Решение № 707 от 19.04.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……...04.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

МИЛЕНА НИКОЛОВА – мл. с. при секретар С. Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Николова въззивно гражданско дело № 369 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д.Г.Д., подадена чрез процесуален представител адв. К.М.

***, срещу решение № 5211/13.12.2017 год., постановено по гр. дело № 4386/2017 год. по описа на РС - Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника Д.Д. против „Булминерал” АД искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, следните суми на основание чл. 128, т. 2 КТ: 1) 574,26 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец април 2015 г.; 2) 2873,45 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015 г.; 3) 3000 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.; 4) 300 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2015 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631,05 щатски долара – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане и превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Въззивникът посочва, че не са обсъдени твърденията на ищеца, както и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е бил ответното дружество „Булминерал“ АД. Посочва, че не са обсъдени и доводите на ищеца, че вписването в регистровите книги за беърбоут чартърите, водени от ИА „Морска администрация“, за беърбоут чартьор на наемателя „Шипинг Лоджистик“ С.А., което дружество не е българско юридическо лице, е нищожно по арг. от чл. 39а КТК, поради което и това вписване не е породило правно действие. Навежда доводи, че предвид нищожността на вписаното обстоятелство ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на корабопритежател по смисъла на КТК, отговаря съгласно чл. 199з КТК към ищеца за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Според въззивника дори и да се приеме, че договорът за пренаемане на кораба (договорът за подбеърбоут чартър), сключен между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден, то съгласно нормата на чл. 199г КТК първоначалният наемател – ответникът „Булминерал“ АД продължава да отговоря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора за под беърбоут чартър. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 КТК задълженията на наемателя „Булминерал“ АД по договор за беърбоут чартър за възнагражденията на екипажа, са негови задължения към наемодателя. Посочено е още, че съгласно разпоредбите на чл. 88б КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя въпросът за лицето, което следва да се счита за работодател на наетия екипаж на кораб, плаващ под български флаг, е разрешен с императивни норми. Поради това и в чл. 9, б."б“ от договора за беърбоут чартър, сключен между корабособственика и ответното дружество „Булминерал“ АД, е уговорено, че дори и екипажът да е нает от собственика на кораба, то членовете му се считат за служители на чартьора. Съгласно пар. 1, т. 7 от посочената наредба работодател е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба. По изложените правни съображения намира, че ответникът „Булминерал“ АД е солидарно отговорен, наред с работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за задълженията към екипажа на кораба за заплащане на трудови възнаграждения.

По същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови възнаграждения и на мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемото дружество не е подало писмен отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка в частите, с които „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.Г.Д. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6708,60 щ.д. – сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения за положен извънреден труд през периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 631,05 щ.д. – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен искът срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД по чл. 128, т. 2 КТ за разликата до пълния претендиран размер от 6747,71 щ.д., представляваща претендирано възнаграждение за месец юли 2015 г.

Производството пред Районен съд -

Варна е образувано по предявени от Д.Г.Д. срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и „Булминерал” АД обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 1) 574,26 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец април 2015 г.; 2) 2873,45 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015 г.; 3) 3000 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.; 4) 300 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631,05 щатски долара – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че полагал труд по индивидуален трудов договор сключен на 15.04.2015 г. с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД на длъжност „втори помощник капитан” в периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. вкл. с уговорено трудово възнаграждение от 3000 щ.д. На 03.07.2015 г. е бил освободен от длъжност съгласно писмена заповед на работодателя № 335/03.07.2015 г. Посочва, че в изпълнение на трудовия договор е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836. Излага, че в процесния период корабът е плавал под български флаг. Навежда доводи, че има качеството на моряк по смисъла на чл.2, т.1, б F от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че не му е платено трудово възнаграждение за периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. вкл., поради което и считано от прекратяването на трудовото правоотношение ответникът работодател е изпаднал в забава в неговото плащане. Според ищеца ответникът „Булминерал” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с експлоатация на кораба. В споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 г., сключено с други членове на екипажа, „Булминерал” АД изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати.

Ответникът „ВМ Интернешанъл” ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът „Булминерал” АД в срока чл. 131 ГПК е депозирал отговор, като оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не оспорва, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя” съгласно договор от 06.01.2012 г., по силата на който корабособственикът „Индивидюъл Технолъджи СА” - Маршалови острови му е предоставил кораба под наем. Договорът е бил регистриран в регистъра на корабите плаващи по договор за беърбоут чартър, воден от „Морска администрация” Варна, и е бил прекратен на 13.11.2015 г. поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия, поради което нормата на чл. 199з КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за който той отговаря. На 07.05.2013 г. „Булминерал” АД преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., също регистрирано и вписано в регистъра на Морска администрация Варна. След пренаемането на м/к „Батя“ „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови е сключило с ответното дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Именно в изпълнение на задълженията по този договор първият ответник е сключвал договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. Излага, че споразумението, с което „Булминерал” АД е признал задължение към работници, не се отнася за ищеца. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

На

15.04.2015 г. ищецът като моряк е сключил индивидуален трудов договор с ответното дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, представлявано от управителя си Г.Г.Г.. По силата на договора заемал длъжност „втори помощник капитан“ на м/к „Батя“, IMO 8000836. При индивидуализиране на работодателя не е посочено ответното дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД да е действало като пълномощник.

От заповед № 335/03.07.2015 г. се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 03.07.2015 г.

След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят „ВМ Интернешанъл“ е издал справка № 449/09.07.2015 г., от която се установява, че на ищеца са дължими следните суми: 574,26 долара за месец април 2015 г. и 2873,45 долара за месец май 2015 г., като е посочено, че заплатите за м. юни ще бъдат изготвени до 25.07.2015 г.

От договор за стандартен беарбоут чартър от 06.01.2012 г. се установява, че на същата дата корабособственикът „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“ за период от 5 години.

От договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013 г. се установява, че на същата дата беърбоут чартьора „Булминерал” ООД е предоставил под наем на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови, м/к „Батя“ за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г.

От писмо изх. № B – В - 2994/02.02.2016 год. на ИА „Морска администрация“ се установява, че в процесния период от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. в регистъра на корабите, вписани към пристанище Варна, морски кораб „Батя“ е плавал под български флаг. Като корабособственик е вписан „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови, за беърбоут чартьор – „Булминерал“ ООД, а за под-бербоут чартьори са вписани „Еурокуест Шипинг“, САЩ и „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. На 17.11.2015 г. м/к „Батя“ е заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, по молба на корабособственика поради продажбата на кораба и прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“ ООД.

От договор от 07.03.2013 г. се установява, че между „Шипинг Лоджистик С.А.“ и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е сключен договор за корабен мениджмънт.

Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b557ff3-a85c-438c-949b-a029cf12a8e4