Определение № 153 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. П., 12.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Частно наказателно дело № 20245330205794 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление от 07.10.2024 година, Районна прокуратура П. е прекратила, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство по ДП № 136/2022г. по описа на РПТ П., пр.пр. № 10731/2022г. по описа на същата прокуратура, образувано на 06.10.2022г. за това че на 16.02.2020г., в с. К., обл.П. при управление на МПС са нарушени правилата за движение като по непредпазливост са причинени значителни неимуществени вреди по лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *****, собственост на „М.“ ЕООД - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „А“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Срещу прокурорският акт е постъпила жалба от М. Р. М., в качеството му управител на „М.“ ЕООД, с която се възразява срещу прекратяването на производството и се прави искане постановлението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се твърди, че извършителя на престъплението е известен и до настоящия момент от страна на разследващите органи е наЛ. неглижиране на случая.

По допустимостта на жалбата: Първата предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК жалбата срещу постановление за прекратяване на наказателното производство трябва да бъде подадена в 7 дневен срок от получаването му. По своята същност този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата 1 извън законоустановения срок води до недопустимост на същата. По делото няма данни кога точно жалбоподателя е получил постановлението на РП П..

От материалите по същото е видно че постановлението е адресирано до М. Р.

М., в качеството му управител на „М.“ ЕООД, но липсват данни било ли е връчено на управителя М. и кога. В жалбата се сочи че жалбоподателя обжалва постановлението в законовия срок. Поради липса на яснота кога и как го е получил, съдът приема че жалбата е в срок.

Втората предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК. Съгласно цитираната норма препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо Л., които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаването на преписа.

Жалбоподателя М. Р. М., в качеството му управител на „М.“ ЕООД се явява представител на ощетеното юридическо Л. чиято собственост е бил лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *****, към 16.02.2020г. поради което жалбата се приема за допустима.

Съдът, след като взе предвид приложените в ДП материали, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 136/2022г. по описа на РПТ П., пр.пр. № 10731/2022г. по описа на същата прокуратура, образувано на 06.10.2022г. за това че на 16.02.2020г., в с. К., обл.П. при управление на МПС са нарушени правилата за движение като по непредпазливост са причинени значителни неимуществени вреди по лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *****, собственост на „М.“ ЕООД - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „А“, вр- чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 07.10.2024г. решаващата прокуратура е постановила прекратяване на наказателното производство, като е приела, че наказателното преследване е изключено по давност. За целта държавното обвинение е приело, че са наЛ. условия за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Прокурорът приел за установена следната фактическа обстановка, която напълно се възприема от съда и се подкрепя от събраните по делото доказателства. „М.“ ЕООД било с основен предмет на дейност отдаване на автомобили под наем. Свидетеля Г.З. П. работел във въпросната фирма, като в тази връзка на 16.02.2020г. управлявал лек автомобил „Ситроен СЗ“ с per. № *****, собственост на „М.“ с пазарна стойност към 16.02.2020г. от 13 495 лева (установена посредством проведена в хода на ДП оценителна експертиза). П. се движел по пътя с. Я. - летище П., в района на с. К. обл. П., в посока от север на юг със скорост от 68 км/ч, като при преминаване през десен завой, под действие на центробежните сили и вследствие на технически несъобразената 2 скорост на движение, автомобилът се насочил на ляво и напуснал платното за движение, след което паднал в канала и се преобърнал. Според изготвената по делото Автотехническа експертиза причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това че водачът на лек автомобил „Ситроен СЗ“ с per. № *****, собственост на „М.“ ЕООД- свидетеля П. се е движел с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на десния завой на пътя, поради което под въздействието на центробежните сили автомобила се е насочил на ляво и е напуснал платното за движение. От претърпяното ПТП настъпили множество щети за лекия автомобил на обща стойност от 21 144, 91 лева. На сигнала за ПТП се отзовали служителите на сектор „Пътна полиция“ К.И . и П.М., които установили на място П., който бил сам и вече бил излязъл от превозното средство, като не бил получил наранявания.

Спрямо П. бил съставен АУАН. М. Р. М., в качеството му управител на „М.“ ЕООД прекратил трудовото правоотношение със св. П. през месец април 2020г. На 27.09.2022г. сигнализирал РП П.. По този повод било образувано настоящото досъдебно производство.

Настоящият състав, след като прецени изложените в прекратителното постановление доводи, приема, че законът правилно е приложен от решаващия прокурор. Действително, в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, законодателят е предвидил наказателното преследване да бъде изключено по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода по-малко от една година или друго по-леко наказание.

Според изр. 1 на ал. 3 от същата разпоредба давността за преследване започва от довършването на престъплението. Имайки предвид данните, съдържащи се в материалите на ДП относно времето на извършване на процесното деяние, съдът приема, че действително към датата 07.10.2024г., когато е постановен прокурорският акт, давността за наказателно преследване по смисъла на чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК е била изтекла. За престъплението по чл. 343, ал.1, б. „А“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, към инкриминираната дата, се е предвиждало наказание лишаване от свобода до една година или пробация. По силата на чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. От материалите на ДП става ясно, че процесното деяние е извършено 16.02.2020г. следователно относителната давност изтича на 16.02.2023г. По досъдебното производство давността не е била спирана или прекъсвана по смисъла на чл. 81, ал. 1 и 2 от НК. С оглед на тези обстоятелства и имайки предвид чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съдът приема, че правилно решаващата прокуратура е прекратила наказателното производство, но неправилно е посочила основанието на което е сторено това, а именно чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК се отнася за случаи в които деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В настоящия случай видно от 3 мотивите на обжалваното постановление, досъдебното производство е прекратено поради изтекла относителна давност на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Това налага на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, да бъде изменено основанието за прекратяване на наказателното производство на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК.

Останалите изложени в жалбата възражения са несъстоятелни и не водят до извод за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Изтичането на давността на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, и липсата на прекъсване на давността с предприети действия на надлежните органи за преследване по отношение на конкретен наказателноотговорен субект, препятства ангажиране на наказателната отговорност на когото и да е.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура П. от 07.10.2024г. по пр.пр. № 10731/2022г. по описа на същата прокуратура, с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 136/2022г. по описа на РПТ П., водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „А“, вр- чл. 342, ал. 1 от НК, в ЧАСТТА относно основанието за прекратяване - чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл 24, ал. 1, т. 3 от НК- поради изтичане на предвидената в закона давност.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

КОПИЕ от определението да се изпрати на РП-П. и М. Р. М., в качеството му управител на „М.“ ЕООД.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред П.ски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4