Акт от 16.10.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433 гр. Перник, 16.10.2020 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 335/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, община Р.***, област Перник против Акт за установяване на задължение по декларация № 40-1 от 11.03.2020г., издаден от орган по приходите при община Р.***, изменен и по същество потвърден с решение № 002 от 08.05.2020г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Р.***.

В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на акта. Счита, че установените задължения за 2010г. са погасени по давност и не е следвало да се установяват. Отделно от това твърди, че услугите включени в състава на таксата за битови отпадъци не са предоставяни през процесния период в територията, в която се намира имота на жалбоподателя.

Счита, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ по същината си са услуги предназначени за всеобщо ползване, а по силата на местната наредба за такива услуги не се събирала такса. Въз основа на това иска обжалвания акт, в частта с която е установен размер на ТБО да се отмени като незаконосъобразен.

В съдебно заседание адв. Д.А. от САК пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи по изложените в нея съображения и да се отмени акта в оспорваната част. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.

80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата–Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Р.*** за представител изпраща адв. Д.Ж. от САК.

Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.

1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежни страни, адресати на акта. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, респ. на чл. 149 от ДОПК. Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване.

Предмет на съдебен контрол е Акт за установяване на задължение по декларация № 40-1 от 11.03.2020г. издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 002/08.05.2020г. на началника на отдел МДТ при община Р.***, в частта, с която е установено задължение за ТБО за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.. Установените с АУЗД размери за 2010г. за ТБО, видно от нарочен протокол, с изх. № 40 от 11.03.2020г. са погасени по давност и с решението по-горестоящия орган е приел, че същите след като са установени са отписани. ТБО за 2010г. не са дължими и не са изискуеми. Въз основа на това следва, че жалбата по отношение на установените размери на ТБО за 2010г. е недопустима, тъй като не е налице предмет.

Същата в тази си част ще се остави без разглеждане, а производството ще се прекрати.

В останалата част жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

С молба с вх. № ФД-47-00-73 от

12.02.2020г. подадена от управителя на „***“ЕООД, е направено позоваване на погасителна давност за задълженията за местни данъци и такси и е поискано да се направи съответното отразяване по партидата на дружеството.

С писмо изх. № ФД-47-00-73/1 от

25.02.2020г. молителят е уведомен, че ще се пристъпи към установяване на задълженията за ДНИ и ТБО на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

Задълженията за ТБО и ДНИ за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. не били платени, поради което органа по приходите е започнал административното производство по установяването им въз основа на подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО имотите на дружеството.

За процесните години дружеството жалбоподател е подавало заявления съответно с вх.

№ ФД-53-00-24 от 07.12.2015г.; вх. № ФД-94-00-124 от 08.11.2016г.; вх. № ФД-47-00-450 от 23.11.2017г. с вх. № ФД-47-00-451 от 23.11.2018г., в които е посочвало таксата за сметосъбиране и сметоизвозване да се определя според количеството изхвърлени отпадъци, за което е необходим 1 сметосъбиращ съд-контейнер тип Бобър. Във всичките заявления е посочено, че хотелския комплекс „Имението при дъба“, ваканционно селище ще го ползва в периодите от м. май до м. септември на съответните години.

За установените задължения е изготвен Акт за установяване на задължение по декларация № 40-1 от 11.03.2020г.. С него са установени и определени общо дължими задължения за ДНИ и ТБО, и лихви върху тях за недвижимите имоти собственост на дружеството за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и за периодите от 01.01.2016г. до 31.12.2019г., като установените задължения са общо в размер на 54 567.59лв., от които 36 025.88лв.-главница и лихва в размер на 18 541.71лв., изчислена към 11.03.2020г..

С протокол с изх. №

40/11.03.2020г. инспектор по приходите във връзка с молбата с вх. № ФД-47-00-73 от 12.02.2020г. е погасил по давност задълженията за ТБО за 2010г. главница в размер на 14627.06лв. и начислена лихва към 11.03.2020г. в размер на 14171.31лв. или погасените задължения са в общ размер на 28 798.37лв.

Срещу констатациите отразени в

АУЗД, по отношение ТБО е подадена жалба с вх. № ФД-94-00-39/27.04.2020г..

