Определение № 2589 от 07.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2589 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604262 по описа за 2026 година

Производството по делото е с правно основание чл.243,ал.8 от НПК.

Постъпила е на 17.06.2026 г. Частна Жалба от М. С. Н. в качеството на пострадала срещу Определение на СРС,НО,18-ти състав по НЧД 6193/2026 г., с което е отменено Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство и са дадени указания по приложение на закона.

В Частната Жалба до СГС Н. сочи ,че принципно е съгласна с отмяната на Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и в тази му част съдебния акт на първостепенния СРС е правилен.Несъгласието на жалбоподателката е относно дадените указания , които били непълни.По-нататък Н. сочи в своята частна жалба какви указания следва още да се дадат ,за да се разкрие обективната истина.Конкретно се изисква въззивният съд да укаже на прокурора какъв е бил конкретния предмет на проверката в НБКСРС, какви конкретни действия са извършени в хода на последната,проверени ли са фактите както са посочени от нея в първата й Жалба до НБКСРС,реално съществувала ли е К.К. – леля на Н.,може ли да се заведе дело по чл.30 от ЗН,защо удобно се премълчават пропуските на СРП и НБКСРС,защо не се разпита като свидетел М.Г. , от чийто разпит да се установи колко адвокати са отказали да предоставят помощ във връзка със завеждане на гражданско дело, на какви документи се базира изводът за липса на неправомерно прилагани СРС,кои регистри и архиви са проверени , какви конкретни действия са извършени ,отправяни ли са запитвания до други държавни органи,вкл.Държавна агенция „Технически операции“,на каква фактическа основа е формиран крайния извод на НБКСРС.Освен това се иска при достатъчно данни за престъпление ,което да е извършено от НБКСРС ,то следва да се сезира съответния прокурор.

Жалбата е подадена в законоустановения срок.За да може една Жалба да се разгледа по същество същата следва да е процесуално допустима, тоест да е подадена от лице , което притежава съответно процесуално качество. Жалбата на М. Н. в конкретния случай се явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и като такава следва да се остави без разглеждане.Физическото лице М. С. Н. не притежава качеството „пострадал“ от престъпление по чл.284В от НК и поради това не разполага с право да обжалва Постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора , в която и да е негова част.За този извод на въззивния съд е ирелевантно ,че СРС е посочил че жалбоподателката има качеството на пострадал и е разгледал делото ,произнасяйки се с контролирания в настоящото производство съдебен акт по същество.Правилно в самото Постановление прокурорът изрично е посочил ,че от такова престъпление липсва фигурата на 1 пострадало лице и затова не му се изпраща препис.

Престъплението по чл.284В от НК е формално , на „просто извършване“ и за осъществяването му не е нужно настъпването на някакви съставомерни последици, респ.конкретен вредоносен резултат в нечия имуществена или неимуществена сфера.Наказанието от субективна страна е умишлено,но не тежко,доколкото се предвижда наказание от 1 до 5 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ до 5000 лв.Специален субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице , а възможните изпълнителни деяния са четири : противозаконно разрешаване използването на СРС/специални разузнавателни средства/,противозаконно разпореждане да се използват СРС,а така също и когато същият субект прилага или съхранява информацията ,получена чрез тях.Следва да се уточни от теоретична гледна точка ,че деянието е довършено след като длъжностното лице извърши забраненото инкриминирано действие , съобразно посочените по-горе белези от обективна страна на възможните изпълнителни деяния.За да е осъществено престъплението, не е нужно да е настъпили други общественоопасни последици,извън засегнатите обществени отношения, тоест няма съставомерни вреди в състава на това престъпление ,които да настъпват в нечия персонална лична имуществена или неимуществена сфера, поради което и същото не е резултатно , а формално ,на „просто извършване“.Затова не възниква фигурата на пострадало лице от това престъпление,независимо че СРС е възприел различно становище по този въпрос.Изводът на първостепенния съд ,че спрямо жалбоподателката Н. имало „данни за реално осъществено подслушване на телефона“ и поради това същата е със засегнати лични права ,не може да бъде споделен от въззивния съд.Твърденията в Сигнала на същата до НБКСРС не е еквивалентно на реално осъществено подслушване, а дори само видно от текста му ,просто Н. е споделила опасенията си за такова подслушване,включително приемайки за сериозни мненията на други неконкретизирани лица ,както и поради обстоятелството ,че не е успяла да ангажира адвокат ,за да се осъществи процесуално представителство и защита по повод гражданскоправен спор.Никакви други конкретни данни няма по делото за реално осъществено подслушване.

За да упражни правомощията си в хода на съдебния контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство съответният първоинстанционен съд следва да е правновалидно и надлежно сезиран от лице , което разполага с право на жалба и се явява активно легитимирано да инициира производството по реда на чл.243,ал.4 и следв. от НПК.В тази посока преценката се прави изцяло от сезирания съд при наличието на нормативно установени предпоставки ,без значение на кои лица прокурорът е изпратил или не съобщения за изготвеното Постановление за прекратяване.

Разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК е императивна ,като доколкото не позволява разширително тълкуване ,лимитативно изброява кои са активно легитимираните лица да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производсство.Това са обвиняемия, пострадалия/респ. техните наследници/ и ощетеното юлидическо лице.Тези субекти , както и техните надлежно упълномощени процесуални представители могат да обжалват постановнлението за прекратяване изцяло или в отделни негови части.Други лица, извън горната група субекти, не разполагат с правото да обжалват тази категория прокурорски актове.

Поради горното неправилно и незаконосъобразно Жалбата срещу Постановлението на СРП е разгледана по същество,вместо да бъде оставена без разглеждане,както и да не се навлиза към обсъждане на аргументите в нея по същество и поради това следва да се отмени Определението на СРС и да се остави без разглеждане като процесуално недопустима Жалбата на М. Н..

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243,ал.8 от НПК Софийският Градски Съд , ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,18-ти състав по НЧД№ 6193/2026 г., тъй като същото е било постановено след като съдът е бил ненадлежно сезиран от лице , което не е разполагало с правото по чл.243,ал.4 от НПК

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима Жалбата срещу Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД№ 4262/2026 г. по описа на СГС,НО,7-ми въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3