Решение № 260018 от 01.03.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№260018 01.03.2022г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на трети септември две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в състав:

Председател: Мария

Берберова-Георгиева секретар: Красимира Любенова като разгледа докладваното от съдия

Берберова-Георгиева гражданско дело № 835 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „Г.П.“ ЕООД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, к-с „Г.А.Р.“, вх.Б, ет.партер, представлявано от управителя И.З.К., подадена чрез процесуалния й представител – адв.Ж.И. *** против Т.Н.Ф., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация с Булстат ......., В.М.М., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация с Булстат ......и Е.В.Ж., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с Булстат ......., тримата с адрес в РБългария: гр.....,ПК ...., общ.Несебър, обл.Бургас, местност Ю., комплекс ........., вх.В, ет.0, ап.А1. В исковата молба се сочи, че на 05.04.2013г., страните са сключили Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „.........", с нотариална заверка на подписите с peг. № 3042 от 05.04.2013 г. По описа на Нотариус .... с рег.№ ...на НК, с район на действие - PC Несебър, вписан под Акт № 230, том 1, вх.рег. № 1913 от 05.04.2013г. по описа на Службата по вписвания при районен съд – гр.Несебър. Договора бил сключен на основание чл.2 от ЗУЕС, като ищецът - изпълнител се явява „Инвеститор" в комплекса, а ответниците – „Възложители” били съсобственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр.С.В., м."Ю.", вх.В, ет.0, aп.А1, находящ се в жилищен комплекс от затворен тип „.........", със застроена площ от 49,48 кв.м и 10,11 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, като площта на обекта, ведно с общите части възлизала на 59,59 кв.м. Сочи се, че комплекс „........." съставлява жилищен комплекс от затворен тип обособен, като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени три сгради в режим на етажна собственост и други обекти - басейн, места за отдих, алеи, тревни площи, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.

Съгласно т.1.1 и т.1.2 от така сключеният договор, ответниците са възложили на ищеца, а последният е приел и се е задължил срещу възнаграждение да извършва управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „.........", находящ се в поземлен имот № ***. Ответниците - собственици се задължили съгласно т.2.1 от същия договор да заплащат авансово на ищеца - управител годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновена поддръжка на комплекса за всеки самостоятелен обект в размер на 12.00 евро за един квадратен метър, като общата годишна такса се изчислявала върху застроената площ на самостоятелния обект, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата, която в случая била 59.59 кв.м., което правило годишна такса в размер на 715.08 евро.

Договорът за управление и поддръжка бил сключен съгласно т.7.1. от същия за срок от 5 години, считано от датата на подписването му, т.е. в случая, считано от 05.04.2013г. Твърди се, че договорът бил продължен автоматично с нов срок от 5 години при условията на т.7.2 от договора, тъй като управителят не бил предложил нов договор в двумесечен срок преди изтичане на срока по т.7.1 от договора и в същият срок никоя от страните не била отправила до другата писмено предизвестие за прекратяването му. В случая срока на договора бил продължен до 05.04.2023г.

Сочи се, че ответниците - възложители са се задължили съгласно т.3.1 от същия договор да заплащат таксите по т.2.1 авансово не по-късно от 31 март на съответната година таксата за следващата календарна година.

Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за управление и поддръжка, но ответниците не са изпълнили задълженията си към ищеца по договора за заплащане на дължимите от тях годишни такси за 2018г., 2019г. и

2020г. Така ответниците не били заплатили част от таксата за 2018г. в размер на 215.08 евро, таксата за 2019г. в размер на 715.08 евро и таксата за 2020г. в размер на 715.08 евро, или общо сумата в размер на 1645.24 евро, като се сочи, че всеки един от тях дължи 1/3 от сумата в размер на 548.41 евро.

За събиране на вземането си, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №1263/2019г. по описа на PC Несебър и издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С издадената заповед е разпоредено всеки един от длъжниците Т.Н.Ф., В.М.М. и Е.В.Ж. да заплати на „Г.П." ЕООД сумата от по 548.41 евро, представляваща 1/3 част от сбора от авансово платими годишни такси, от които 71.69 евро - остатък за 2018 г., 238.36 евро - за 2019 г. и 238.36 евро за 2020г. по т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „........." от 05.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от по 164.52 евро, представляваща 1/3 част от сбор от неустойки за забава по т.8.1. от договора, начислени върху всяка от таксите за 2018г., 2019г. и 2020г., както и сумата от по 111.22 лева, представляваща 1/3 от направените по делото разноски в общ размер на 333.67 лева, от които 250 лева - платен адвокатски хонорар и 83.67 лева - платена държавна такса, за което бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение, длъжниците -ответници в настоящото производство са подали възражение, като съдът е указал на ищцовото дружество да предяви иск за вземането си.

Гореизложеното е мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на всеки един от ответниците Т.Н.Ф., В.М.М. и Е.В.Ж., че дължи на „Г.П." ЕООД сумата от по 548.41 евро, представляваща 1/3 част от сбора от авансово платими годишни такси, от които 71.69 евро - остатък за 2018 г., 238.36 евро - за 2019 г. и 238.36 евро за 2020г. по т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „........." от 05.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от по 164.52 евро, представляваща 1/3 част от сбор от неустойки за забава по т.8.1. от договора, начислени върху всяка от таксите за 2018г., 2019г. и 2020г., за които суми е издадена Заповед № 573 от 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на Pайонен съд-Несебър. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване изпълнението на задълженията на ищеца по процесния Договор за управление и поддръжка на общите части в комплекса, и за изискване, и прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. 1263/2019г. по описа на Pайонен съд-Несебър. Претендират присъждане на заплатените разноски по заповедното и по настоящото производство.

