Решение № 61 от 11.06.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 121/2020
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 11.06.2020
- Състав
- ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА, ГАЛИНА ГРОЗЕВА АРНАУДОВА, РУМЯНА ИВАНОВА ПАНАЙОТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 324 от 12.03.2020 · ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА
- Разпореждане № 345 от 16.03.2020 · ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА
- Разпореждане № 419 от 22.04.2020 · ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА
- Разпореждане № 461 от 14.05.2020 · ГАЛИНА ГРОЗЕВА АРНАУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.228, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 и ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 16, ал. 1 и ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 22, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 27, ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 2, пр. 1 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.19, ал.1 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито заседание на 01.06.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА секретар:Стефка Тошева след като разгледа докладваното от съдия
Арнаучкова възз.гр.д. № 121/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 26 314/09.09.2019г., подадена от Н.И.С.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А.А., ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 1009/06.08.2019г., постановено по гр.д.№ 325/2017г. по описа на ОС - П., в частта, с която се признава за установено по предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК от К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, адв. кантора, срещу В.А.Т., ЕГН **********, взискател по изп.д.№ № ***и *** по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на КЧСИ, с район на действие ОС - П., и Н.И.С., ЕГН **********, длъжник в индивидуалното принудително изпълнение, че Н.И.С., ЕГН ********** не е собственик на 5/12 ИЧ(пет дванадесети идеални части) от следния недвижим имот, върху който е насочено принудителното изпълнение на негово парично вземане, а именно:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 112,20 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение № 11 в приземния етаж, с площ от 4,14 кв.м, при съседи на избата: коридор, А.Г., бул. „М.“ и Т.А., ведно с таванско помещение № 5 с площ от 13,02 кв.м, при съседи на тавана: Ж.Т.М., дворно място, Д.Г.Л.и коридор, заедно с прилежащите 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***************, построена в ПИ *************, заедно и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, при граници на обекта: на същия етаж – ***************.1; под обекта – ***************.13, ***************.14, ***************.15 и ***************.16; над обекта - ***************.3 и ***************.4, с адрес на имота: гр. П., бул. „***“ № 2, ет. 2, ап. 2/6, който недв. имот по документ за собственост представлява: апартамент № 6 на първия етаж от сградата, находяща се в гр.П., бул. „М.“ № 74, 76 и 78 (сега бул. „С.“), състоящ се от четири стаи, столова, готварна, баня, пералня, клозет, коридор, две антрета, една остъклена тераса, една неостъклена тераса и една лоджия, със застроена площ от 112,20 кв.м без стълбището, ведно с избено помещение № 11 в приземния етаж с площ от 4,14 кв.м, заедно с таванско помещение № 5 с площ от 13,02 кв.м, ведно с 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата и с
2/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел в кв. 437- нов „З.б.“ по плана на гр. П., при граници на парцела: ул. „П.“, бул. „М.“ и обществен парк, целият от 6 032 кв.м, тъй като са придобити от К.И.С., ЕГН **********, по наследство по закон от неговата майка Л.С.С., ЕГН **********, починала на
29.03.2011г., на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН.Въведените във въззивната жалба оплаквания са за недопустимост, евентуално за неправилност на решението в обжалваната част, а искането е за неговото обезсилване, евентуално за отмяна и за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, задължителен другар, В.А.Т., ЕГН **********, взискател, не взема становище по въззивната жалба.
