Решение № 143 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500276 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№4707/27.04.2026г. от Н. Н.

Ч., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. **********, област Пазарджик, ул. „***** ********“ № 41, вх. „А“, ет. 3, ап. 9 срещу Решение № 156 от 07.04.2026 г., постановено по гр. д. № 750/2025 г., по описа на Окръжен съд-гр.

Пазарджик, с което се осъжда Н. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

**********, ул. **** ********** № 41, вх. А, ап. 9, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД с ЕИК 204279834, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул. България № 9, ет. 5, ап. офис 1, представлявано от управителя И.М., сума в размер на 15 454,43 евро, представляваща общия сбор на законната лихва върху присъдено с присъда рег. № 64/22.07.2025г., постановена по НОХД № 729/2025г. по описа на PC Пазарджик, обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 40 828,27 евро, противозаконно присвоени чрез извършването на 14 броя банкови преводи, ведно с лихва за забава, изчислена от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на главницата от 40 828,27 евро, както и сумата от 618,66 евро, представляваща сторени по делото разноски от 1 ищеца - платена държавна такса.

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено.

В законния срок, от ищеца „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. С отговора не са направени док. искания Пловдивският апелативен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че решението е процесуално недопустимо, с оглед нарушаване забраната за непререшаемост на правния спор и сила на пресъдено нещо, на основание чл. 299, ал. 1 ТПК и чл. 413 НПК, по влязлата в сила на 07.08.2025г. присъда № 64/22.07.2025 г., постановена по НОХД № 729/2025 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

От съдържанието на посочената присъда е видно, че наказателният съд е приел за разглеждане и е уважил граждански искове на пострадалото от престъпленията на подсъдимата Ч. търговско дружество „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД за сумата от общо 79 853,15 лв обезщетение за вреди, причинени с престъплението, съответстващи на противозаконно присвоените от подсъдимата суми, собственост на дружеството, посредством 14 бр. банкови преводи. Съответно, в наказателното производство не са предявявани и приемани за разглеждане искове по чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетения в размер на законната лихва върху от присвоените суми за периода от 23.09.2022г. – 23.09.2025г. и липсва произнасяне по граждански искове с такъв предмет. Следователно, спорът за дължимостта на тези обезщетения по чл.86 ЗЗД не е разглеждан в наказателното производство и не е разрешен с постановената присъда със СПН между страните. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая, по наказателното дело, страните са същите, като по настоящото, но искането и основанието са различни. Независимо че вземането за обезщетението по чл.86 ЗЗД е акцесорно, т.е. обусловено от съществуването на главното вземане, то 2 възниква на отделно основание и присъждането му е предмет на отделен иск.

Предвид това, не е налице твърдяната от жалбоподателя абсолютна процесуална пречка по чл.299, ал.1 ГПК за разглеждане на предявените от „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД искове, с които е бил сезиран първоинстанционния съд, съответно постановеното решение не е недопустимо поради разглеждане на спор, вече разрешен със СПН. Правно необосновно и напълно несъстоятелно се явява възражението в жалбата, че след като ищецът е избрал в наказателния процес по НОХД № 729/2025 г. по описа на PC - Пазарджик да претендира само и единствено главниците по извършените деликти и в откритото съдебно заседание на 22.07.2025 г. не е изменил размера на предявения иск като включи и мораторните лихви, чиито правопораждащ факт е същото деликтно правоотношение, което поражда и имуществената вреда (главницата), с влизането в сила на присъдата в гражданската й част, искането за лихви е преклудирано. Няма процесуална норма, която да постановява подобна преклузия, нито в ГПК, нито в НПК, а нормите, на които ответната страна се е позовала в жалбата си чл.299 ГПК и чл.413 ГПК визират единствено забраната за непререшаемост и задължителната сила на влезлите в сила актове на съда, за което по-горе бяха изложени съображения, че не са нарушени в случая. Абсолютно правно ирелеватно е също, че периодът, за който се претендира обезщетение за забава върху сумите, присвоени от ответницата, е преди устните състезания по НОХД № 729/2025 г., проведени на 22.07.2025 г. Предявяването на граждански иск от пострадалия от престъплението в рамките на наказателното производство е едно процесуално право на това лице и неупражняването му не води до погасяване на това право, освен ако от момента на възникването му, до датата на предявяването му, не е изтекъл съответната 3 или 5г. погасителна давност. Впрочем, именно защото пострадалото дружество не е предявил иск за обезщетенията за забава върху присвоените суми в рамките на наказателното производство, погасителната давност за тези вземания не е била прекъсната с предявяване на иска за главниците (т.е. присвоените суми).

Очевидно поради това и част от претенциите по чл.86 ЗЗД, предмет на настоящото дело, касаещи обезщетения за забава върху 9 присвоени суми в периода 11.06.2021г.-11.07.2022г., са предявени само за период от 3г. преди подаване на ИМ, въпреки че при деликт, делинквентът е в забава от датата на извършването му.

