Решение № 145 от 17.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Враца, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420200389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Севан“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя ***, чрез адв.В.М. от САК, против Електронен фиш № 8505066331/17.12.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП № D41D3BBD15AA4A42EO53011F160A9504/17.12.2021г., с който ЕФ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.Законодателят към датата на извършване на нарушението бил предвидил възможност за санкциониране с фиш на нарушения по чл.179 ал.3,но не и на нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП,редакция към датата на извършване на нарушението/.Първата разпоредбата касаела „водач“ на ППС,а втората – „собственик“.

Процедурата за налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена в чл.189е ЗДвП, и тя не предвиждала издаване на фиш,а само на акт и НП.Разширително тълкуване на разпоредбата било недопустимо. Разпоредбите на чл.167а ЗДвП уреждали правата и задълженията на АПИ при осъществяване контрол върху заплащане на съответната пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП, но не и при процедурата по издаване на ЕФ. Като е издал ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, АНО бил допуснал съществено процесуално нарушение. В с.з. се поддържа се,че не била изяснена достатъчно ясно фактическата обстановка,при която 1 е извършено нарушението.

Излага се също, че АНО не бил взел предвид разпоредбите на Р/ЕО/2020/2004, които давали възможност за предеклариране на данни.Разпоредбите на цитирания Регламент имали директно приложение и не бил спазен чл.2 пар.7 за уведомяване на жалбоподателя за евентуалната неизправност на бордовото устройство/с който било синхронизирано изменението на чл.10б ЗП/ .Не бил спазен принцира за съразмерност-чл.179 ал.3б ЗДвП противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на ЕП и С.Предвиденото наказание по българското право несъответствало на принципа на пропорционалност,който не допускал фиксирана глоба за всички нарушения,независимо от характера и тежеста им. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения били задължителни за българските съдилища съгл.чл.633 ГПК. Цитира се практика в тази насока. Сочи се също, че процесният ЕФ бил издаден след изтичане на законоустановените срокове по чл.34 ал.3 ЗАНН.

Изпълнението на наложеното наказание било погасено по давност. Прави се искане за отмяна на фиша.Излагат се подробни доводи и съображения. Претендират се разноски.

При гледане на делото жалбоподателят,чрез депозирано писмено становище поддържа жалбата така както е подадена с допълнително развитите съображения.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктора“ /АПИ/ гр.София оспорва жалбата.Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите ЕФ.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в ел.фиш се установява,че на 17.12.2021 г. в 09.53 часа, в Община Враца,при движение по път I-1 км.160+506 с посока намаляващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№

D41D3BBD15AA4A42EO53011F160A9504 с ППС с рег. номер ***, вид: влекач ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, с обща техническа допустима масимална маса на състава 44000,изразяващо се в незаплащане на дължимата пътна такса за ППС. След извършена проверка от контролните органи е установено/според изложеното в ЕФ/, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посочената дата и време няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Нарушението е засечено с контролно устройство с идентификатор №40072 (АПИ),представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по 2 чл.10 ал.1 ЗП,намиращо се на път I-1 км.160+506 с посока намаляващ километър,община Враца.Като собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочен жалбоподателя - „Севан “ ООД гр.***, представлявано от ***.

Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.

Отразено е,че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП,и,че за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със съответен номер на нарушението .

Като резултат от тази фактическа обстановка на 17.12.2021г. год. е създаден процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на представител на нарушителя на 04.04.2025г., като последният го е подписал без възражения,видно от представената обратна разписка/стр.13/, и не е правил искане за анулирането му. При извършената проверка,както се посочи, е установено, че за процесното ППС, за дата 17.12.2021 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката , на която е отчетено нарушението чрез контролното устройство с идентификатор 40072/АПИ/.

Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя с ЕФ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш от 17.12.2021г.;известие за доставяне на ЕФ,протокол № 28765/21 от заседание на УС на ответника,заповед № РД-11-983/13.09.2021г.,образец на ЕФ, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал.

3 - 3в – извлечение за процесното нарушение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № А8747МР - 2 бр. снимки; ,пълномощно,писмо от АПИ изх.№ 11-00-60/13.05.2025г.,ведно с извадка от километрирането на ОПУ Враца и сателитна снимка,пълномощни.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява процесуално допустима .

Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред. Нарушението е установено и заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и начин. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно 3 изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП. Не са налице формални пороци от външна страна, които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Електронният Фиш, предмет на настоящото производство,с оглед отразеното в него е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,и според същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които процесният фиш формално съдържа.

Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил издаден/връчен/ след изтичане на посочените в закона давностни срокове от извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС, електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити, ред и срокове за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/ се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП. За административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ, конкр.въпросите за погасителната давност предвид разп.на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК ,според които абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6 месеца/-чл.81 ал.2 НК.

Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на 4

ЕФ,настоящият състав намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:.

На първо място съдът намира, че не са налице безспорни и категорични доказателства,установяващи извършването на вмененото нарушение. Напротив – налице са доказателства в обратна насока. От доказателствата по делото,при указана изрично доказателствена тежест за ответника не може да се направи извод дали за отразената дата и часово време в ЕФ процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство за електронно пътно таксуване, и по какъв начин е отчитало пътните такси,и ако не ги е отчитало каква е причината за това и у кого.При невъзможност за съпоставяне данните от бордовото устройство и при неизсянена по категоричен начин причина за възникналият технически проблем в системата на Тол Бг за липса на данни за движение на процесния автомобил, не може/недопустимо е/ да се приеме,че е налице отразеното в ЕФ нарушение, респ.да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Само на това основание ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

На следващо място, настоящият състав намира ЕФ за незаконосъобразен, тъй като процесното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са описани достатъчно пълно и ясно,даже са описани неправилно. Основателни се явяват и доводите на жалбоподателя,чрез процесуалния му представител за незаконосъобразност на ЕФ,като издаден при неизяснена фактическа обстановка и конкретно,че мястото на нарушението е неясно и не фигурира в нормативен акт,определящ за кои пътища се заплащат тол такси. Неправилното посочване на този факт и/или посочването на различни места на нарушението, винаги е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния случай от писмо изх.№ 11-00-60/13.05.2025г./стр.29/на АПИ, се установявя,че според отразеното в обжалвания ел.фиш,километричното положение на извършване на вмененото нарушение според посоченото в ЕФ е община Мездра,а не Община Враца,както е отразено в ЕФ. Налице е разминаване относно действителното местоизвършване на вмененото нарушение, с това посочено в ел.фиш, което е следващо самостоятелно основание за неговата отмяна.