Акт № 4542 от 11.11.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 360

Номер

360

Година

26.11.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.26

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20104100500476 по описа за

2010 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №...от 22.12.2009 година, постановено по ГР.Д.№....по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.128 от КТ във вр. с чл.242; чл.224; чл.222, ал.1 и чл.150 във вр. с чл.262, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.136 от КТ, както и обусловените - чл.245, ал.2 и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; осъден ответникът да заплати следващите се ДТ, както и направените разноски от ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. На основание чл.111, ал.1, б.”а” от ЗЗД е направено е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца от трудови възнаграждения за положен извънреден труд за период три години преди подаване на исковата молба.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба. Ответникът чрез процесуалния си представител заема становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. Излага доводи и съображения.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени, както в нея, така и в писмените защити, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК и на чл.128 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за ПРАВИЛНО с изключение на частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание чл.150 от КТ за период от 01.01.2000 година до 17.06.2006 година; за обезщетение в размер на законната лихва поради забавено плащане върху тези претенции за същия период, както и за законната лихва върху тях, считано от постъпване на исковата молба в съда – 17.06.2009 година до окончателното изплащане. В посочената част решението е процесуално недопустимо. Съображенията за горните изводи на съда са следните:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.128 от КТ във вр. с чл.242 от КТ; чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ; обусловените – чл.145, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

В.ГР.Д.№...../2010 г. ВТОС

Във въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

За да допусне до събиране във въззивното производство доказателства съдът е констатирал, че ответната страна е била лишена от участие в производството пред първоинстанционния съд, поради невръчване на препис от исковата молба и даване на възможност за отговор, както и поради непризоваване за проведените съдебни заседания. Всички книжа по делото не са изпращани и връчвани на ответното дружество, а до несъществуващ правен субект.

В процедурния закон нередовното призоваване на страна в първоинстанционното производство и лишаването й от участие в процеса пред първоинстанционния съд не е регламентирано като основание за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Във въззивното производство въззивният съд, който е инстанция по съществото на спора, е задължен да осигури процесуалната възможност за участие на страната в процеса, като подаде отговор на исковата молба, процесуалната възможност да сочи доказателствени средства, които да бъдат допуснати до събиране и събрани, както и процесуалната възможност да заяви желае ли да бъдат събрани отново събраните без негово участие в първоинстанционното производство доказателства.

С оглед на изложеното въззивният съд е допуснал събиране на доказателства във въззивната инстанция. Чрез събраните във въззивната инстанция доказателства се установяват обстоятелства, относими само към претенциите с правно основание чл.150 от КТ. Поради което съдът ще ги обсъди при преценка основателността на тези претенции.

По отношение на обуславящата искова претенция с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.

По делото са установени всички кумулативно изискуеми се юридически факти от визирания с разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ сложен фактически състав за възникване задължението на ответното дружество да изплати на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец, а именно: прекратяване на трудовото правоотношение, което е безсрочно, на едно от изчерпателно изброените в посочената разпоредба фактически основания и оставане без работа за срок от един месец.

Основание за прекратяване на трудовото правоотношение е „намаляване обема на работа” и ищецът е останал без работа за срок повече от едиÝ месец. Обстоятелства, установени чрез събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства /”Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение” - л.7 и „Трудова книжка” – л.5 и л.6/.

Установен е и размерът на дължимото обезщетение от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Това е брутното трудово възнаграждение за един месец, определено съобразно с изискванията, визирани с разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.

Ответникът не е изпълнил възникналото си задължение да изплати дължимото обезщетение. Доказателства за погасяване на възникналото задължение по делото не са представени.

По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана в предявения си размер и следва да бъде уважена в този размер.

По отношение на обусловената искова претенция с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде уважена, така както е предявена.

По отношение на предявените искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.128 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, и обусловената – чл.245, ал.2 от КТ.

Установени са по делото всички кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.128 от КТ, за възникване на задължението на ответника да заплати на ищеца уговореното трудово възнаграждение, а именно: трудовоправни отношения, договорено възнаграждение и престиран труд.

Възникването и съществуването на трудовоправни отношения между страните по делото,както и размерът на договореното трудово възнаграждение са обстоятелства, установени чрез събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства /”Трудов договор” - л.8 и „Допълнително споразумение” – л.10/.

Ищецът е престирал труд – „извършвал е уговорената с трудовия договор работа, трудова функция”. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, а е и доказано от начислените трудови възнаграждения във ведомост за процесния период.

Ответникът не е изпълнил възникналото си задължение да изплати уговореното трудово възнаграждение. Това обстоятелство също не се оспорва от ответника, а е и доказано от факта, че няма подпис от ищеца на изготвената ведомост, нито друг писмен акт, доказващ плащането.

В КТ са установени сроковете, в които следва да се изплаща трудовото възнаграждение - чл.270, ал.2 от КТ - авансово или окончателно всеки месец на два пъти. Да е уговорено друго по делото не е установено.

С оглед на горното на основание чл.245, ,ал.2 от КТ ответникът дължи заедно с уговореното трудово възнаграждение за процесния период и лихвата върху него от деня на забавата, която настъпва съобразно с

В.ГР.Д.№476/2010 г. ВТОС установените срокове по чл.270, ал.2 от КТ, до окончателното изплащане на дължимото трудово възнаграждение.

Установен е и размерът на дължимото трудово възнаграждение и размерът на мораторната лихва върху него от деня на забавата до предявяване на иска чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения обуславящите и обусловените искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По отношение обуславящите искови претенции с правно основание чл.224 от КТ.

По делото са установени кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника да изплати на ищеца претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за процесния период, а именно: прекратяване на трудовото правоотношение и неизползване на полагащ се платен годишен отпуск.

Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b5506e5-1874-49aa-9b22-2f4b7f01f975