Решение № 2521 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2521 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330109553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. М., ЕГН: ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 318,07 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание по недействителен Договор за кредит с № ** г. сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.05.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на ** г. сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 800 лева (409,03 евро), при ГЛП 40,05% и ГПР 48,62%. Твърди, че съгласно чл. 3, т. 10 ищецът се задължавал да заплати такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит в размер на 409,95 лева (209,60 евро). Посочва се, че на **. ищецът сключил с ответника анекс по договора за кредит, съгласно който цялата неизплатена част от заема в размер на 1190, 10 лева (608,49 евро) се заплащала не по - късно от 15.02.2023 г., като заради изменението на датата на окончателното погасяване на договора ищецът дължал допълнителна такса от 272 лева (139,07 евро). Ищецът твърди, че заплатил по договора за кредит сумата от общо 1462,10 лева (747,56 евро), като договорът за кредит е нищожен, доколкото уговореният в договора размер на ГПР не е действително приложеният, предвид невключването на уговорените в договора суми за 1 неустойка и за такса експресно разглеждане в размера на ГПР по кредита.

Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че клаузата за експресно разглеждане не следва да бъде включена в размера на ГПР, поради което договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем „Кредирект“ № **/**г. на ищеца, в качеството му на кредитополучател е отпуснат паричен заем в размер на 800 лева при ГЛП 40, 05 % и посочен ГПР в размер на 48, 62 %.

Съгласно чл. 3, т. 10 от сключения между страните договор, ищецът се задължавал да заплати такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит в размер на 409,95 лева (209,60 евро).

По делото се установява, че на **. ищецът сключил с ответника Анекс по договора за кредит, съгласно който цялата неизплатена част от заема в размер на 1190, 10 лева (608,49 евро) се заплащала не по - късно от 15.02.2023 г., като заради изменението на датата на окончателното погасяване на договора, ищецът дължал допълнителна такса от 272 лева (139,07 евро).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 62 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, таксата за експресно разглеждане е с характер на 2 възнаграждение и следва да бъдат включени изначално при формирането на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При това положение, на връщане подлежи единствено главницата, съгласно чл. 23 ЗПК. Видно от приетото заключение по ССчЕ на вещото лице Л. К., ищецът е заплатил в полза на ответника по процесния договор и анекса към него сумата от общо 1462, 10 лева при главница от 800 лева. Т.е. надплатената над главницата сума по договора възлиза в размер на исковата сума от 662, 10 лева или 318,07 евро. Искът е основателен.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 25, 57 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Д. М. от **, като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 о т Закона за адвокатурата, определено от съда съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото в размер на 245, 42 евро с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на Й. А. М., ЕГН: ********** ищеца сумата в размер на 318,07 евро /триста и осемнадесет евро и седем евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ № **/**г. сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.05.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на Й. А. М., ЕГН: ********** ищеца сумата в размер на 25, 57 евро /двадесет и пет евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на адв. Д. М. от **, със съдебен адрес: ** сумата от 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Г.И.Т. ЕГН:

**********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив 3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4