3

Безспорно обаче, наличието на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, с който са уважени предявените от „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД граждански искове за обезщетения за вреди в общ размер на 79 853,15 лв от извършените от ответницата престъпления чрез извършване на 14 бр банкови превода, както и самата присъда, с която ответницата е призната за виновна в извършването на посочените присвоявания ще бъдат съобразени от настоящия състав при разрешаване на спора по делото, на основание чл.297 и чл.300 ГПК.

Съгласно чл.269, изр.2 ГПК, по останалите въпроси, освен валидността и допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата. В случая, всички изложени в жалбата възражения са свързани с твърдяната недопустимост на първоинстанционното решение, поради непредявяването на исковете по чл.86 ЗЗД по наказателното дело и наличието според ответника на формирана СПН по влязлата в сила присъда и преклузия на непредявените в наказателното производство права, за неоснователността на които по-горе бяха изложени съображения. Други възражения, свързани с неправилността на първоинстанционното решение по същество, не се съдържат в жалбата.

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата Н. Н. Ч., с ЕГН:**********, да заплати на „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД с ЕИК 204279834, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул. България № 9, ет. 5, ап. офис 1, представлявано от управителя И.М., сума в размер на общо 15 454,43 евро (30 226,24 лв), представляваща сбор на обезщетения за забава в размер законната лихва върху присъдено с присъда рег. № 64/22.07.2025г., постановена по НОХД № 729/2025г. по описа на PC - Пазарджик, обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 79 853,15 лв (40 828,27 евро), противозаконно присвоени чрез извършването на 14 броя банкови преводи, ведно с лихва за забава, изчислена от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на главницата,

Твърди се, а и се установява от доказателствата по делото, че с присъда peг. № 64/22.07.2025г., постановена по НОХД № 729/2025г. по описа на PC Пазарджик ответницата Н. Н. Ч. е призната за виновна за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 11.06.2021г. до 4

24.01.2023г. в гр. ********** противозаконно е присвоила чужди движими вещи - парична сума в големи размери, а именно - 79 853,15 лева, собственост на търговско дружество „Тиоман Фасилити БГ“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК:

204279834, с управител И.М., които владяла по силата на нотариално заверено пълномощно от И.М., като ги наредила от банкова сметка на ищцовото дружество с IBAN ********************** в банка „ОББ“АД по други банкови сметки, като описанието на посочените преводи подробно е направено в 14 точки в исковата молба.

Твърди се и се установява също, че с присъдата, ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество, по приет за разглеждане в наказателното производство граждански иск, сумата от общо 79 853.15 лв„ представляваща обезщетение за причинени с горепосоченото престъпление имуществени вреди, съответстващи на присвоените с 14 банкови превода суми от общо 79 853,15 лева, собственост на „Тиоман Фасилити БГ“ ЕООД.

Твърди се и се установява от материлите по делото, че по наказателното дело пред PC-Пазарджик, с предявеният граждански иск, ищецът не е претендирал присъждането на лихва върху присвоените суми, а само обезщетение в размер на общата им стойност от 79 853,15 лева. Ето защо, с подадената ИМ до постановилия обжалваното решение първоинстанционен съд се предявяват искове за заплащане на обезщетения за забава върху всяка от върху присвоените суми, в общ размер от 79 853,15 лева, а именно:

1. относно присвоената сума с банков превод от 11.06.2021г., на стойност 17 662.53 лева, се претендира обезщетение за забава за периода от 23.09.2022 до 23.09.2025г., в размер на 6 797.48 лева;

2. относно присвоената сума с банков превод от 20.08.2021г. на стойност 2 397.13 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 922.54 лева;

3. относно присвоената сума с банков превод от 13.09.2021г., на стойност 26 644.91 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г. в размер на 10 254.38 лева;

4. относно присвоената сума с банков превод от 22.10.2021г., на стойност 1874.16 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 721.28 лева;

5

5. относно присвоената сума с банков превод от 24.11.2021г., на стойност 1296.54 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 498.98 лева.;

6. относно присвоената сума с банков превод от 14.12.2021г., на стойност 620.98 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 238.99 лв.;

7. относно присвоената сума с банков превод от 22.12.2021г., на стойност 736.72 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 283.53 лева;

8. относно присвоената сума с банков превод от 14.04.2022г., на стойност 5000 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 26.09.2025г., в размер на 1 924.27 лв.;

9. относно присвоената сума с банков превод от 11.07.2022г., на стойност 5000 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 23.09.2022г. до 26.09.2025г., в размер на 1 924.27 лв.

10. относно присвоената сума с банков превод от 13.10.2022г. на стойност 5000 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 13.10.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 1 896.49 лева;

11. относно присвоената сума с банков превод от 24.01.2023г., на стойност 13 109.12 лева, се претендира обезщетение за забава за периода 24.01.2022г. до 23.09.2025г., в размер на 4 585.28 лева;