Не взема становище по жалбата и допълнително конституираният по реда на чл.228, ал.3 ГПК, ответник М.М.В., купувач на имота от публичната продан, предявеният по отношение на когото ревандикационен иск с предмет правото на собственост на ищеца К.С. върху този недвижим имот е отхвърлен и в тази част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Насрещната въззваема страна – ищецът К.И.С., ЕГН **********, в подадения писмен отговор, вх. № 9852/20.11.2019г.(л.35-37), наименован „въззивна жалба”, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице, в законния срок, редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис до насрещната страна – ищеца - за отговор.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като извърши дължимата служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, като прецени доказателствата по делото, намира следното:
Производството пред съда, в което е постановено частично обжалваното решение, е образувано въз основа на искова молба, вх.№ 4135/08.02.2017г., вписана на 05.04.2017г./л.53/ подадена от ищец К.И.С., ЕГН **********, против ответници Н.И.С., ЕГН **********, и В.А.Т., ЕГН **********, в която са въведените следните твърдения: По изп.д.№ № ***и *** по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на КЧСИ, с район на действие ОС - П., образувани за принудително събиране на парични задължения на първия ответник Н.С. по отношение на втория ответник В.Т., принудителното изпълнение било насочено върху процесния недвижим имот в гр.П., представляващ самостоятелен обект в сграда с адм. адрес гр.П., с идентификатор *****************по КККР на гр.П., с прилежащите му избено и таванско помещение и прилежащите ИЧОЧС.Недвижимият имот бил изключителна собственост на ищеца К.С., а не на длъжника по изпълнителните дела - първия ответник Н.С..Ищецът К.С. придобил имота на основание наследяване по завещание по частни завещателни разпореждания, извършени от двамата бивши собственици на имота – Л.С., починала на 29.03.2011г., и И.С., починал на 11.04.1988г., обявени на 22.12.2016г. с протоколи на Нотариус С.П., рег. № ***на НК.Отказът на ищеца от наследство на Л.С., вписан в особената книга на ПРС под № 75/2012г., не бил пречка той да приеме наследството по завещание.Този отказ бил и недействителен, тъй като преди това ищецът приел наследството, като погасявал задължения на наследодателката и останал във владение на имота.Ищецът никога не се бил отказвал от наследството на И.С., а напротив на 26.12.2016г. изрично заявил, че го приема.Евентуално, ищецът придобил по давност идеалната част от имота, която първият ответник Н.С. е придобил чрез наследяване по закон от И. К.С., като е владял имота от смъртта на И.С. до 30.01.2017г.Евентуално, ищецът придобил имота чрез наследяване по закон от родителите си Л.С. и И.С..Петитумът е за признаване за установено по отношение на ответниците, че длъжникът в изпълнението, първият ответник Н.С., не е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението.
С молба, вх.№
8269/15.03.2017г.(л.31) ищецът е насочил иска и против ответник М.М.В., ЕГН **********, легитимиращ се като собственик на процесния имот с влязло в сила постановление за възлагане, вписано на 10.03.2017г., а въз основа на молба, вх.№ 22115/13.07.2017г.(л.111-112) е допуснато изменение на петитума на иска против този ответник от установителен в осъдителен.С решението, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, са отхвърлени предявените от ищеца К.С. искове, с правно основание чл.440, ал.2 ГПК, срещу ответниците Н.С. и В.Т. за 7/12 ИЧ от процесния имот, както и - предявеният срещу ответник М.В. ревандикационен иск за собственост на същия имот с правно основание чл.108 ЗС.
