Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16689 от 11.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7237/2025
Вид
Решение № 16689
Подписан
11.09.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16689 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110107237 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ПРЕДЯВЕНИ ИСКОВЕ с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка със чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът К. Г. Д., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат Н. И. И., е предявил срещу ответниците ........, и ......., искове за: прогласяване на пълна нищожност на Договор за паричен заем №....... от 13.02.2020 г., поради противоречие със закона - сключен между ищеца и „.......; евентуално, ако съдът приеме, че договорът е действителен, да се прогласи нищожността на клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва на 35% в същия договор; обективно кумалативано съединен с иск за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №....... от 13.02.2020 г., поради накърняване на добрите нрави сключен между ищеца и ......... и евентуално, ако този договор е действителен, да се прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от него, че ищецът дължи възнаграждение на ......... в размер на 1199,00 лв.. Ищецът претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания отговор на искова молба ответникът „....... оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран, тъй като задълженията по договора са прехвърлени на ...... чрез цесия. В условията на евентуалност, оспорва основателността на исковете, твърдейки, че Договорът за паричен заем е действителен и законосъобразен, а клаузите му отговарят на изискванията на Закона за потребителския кредит. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

1

В депозирания отговор на искова молба ответникът ......... също оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди липса на пасивна процесуална легитимация поради извършена цесия на вземанията към ....... Оспорва твърденията за нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство, като излага доводи, че този договор не е потребителски кредит и не нарушава закона или добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен Договор за паричен заем №....... от 13.02.2020 г. (ДПЗ). На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство №....... от 13.02.2020 г.

(ДПП).

По делото е установено, че въпреки формалното разделяне на две договорни отношения – за заем и за поръчителство, съществува тясна икономическа и правна връзка между тях. ......... е едноличен собственик на капитала на „......., което обуславя контрол и общи икономически интереси. Възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, макар и формално дължимо на ........., де факто представлява допълнително оскъпяване на кредита.

Съдът намира, че включването на такса за поръчителство, която не е отразена в Годишния процент на разходите (ГПР) по Договора за паричен заем, води до непълна и подвеждаща информация за действителната цена на кредита за потребителя. Тази практика нарушава принципа на прозрачност и добросъвестност при потребителските договори и е в противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, целящи защита на потребителите от неравноправни клаузи и скрити разходи.

В конкретния случай, съдът приема, че изискването за сключване на Договор за предоставяне на поръчителство, при което възнаграждението по него не е включено в ГПР на Договора за паричен заем, води до заобикаляне на Закона за потребителския кредит и поконкретно на разпоредбите за максималния размер на ГПР. Тази уговорка е в разрез с добрите нрави, тъй като води до значително и неоправдано оскъпяване на кредита за потребителя, което той не би очаквал при добросъвестно договаряне. Вследствие на това, реалният ГПР е значително по-висок от посочения в Договора за паричен заем.

Тази позиция се подкрепя и от константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която всички разходи, които са задължителни за потребителя и са свързани с договора за кредит, трябва да бъдат включени в изчисляването на Годишния процент на разходите, за да може потребителят да прецени обхвата на своето задължение (в този смисъл Решение от 09.11.2016 г. по дело С-42/15 на СЕС, както и Решение от 21.04.2016 г., Radlinger и Radlingerová, C-377/14). Неизпълнението на това изискване може да доведе до нищожност на клаузите, свързани с разходите, или дори на целия договор, ако липсата на информация е съществена и възпрепятства потребителя да вземе информирано решение (в този смисъл Решение от 20.09.2018 г., EOS KSI Slovensko, C-448/17 на СЕС).

Поради изложеното, съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва от 35% в Договора за 2 паричен заем е нищожна, тъй като формира общ размер на разходите, който надвишава допустимите от закона и добрите нрави предели. Също така, Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен като сключен в нарушение на добрите нрави и с цел заобикаляне на закона. Съдебната практика изрично постановява, че когато една сделка, преценена комплексно със съпътстващите я обстоятелства, е довела до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави (в този смисъл Решение 11291 от 03.02.2009 г. по ГД №5477/2007 г., ВКС, V г.о.).

Кредитираната сума е в размер на 1500 лв., а възнаграждението за поръчителство доближа същата като е в размер на 1199 лв., като по този начин последно възлиза на почти 75 % от главницата - кредитираната сума.

Предвид нищожността на ключови клаузи, които са от съществено значение за формирането на цената и условията на кредита, съдът приема, че Договорът за паричен заем е изцяло нищожен, тъй като без нищожните клаузи той не би бил сключен при същите условия. Това е в съответствие с принципа, че нищожността на отделни клаузи може да опорочи целия договор, ако те са били определящи за сключването му.

По отношение на разноските: Ищецът е поискал присъждане на разноските по делото. По делото е представена платена държавна такса в размер на 100 лв. от ищеца. С оглед изхода на спора, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски. Тъй като адвокатската помощ е предоставена безплатно на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатското възнаграждение се дължи пряко на адвоката. Съдът, като взема предвид липсата на изключителна правна и фактическа сложност на делото, както и принципа на пропорционалност, съгласно практиката на СЕС (в този смисъл дело С427/16 на СЕС, Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.), определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., с включително ДДС. Тази сума следва да бъде заплатена от всеки един от ответниците .

На основание изложеното и на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №....... от 13.02.2020 г., сключен между К. Г. Д., с ЕГН **********, и .........

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на поръчителство №....... от 13.02.2020 г., сключен между К. Г. Д., с ЕГН **********, и ........

ОСЪЖДА ........, и ......., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К. Г. Д., с ЕГН **********, сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща платена държавна такса.

ОСЪЖДА ........, и ......., ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Н. И. И., с ЕГН **********, всеки по сумата от 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна 3 помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена от съда по размер.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4