Решение № 3389 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3389 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110123762 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „ДРУЖЕСТВО срещу И. Х. Т., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 415,21 лева – цена за доставена за периода от месец май 2020 г. до месец април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес: АДРЕС (аб. № *******), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2024 г., до окончателното плащане; 61,46 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода от 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.; 40,61 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец декември 2020 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2024 г., до окончателното плащане, и 7,88 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода от 15.02.2021 г. до 17.01.2024 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 3875/31.01.2024 г. по частно гражданско дело № 4733/2024 г. на Софийския районен съд, 35. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на топлинна енергия“, тъй като бил собственик или на топлоснабдения имот, и бил длъжен да заплаща доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след 1 одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е ДРУЖЕСТВО, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – И. Х. Т., който оспорва производството като недопустимо, тъй като нямало идентичност на заявените в заповедното производство и исковата молба факти, евентуално иска – като неоснователен, тъй като ищецът не доставял енергия до имота му, защото бил прекъснал тръбите през 2000 г. и оттогава не ползвал парно, а освен това не бил доказан размера на дълга, и липсвали доказателства за размера му. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност.

Освен това ищецът не бил подписвал индивидуални договори с никоя от другите страни и затова не бил в договорни отношения с тях. Оспорва се датата на влизане в сила на общите условия на ищеца. Иска се отхвърляне на исковете.

В съдебното заседание ищецът поддържа исковете, ответникът ги оспорва и на основание, че методиката за разпределение на разходите за сградната инсталация била обявена за противоречаща на правото на Европейския съюз в хода на процеса.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 96 от делото Договор за продажба на държавен имот от 06.07.1992 г. на последната дата на ответника е продаден апартамент с адрес: АДРЕС с площ 43,58 кв.м.

На лист 23 – 24 от делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици в сграда с адрес: АДРЕС с приложен списък на собственици, според който етажните собственици са решили да се сключи договор за топлинно счетоводство с третото лице – помагач, и да се начилсяват 10 % от употребената в сградата енергия за сградна инсталация. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е присъствал на събранието, но не е оспорил изрично автентичността на протокола, нито има данни да е предявил иск за отмяна на решенията на общото събрание в 7дневния срок за това по действалия тогава чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС. Поради това следва да се приеме, че решенията са взети и влезли в сила.

Съгласно представения на лист 21 – 22 от делото договор между етажните собственици и третото лице – помагач последното осъществява топлинно счетоводство от 26.09.2002 г., като съгласно т. 5.2. се заплаща 4,20 2 лева на отчетен уред, а съгласно т. 5.4. за извънредни посещения абонатите заплащат 2,10 лева за повторното посещение, и 5 лева – за всяко следващо.

Съгласно представен на лист 102 от делото от третото лице – помагач протокол № 092004063 на 23.05.2021 г. и 31.05.2021 г. ответникът не е осигурил достъп до апартамента си на служители на третото лице – помагач за отчет. На лист 99 – 101 от делото са представени изравнителни сметки, при следните стойности:

– за отоплителни сезон от май 2020 до април 2021 г. сметката е издадена на 28.09.2021 г. и е начислена за цялата сграда енергия за отопление (отдадена по апартаментите и в сградната инсталация) от 122 669,144 кВтч, а за сградна инсталация са определени 23 719,973 кВтч, или 19,34 %; за имота на ответника са определени съответно 505,313 кВтч за дялово разпределение и 722,622 кВтч за отопление вътре в имота; при това изчисление разходът на ответника е определен на 120,96 лева с ДДС;

– за отоплителни сезон от май 2021 до април 2022 г. сметката е издадена на 28.09.2022 г. и е начислена за цялата сграда енергия за отопление (отдадена по апартаментите и в сградната инсталация) от 111 875,639 кВтч, а за сградна инсталация са определени 26 554,005 кВтч, или 23,74 %; за имота на ответника са определени съответно 565,687 кВтч за дялово разпределение и 606,749 кВтч за отопление вътре в имота; при това изчисление разходът на ответника е определен на 138,55 лева с ДДС, и

– за отоплителни сезон от май 2020 до април 2021 г. сметката е издадена на 28.09.2023 г. и е начислена за цялата сграда енергия за отопление (отдадена по апартаментите и в сградната инсталация) от 100 218,519 кВтч, а за сградна инсталация са определени 22 015,611 кВтч, или 21,57 %; за имота на ответника са определени съответно 469,004 кВтч за дялово разпределение и 567,103 кВтч за отопление вътре в имота; при това изчисление разходът на ответника е определен на 171,41 лева с ДДС.