С решението в обжалваната част, е прието за установено по предявените от К.С. искове на осн.чл.440, ал.2 ГПК срещу В.Т. и Н.С., съответно взискател и длъжник в индивидуалното принудително изпълнение, насочено върху процесния недвижим имот за парично задължение, че ответникът - длъжник Н.С. не е собственик на 5/12 ИЧ от процесния недвижим имот, тъй като същите са придобити от ищеца К.С. по наследство по закон от неговата майка Л.С.С., починала на 29.03.2011г., на осн. чл.49, ал.2, пр.1 ЗН и е недействителен извършеният отказ от наследство, тъй като се предхожда от действия по приемане на наследството. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел следното: Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 440, ал. 1 от ГПК с предмет правото на собственост на ответника –длъжник Н.С. върху процесния недвижим имот, върху който е насочено принудителното изпълнение за парично задължение, доказването на което право е в доказателствена тежест на ответниците.Правният интерес от предявения иск на ищеца К.С., в качеството му на трето лице за изпълнителното лице, чиито права са засегнати от насочване на изпълнението върху имота, е обусловен от твърденията му, че именно той е собственик на имота, върху който е насочено изпълнението, доказването на което е в доказателствена тежест на ищеца.Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е започнало принудително изпълнение върху имота, което не е прекратено към датата на подаване на исковата молба (08.02.2017г.); искът е предявен против двете страни в изпълнителното производство; подадените от ищеца К.С. жалби против действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 и сл ГПК са били оставени без уважение, като е без значение за допустимостта на иска невъвеждането на твърдения ищецът да е във владение на имота(т.5 ТРОСГТК на ВКС № 3/10.07.2017г. по тъл.д.№3/2015г.) От фактическа и правна страна, хронологично, е установено следното:Бивши собственици на процесния недвижим имот са били съпрузите Л.С.С. и И. К.С., които са го придобили (възмездно, по време на брака си) през 1977г. чрез участие в ЖСК „Л.п.“ – П..След смъртта на И.С. на 11.04.1988г., Л.С. и низходящите му наследници по закон К.С. и Н.С., на осн.чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН(както и на осн.чл.19, ал.1 СК на осн. § 4 ПЗР на СК , обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985г., в сила от 1.07.1985г., отм.) са се легитимирали като собственици при следните квоти: 4/6 ИЧ- Л.С. и по 1/6 ИЧ– всеки от К.С. и Н.С..На 17.08.2007г. ищецът К.С. е продал на майка си Л.С. придобитата по наследство от неговия баща И.С. 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, след което като съсобственици на имота са останали Л.С. с 5/6 ИЧ и Н.С. с 1/6 ИЧ, а след смъртта на Л.С. на 29.03.2011г., нейните К.С. и Н.С., низходящи наследници по закон, на осн.чл. 5, ал. 1 от ЗН са получили по наследство по закон по 5/12 ИЧ от процесния недвижим имот. Така, на основание наследяване по закон и извършената от К.С. през 2007г.разпоредителна сделка съсобственици на имота са останали ищецът К.С. - на 5/12 ИЧ и ответникът Н.С. - на 7/12 ИЧ от процесния имот.Направеният от ищеца К.С. отказ от наследството на майка си Л.С.С., вписан с Определение
№ 18269/29.03.2012г. по ч.гр.д.№ 4820/2012г., РС - П., IV гр.с., в особената книга на съда, е недействителен, поради предшестващи действия по приемане на наследството - отстраняване на теч и подмяна на спуканите тръби; плащане на консумативните разноски за жилището и връщане на заеми на наследодателката.Тези действия са приети за доказани от кредитираните гласни доказателства и 6 бр. фактури, в т.ч. фактура № **********/30.03.2011г. и фактура № **********/07.06.2011г., всички издадени на името на ищеца К.С. от „Д.“ ЕООД, като оспорването им от ответниците е прието за недоказано, а същите са потвърдени от показанията на свидетеля Н.А..Поради недействителност на извършения от ищеца формален отказ от наследството на Л.С., същият не поражда правно действие и той се легитимира, като наследник по закон, на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН на 5/12 ИЧ от процесния недв. имот, което обстоятелство изключва правото на собственост на ответника Н.С. – длъжник в изпълнителното производство върху тях. Саморъчно завещание от 01.02.2011г. със завещател Л.С.С. и Саморъчно завещание от 10.04.1988г. със завещател И. К.С., обявени по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗН с протоколи от 22.12.2016г. от нотариус С.