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД вр. чл.2 от ЗУЕС.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответните страни, подаден чрез процесуалния им представител – адв.И. ***, с който излагат становище за недопустимост и неоснователност на предявените срещу тях искове.

На първо място, считат исковата молба за нередовна по отношение на претендираните неустойки поради непосочване на периода на забавено изпълнение на претендирата неустойка. В случай, че се приеме твърдяната договорна неустойка да обезпечава, обезщетява и санкционира изобщо всички вреди от забава, оспорват претенцията за закъснителна законна лихва, като недопустима. Наред с това сочат, че в разглежданата хипотеза ищецът не обосновава конкретен довод за съотношението между претендираната неустойка и законна лихва. С оглед изложеното, молят на ищеца да бъде предоставена възможност да направи съответни уточнения, а в случай, че нередовностите не бъдат отстранени, производството да бъде прекратено.

На следващо място, ответниците възразяват и по допустимостта на кумулирането на законна лихва и неустойка за забава. Считат, че искането за законна лихва върху главниците е недопустимо, защото със заявлението по чл.417 от ГПК такова искане не е правено. Твърди се, че в т.9, б."в" от заявлението, заявителят е посочил изрично само, че претендира главница, мораторна неустойка и разноски, но не и законна лихва.

Предвид изложените съображения молят да бъде прекратено производството по недопустимите искове.

На трето място, ответниците изразяват становище за недопустимо издаване на заповед за изпълнение, в нарушение на процесуалните предпоставки за това, отнасящи се до пасивната процесуална легитимация на ответниците по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК /в редакция към датата на издаване на заповедта за изпълнение/. В тази връзка, твърдят, че в случая ответниците са физически лица и нямат и никога не са имали постоянен адрес в Република България, нито пък признато от държавата право на постоянно или дългосрочно пребиваване, още по-малко пък имали обичайно местопребиваване в страната. Сочат, че заявителят не е представил със заявлението каквито и да било данни за адресна регистрация на ответниците в Република България, а тежестта за установяване на място на обичайно местопребиваване и за представяне на доказателства в тази насока била негова.

По изложените съображения, ответниците молят да бъде прекратено производството по делото. Молят да им бъде предоставена възможност да представят доказателства за пребиваването им в чужбина, както и за времето на посещения в Република България.

Независимо от горното, ответниците оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Считат, че за тях изобщо не са възниквали претендираните задължения, тъй като договорът, който им се противопоставя, се явява нищожен, като сключен от ненадлежна страна и в противоречие със закона, включително в нарушение на потребителски права, на основания, които подробно изложени в отговора на исковата молба, както и поради липса на основание за сключване и действие на договора след изтичане на първоначалния срок. Считат също, че по отношение на ответниците Ж. и М. договорът е нищожен, поради липса на съгласие и правят изрично възражение в тази насока.

На следващо място, излагат възражения за унищожаемост на процесния договор, като сключен поради грешка в предмета - досежно характера на посочения жилищен комплекс като такъв от затворен тип и във възможността да закупят имот, без да сключат договор за управление, поради грешка в лицето - досежно качеството на ищеца като инвеститор, поради измама, изразяваща се във въвеждане на ответниците, респ. пълномощника им в заблуждение, както и в условията на упражнена принуда /заплашване/ относно сключването на договора.

Твърдят, че дори да се приеме, че договорът е бил действителен, то срокът на същия е изтекъл и действието му е прекратено при посочените в самия договор условия, а сочените с исковата молба суми не се дължат за претендирания период. В условията на евентуалност, считат договора за развален поради неизпълнение, респ. поради невъзможност за изпълнение от страна на ищеца, което разваляне било заявено от ответниците с нотариална покана още през есента на 2018г., алтернативно с настоящия отговор правят изявление за развалянето на договора, поради неизпълнение от страна на ищеца.

Считат също, че за целият претендиран период, ищцовото дружество не е престирало изпълнение на соченото от него договорно основание, поради което и не му се дължи нито възнаграждение, нито покриване на разходи на това основание. Правят и възражение за неизпълнен договор по реда на чл.90 от ЗЗД, като в случай, че съда намери задълженията на ответниците за валидно възникнали и изискуеми, молят да бъде осъден ицеца да изпълни своите задължения по договора. Поради твърдяната неизправност на ищеца, сочат, че не му се дължи и претендираната неустойка. Правят възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Правяи и възражение за прекомерност на неустойката, като молят да бъде намален размера на същата, ако съда прецени, че неустойката е дължима. Твърдят, че ищцовото дружество няма качеството на управител на етажната собственост след 2017г., тъй като през 2018г. бил избран нов управител. На последно място твърдят, че по отношение на претендираните суми за такса и неустойка била налице хипотезата на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 от Търговския закон. Предвид гореизложеното, сочат, че сумите за поддръжка за 2018г., 2019г. и 2020г. са недължими.

Разпечатката съдържа 27 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b515c50-1478-4b2b-a437-fa865a3a07a8