Сметките са коригирани и в трите периода, като това е отбелязано на тях, а представените на лист 25 – 30 от делото са преди корекции.

Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 26.11.2025 г. (на лист 167), а в писмен вид – представено на лист 154 – 162 от делото, което съдът кредитира частично като неоспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, с изключение на противоречията с изравнителните сметки (по които частично има по-малки задължения, частично – по-големи), общата отопляема кубатура в сградата е 4788 куб.м., а на имота на ищеца е 102 куб.м.; в блока е отчитано постъпване на топлинна енергия. За периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г. задълженията на ответника са за общо 127,60 лева (от които за сградна инсталация – 49,78 лева), като за месец октомври 2020 г. са за 2,94 лева (за сградна инсталация – 1,21 лева); за ноември 2020 г. – 17,63 лева (за сградна инсталация – 7,04 лева), и за декември 2020 г. – 20,23 лева (за сградна инсталация – 8,61 лева). За отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. задължението е за 123,50 лева, а за отоплителния сезон от май 2022 г. до април 2023 г. – а 159,59 лева. Задълженията са за подгряване на сградна инсталация 3 са съответно 66,85 лева и 70,48 лева.

Според фактурата за отоплителния сезон от май 2020 г. до месеца април 2021 г., издадена на 31.07.2021 г. (преди корекциите на топлинния счетоводител – виж последното изречение по нея), представена на лист 29 от делото, задължението за целия отоплителен сезон на ответника е за топлинна енергия за 106,67 лева с ДДС (след корекцията са 120,96 лева), фактурите за прогнозна консумация са на стойност – за октомври 2020 г. – 1,72 лева; за ноември 2020 г. – 21,59 лева, и за декември 2020 г. – 17,44 лева.

При наличните данни, като всяко изчисление (по годишни фактури, данни от изравнителни сметки и данни на вещото лице) по делото е различно, съдът намира, че следва да приеме, че е имало доставка на топлинна енергия до сградата, в която се намира апартаментът на ответника, и по реда на чл. 162 ГПК съдът следва да определи какво е потреблението, като доколкото ответникът е потребител, съдът ще се придържа към най-ниските посочени стойности от всеки източник (а за месечните фактури за периода, за който се твърди давност – най-високите, тъй като се погасяват задължения на ответника), а именно:

– за отоплителни сезон от май 2020 до април 2021 г. задължението е 120,96 лева – по корекцията на третото лице – помагач, изготвена след фактурата, като следва да се приемат за стойности по месечните фактури за периода октомври – декември 2020 г., следните размери на задълженията:

– за октомври 2020 г. – 2,94 лева по експертизата;

– за ноември 2020 г. – 21,59 лева – по данни на ищеца от фактура;

– за декември 2020 г. – 20,23 лева по експертизата.

– за отоплителни сезон от май 2021 до април 2022 г. задължението е за 123,50 лева – по данни от вещото лице;

– за отоплителни сезон от май 2022 до април 2023 г. задължението е за 159,59 лева – по данни от вещото лице.

Съгласно служебно известните на съда от десетки предходни дела (и представени на лист 40 от делото) чл. 33, ал. 1 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ДРУЖЕСТВО на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и изравнителна сметка в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а законна лихва се начислява само за задълженията по изравнителна сметка. Съгласно чл. 22, ал.

2 цената на услугата „дялово разпределение“, макар и извършвана от трети лица, се заплаща на ищеца, които им прехвърля средствата. В чл. 36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.

4

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Не се установява твърдяната от ответника неидентичност на изявленията на ищеца в заповедното производство и исковата молба – твърденията за доставка на енергия до един и същи апартамент и в еднакви количества са идентични, следователно искът е допустим.

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Искът за цена на топлинна енергия се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията, искът за цена на услугата „дялово разпределение“ – при доказване на извършване на услугата и цената , както и договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; исковете за лихва се уважават при установяване настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.