П., рег.№ ***на НК, са неистински и неавтентични документи, като не е възприето заключението на единичната експертиза № 820/05.12.2017г., извършена от вещото лице С.А.С., а са възприети заключенията на тройната съдебно-почеркова експертиза № 127/18.02.2018г., новата тройна експертиза от вещи лица от Н.при МВР – С., както и петорната съдебно-почеркова експертиза, изготвена на 10.06.2019г. от вещи лица при СГС.Ето защо, тези саморъчни завещания, на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, са нищожни, поради неспазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, не пораждат правно действие и не легитимират ищеца К.С. нито като наследник по завещание, нито като заветник на своите родители И. и ЛС.по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, доколкото няма данни дали в наследствата им към съответните дати на откриването им да е имало и друго имущество, освен процесния недвижим имот, поради което не е коментирано твърдението на ищеца за приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗН. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е прието да не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че е станал собственик на 1/6 ИЧ процесния недвижим имот, която ответникът Н.С. е придобил по наследство от техния баща И. К.С., на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, считано от 11.04.1988г. до 30.01.2017г. Като се е позовал на ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС първоинстанционният съд е приел, че за придобиването от ищеца по давност на идеалните части на ответника Н.С., е било необходимо провеждането на пълно и главно доказване от ищеца К.С. на превръщането във владение на държането на 1/6 ИЧ от процесния недвижим имот, която ответникът Н.С. е придобил по наследство от И. К.С., и демонстрирането му по несъмнен начин пред другия сънаследник – ответника Н.С. през 10-годишния период по чл. 79, ал. 1 от ЗС (11.04.198 г. – 11.04.1998г.) .), през следващия период от 11.04.1998г. до 29.03.2011г., както и след смъртта на тяхната майка Л.до 30.01.2017г., когато ответникът Н.С. е назначен от ЧСИ за пазач на имота.Прието е да е недостатъчно да обоснове извод за трансформиране на упражняваното от ищеца държане на идеалните части на неговия брат Н.С., оставени от техния баща И.С., във владение с намерение за придобиването им по давност, обстоятелството, че след смъртта на родителите си И. и ЛС.ищецът К.С. е отстранил със свои средства авария в наследственото жилище и е направил частични ремонти на жилището.Прието е въз основа на представените 4 бр. договори за наем на процесния недвижим имот през периода от 30.03.2011г. до 30.03.2015г. (л. 744 – 754), сключени от ответника Н.С., в качеството му на наемодател, със свидетелката Р.К.и нейната дъщеря Е.П.К., в качеството им на наематели, че по този начин ответникът Н.С. е демонстрирал убеждението си, че е собственик на процесния недвижим имот, след като брат му К.С. се е разпоредил с наследствените си ИЧ., придобити от техния баща, и се е отказал от наследството на майка си, както и правото му на ползване на същия недв. имот, като показанията на свидетелката Р.К., че договорите за наем са само привидни са приети за неубедителни. Придобиването на процесния недв. имот от М.В., допълнително конституиран като ответник, на осн. чл.228, ал.3 ГПК, с влязло в сила на 27.02.2017г. постановление на ЧСИ в образуваното за принудителното събиране на задълженията на ответника Н.С. по отношение на ответника В.Т. изп.д.№ ***по описа на ЧСИ П.Н. и предаването на владението върху процесния недвижим имот доброволно от ответника-длъжник Н.С. с приемо-предавателен протокол (спогодба) на 28.02.2017г. по изпълнителното дело, е коментирано в мотивите на решението в аспекта на неоснователността на предявения против М.В. ревандикационен иск за процесния недвижим имот.За да отхвърли предявеният иск за собственост срещу М.В., първоинстанционният съд е приел, че придобитите от ищеца К.С. права по наследство по закон не могат да се противопоставят на ответника-взискател В.Т., поради което са и непротивопоставими и на ответника – купувач от публична продан М.В., тъй като исковата молба и молбата по чл.228, ал.3 ГПК, с която е предявен ревандикационен иск, са вписани на 05.04.2017г., което е след вписване през 2016г. на възбраните по изпълнителното дело.
Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b54026e-71b9-4b90-b189-d76f1bfd1031