Решение № 94 от 01.06.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 223/2023
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Х., 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно наказателно дело № 20235630200223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „Св. К. О.“ № * против Наказателно постановление № 22-0271-001284 от 16.11.2022г., издадено от ВПД Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от Т. Л., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушени били административно-процесуалните правила при съставяне и връчване на акта. Същевременно административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на л. 27 и чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Т.
Л., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения по делото адвокат А..
Депозирана е молба с вх. рег. № 3841 от 10.05.2023г. по описа на РС-Харманли, с която се развиват изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна ВПД Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на 1 страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.10.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 818361 от свидетеля Я. Г. Я. на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля К. П.
Р., за това, че на 23.10.2022г. около 08:10 часа в гр. Харманли по ул. „Деветнадесети Февруари“ в посока към ул. „Св. К. О.“ управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик“с рег. № Х****КТ и поради несъобразяване скоростта с пътните условия и релефа на местността е загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл в ляво от пътното платно по посоката на движение и се блъснал в паркирания лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Х **** КК, с което станал причина за ПТП с материални щети.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 23.10.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-001284 от 16.11.2022г. от Х. А. А. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя Я. Я. и на свидетеля по АУАН К. Р..
От показанията на свидетеля Я. се установява, че не е присъствал на извършване на нарушението, а го е установили. След подаден сигнал свидетелят Я. констатирал наличието на следи от удар по лек автомобил с рег. № Х****КК. От предоставени видеозаписи установил другият лек автомобил и механизма на настъпване на ПТП, а именно лек автомобил с рег. № Х****КТ удря лек автомобил с рег. № Х****КК и продължава движението си в неизвестна посока. След извършена справка свидетелят Я. установил кой е собственикът на МПС с рег. №Х****КТ. Посетил на място жалбоподателят, по чиято кола имало следи от ПТП. Свидетелят Я. заснел и този автомобил и запитал жалбоподателя за обяснения за произхода им. Отговорът бил нелогичен и необоснован. Свидетелят Я. посочва, че в резултат съставил два акта за напускане на ПТП и за самото ПТП. Свидетелят Я. уточнява, че свидетелят К. Р. е присъствал единствено по съставяне на АУАН-а, но не и по установяване на нарушението и нарушителя. Свидетелят Я. сам посочва, че в издадения от него АУАН е допусната техническа грешка като погрешно бил изписан регистрационния номер на управляваното от жалбоподателя МПС.
Показанията на свидетеля Р. не допринасят за изясняване на обективната истина досежно осъществяване на административното нарушение и неговото авторство, тъй като същият посочва, че е единствено свидетел по съставяне на АУАН.
По делото са приложени направените от свидетеля Я. снимки на лек автомобил с рег.
№ Х****КТ и на лек автомобил с рег. № Х****КК, както и протокол за ПТП и докладна записка.
Видно от приложената справка за нарушител/водач на жалбоподателя същият многократно е нарушавал правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 25.03.2023г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 07.04.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа 2 всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
На 23.10.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 16.11.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели, присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита за допускане на съществено процесуално нарушение.
Налице е нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при 3 невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В настоящия случай не са налице свидетели присъствали на нарушението или такива на неговото установяване, а само такъв на съставяне на нарушението. При това положение процесният АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетелите, а той е съставен единствено в присъствието на свидетеля К. П. Р. - свидетел на съставяне на нарушението.
Налице е процесуално нарушение на производството по установяване на нарушението, водещо до опорочаване на издадения АУАН и съответно на съставеното наказателно постановление въз основа на него.
На следващо място обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но не и съдържание.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Следователно елемент от обективна страна на нарушението е качеството водач на ППС.
Разпечатката съдържа 47 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b551e58-14d9-4267-ab66-d2e0de5ec0c4