С решение изх. № 002 от 08.05.2020г. началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Р.*** е потвърдил изцяло установените с АУЗД № 40-1 от 11.03.2020г. задължения, в обжалваната част. Съобразил е протокол с изх. № 40/11.03.2020г. на инспектор по приходите, с които са погасени по давност и отписани задължения за 2010г. и по същество е приел, че размера на задълженията за ТБО за периодите от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. са правилно определени и съответно правилно установени в АУЗД в размер на ТБО главница: 14 151.06лв. и лихва, начислена към 11.03.2020г. в размер на 2411.82лв. и същите са дължими.

По делото са представени и приети в 15 тома доказателства свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадени по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ декларации за облагане с данък недвижимите имоти. Представени са и доказателства, свързани с изпълнение на договори сключени между Община Р.*** и дружества–изпълнители по услугите сметосъбиране и сметоизвозване в община Р.***, третиране на битови отпадъци и по договори за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане и договор за възлагане на обществена поръчка № 119 от 31.07.2015г. и допълнително споразумение на оператор на депото за

БО, протоколи за установяване и приемане на извършени дейности, фактури за заплащане на дейности.

По делото се събраха и гласни доказателства, като се разпитаха свидетелите Р. Георгиева Янева, Р.М.К. и Румяна Петкова Василева. Показанията на разпитаните под страх от наказателна отговорност свидетели ще се анализират по-долу.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред общинска администрация-Р.*** по реда на чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ, видно от представени декларации дружеството е декларирало, че притежава два недвижими имота и земя, съответно с партиден № М0000001-090106-земя и сграда и партиден № М0000002-090106-земя и сграда в с. ***, общ. Р.***.

Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органа по приходите е иницирал производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., тъй като същите не са платени.

Оспорения акт за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Лицето, издало акта е надлежно определено да упражнява правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК, при установяване на местни данъци и ТБО по ЗМДТ, видно от заповед № 271 от 21.05.2014г. на кмета на община Р.***, а потвърдителното решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая началника на отдел "Местни данъци и такси", действащ като териториален директор на НАП. Оспореният акт е в писмена форма и има съдържание посочено в чл. 59 от АПК. Мотивиран е доколкото административния орган се е позовал на ЗМДТ, на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Р.***, приета с решение № 2 от 31.01.2013г. и последващите й изменения, както и на подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. Размерите на ТБО, органът е установил въз основа на решения на ОбС-Р.***, заповеди на Кмета на община Р.*** и подадени заявления-декларации. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на това се приема, че не се са налице откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Не се спори между страните, че имотите по отношение, на които са начислени задължения са собственост на дружеството и че същите се намират на територията на община Р.***, в с. *** в УПИ І-11, кв. 1, по плана на селото, на около 2 км. извън регулационните му граници.

Не се спори също така, че размерите на ТБО за 2016г.,

2017г., 2018г. и 2019г. за сметоизвозване и сметосъбиране са изчислени за 72 вдигания на кофа за смет.

Спорени по делото са въпросите предоставя ли се услугата по сметоизвозване и сметопочистване на територията на с. *** и касателно територията, на която са имотите на жалбоподателката. Именно от отговорите на тези въпроси зависи материалната законосъобразност на акта.

За имотите притежавани от жалбоподателката и съответно декларирани по реда на чл.

14 и чл. 17 от ЗМДТ се приема, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. От доказателствата по делото се установява, че Община Р.*** е предоставяла тази услуга през процесния период на територията на град Р.*** и на територията на Община Р.***. Със заповеди с №№ 734/29.10.2015г.; № 811/24.10.2016г., № 693/30.10.2017г. и № 687/30.10.2018г. на Кмета на община Р.***, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. В тях са посочени и райони, в които ще се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на извозване на битовите отпадъци от фирмата, извършваща дейности по сметоизвозване и сметосъбиране. По отношение на селата и по-конкретно по отношение на районите на търговски обекти, производствени обекти, складови бази и всички останали имоти юридически лица, разположени в селата, в т. ч. и с. *** е посочена конкретна честота на сметоизвозване и сметосъбиане, като всяка една от заповедите е относима за конкретна година. Във всичките заповеди годишната кратност за с. *** е определена на 72 броя извозвания.

Разпечатката съдържа 51 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b5564ef-2c55-40d0-a5fd-439f0d8cca07