отказвал.

На последно място, ще допълня, че следва да се вземе под внимание и факта, че той търпи в момента две годишна присъда и има остатък от 3 месеца и 20 дни, но той реално е изтърпял почти 4 годишно наказание и аз не виждам защо затворническата администрация не взима под внимание и това да има двегодишна присъда и да не са постигнати целите и да не е изпълнен плана на присъдата – за мен това е нелогично. Тук считам, че е надвишен и срока на тези две години, за които сме се събрали тук да преценим дали е изпълнен плана на присъдата и дали са налице изискванията за УПО.

Моля да уважите молбата и да го освободите условно предсрочно и в определения изпитателен срок да му определите каквато и да е пробационна мярка.