Решение № 22 от 01.08.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ямбол, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Ст. Стоева при участието на секретаря П.У. като разгледа докладваното от Р. Ст. Стоева Търговско дело №

20242300900035 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на "С.И.Г." ООД гр.Сливен, с ЕИК 119676011 против "ДВ ОСЕМ" ЕООД с.Денница, с ЕИК 202741021.

Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 65 375,08 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че претендираната сума е дължима по сключен между страните договор за наем от 03.05.2023 г. на 1634,377 дка земеделска земя, по който ищеца е "наемодател", а ответника - "наемател". Наемателят се задължил да заплати на наемодателя наемна цена в размер 81 718,85 лв., плащането на която било уговорено по следния начин:

16 343,77 лева с падеж 31.01.2024 г.; 32 687,54 лева с падеж 30.03.2024 г.; 32 687,54 лева с падеж 30.04.2024 г. Ищецът сочи, че на 01.03.2024 г. наемателят заплатил сумата 16 343,77 лева с падеж 31.01.2024 г., но изпаднал в просрочие за останалите две вноски от задължението си.

По делото е изпълнена процедурата по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.

В депозирания в срока и при условията по чл.367 от ГПК отговор на ИМ ответника "ДВ ОСЕМ" ЕООД не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, относно сключването между страните на договор за наем на 1634,377 дка земеделска земя, по който ищеца е "наемодател", а ответника - "наемател" и уговорена наемна цена в общ размер от 81 718.85 лв. Потвърждава плащането на първата вноска от наемната цена в размер на 16 343.77 лв. Заявява още, че след образуване на делото, но преди получаване на препис от ИМ е заплатил на ответника част от дължимата наемната цена по процесния договор за наем в размер общо на 35 000 лв., както следва: на 01.07.2024 г. заплатил сумата от 15 000 лв.; на 15.07.2024 г. заплатил сумата от 10 000 лв. и на 22.07.2024 г. заплати сумата от 10 000 лв., за което към отговора са приложени доказателства. Твърди, че част от наетата земя в размер на 187,839 дка е негодна за земеделско ползване и неподлежаща на обработване и за нея не следва да дължи наем в размер общо на 9 392 лв. В тази връзка заявява, че признава за основателна претенцията на ищеца до размера на 20 983,08 лв., а в останалата част е неоснователна.

В депозираната при условията и в срока по чл.372 от ГПК допълнителна ИМ ищеца оспорва твърдението на ответното дружество, че част от наетите земи са „негодни" за ползване и следва да бъдат изключени от общата площ. В тази връзка твърди, че ответника е 1 дългогодишен техен наемател, който и през предходната 2022/2023 г. е наел и обработвал същите земи, т.е. бил е наясно в какво състояние са те и при наемането им за стопанската 2023/2024 г. не е възразил, че част от имотите са негодни. Не оспорва твърдението, че след образуване на делото и в хода на производството, ответното дружество е заплатило част от дължимата сума или сума в размер на 35 000 лева.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната ИМ, в който поддържа вече заявените доводи по същество, както и излага допълнителни такива.

Оспорва твърденията на ищеца, че сключването на процесния договор за наем представлява поредица от действия, които водят до постигане на съгласие и че тези действия се състоят от отправяне на оферта от едната страна и приемане на предложението от другата страна по договора, като заявява, че при договарянето устно се поставя условието от името на собственика на земята, че или се сключва договор за цялата земя или не се сключва никакъв.

Именно по тази причина и тъй като ищеца и другите свързаните с него фирми били в доминиращо положение в землища с.Денница и с.Оман - притежават значителна част от собствеността, което е предпоставка да определят начина на сключване на договорите и условията по тях, както и да налагат прекалено високи наемни цени, в неатрактивни землища, а и земите в тези землища са както обработваеми, така и необработваеми. Заявено е, че макар и действителен, процесният Договор за наем не е породил действие относно уговорения в него предмет поради нищожност в хипотезата на чл.26, ал.1, т.З от ЗЗД в частта, в която е предоставено ползването на 187.839 дка земеделска земя, негодна за земеделско ползване, като противоречащ на добрите нрави, при пълна липса на еквивалентност. В тази връзка ответника счита, че следва да бъде намалена наемната цена по процесния договор за наем със сумата от сумата от 9392,00 лв., представляваща наемна цена за изцяло необработваема площ от 187.839дка с цена 50 лв./дка, представляваща част от предоставената от наемодателя земеделска земя, като негодна за земеделско ползване и неподлежаща на обработване. В случай, че съда не възприеме това възражение за основателно, при условията на евентуалност, искат да не се дължи наемна цена за процесните неизползваеми 187.839 дка от наетата земя в размер на 9392 лв., поради нищожност на договора за наем поради накърняване на добрите нрави, при пълна липса на еквивалентност на престациите, в частта относно описани в ОДИМ земеделски земи.

В о.с.з. ищецът С.И.Г. ООД, редовно призован, не изпраща представител. В предварително депозирано писмено становище, подадено от ищцовото дружество чрез юриск. О., са заявени доводи по същество и е направено искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък на разноските.

В о.с.з. ответникът „ДВ Осем“ ЕООД, редовно призован, явяват се управителят Д. Д. и адв. Ж. К.. Поддържат всички съображения, изложени в ОИМ и в отговора на допълнителната ИМ. Молят ЯОС, ако приеме иска за основателен, като съобрази направеното плащане в размер на 35 000 лв. от страна на ответника, да уважи иска до размера на 20 065 лева. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено и не е налице спор между страните, че на 03.05.2023 г. между ищеца „С.И.Г“ ООД гр. Сливен като „наемодаел“ и „ДВ ОСЕМ“ ЕООД с. Денница като „наемател“, е сключен договор за наем на земеделски земи, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землищата на с.Денница и с.Оман, община Болярово, с обща площ от 1634,377 дка, индивидуализирани в договора чрез посочване на местонахождението им, номер на имота, категория, площ и начин на трайно ползване. В чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили наемателят да ползва имотите за земеделско производство /земеделско производство; обработваема земя, пасища, мери, ливади, лозя/. Според чл.2 договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, наемодателят предава на наемателя имотите в състояние, което отговаря на ползването, за което са наети, а в чл.4 е уговорено, че с подписването на договора наемателят декларира, че е извършил оглед на имотите, същите нямат недостатъци, които да ги правят негодни за ползване, съгласно предвиденото в договора предназначение, че е 2 запознат с имотите и няма каквито и да било възражения по отношение на тяхното състояние и размер, както и не е открил недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможността за обичайната им употреба. Съгласно чл.5 от договора, наемодателят не носи отговорност за недостатъци, които са били известни на наемателя при подписването на договора или са могли да бъдат открити при обикновен преглед. Съгласно чл.6 с подписването на договора страните са се съгласили, че имотите са предадени в надлежно състояние, което обстоятелство не може да се оспорва от наемателя. Уговорената в договора наемна цена е в размер на 50 лв./дка, или общо 81 718,85 лв., като същата е следвало да бъде заплатена от наемателя на наемодателя по банков път както следва: до 31.01.2024 г. – сума в размер на 16 343,77 лв.; до 30.03.2024 г.- сума в размер на 32687,54 лв. и до 30.04.2024 г.сума в размер на 32 687,54 лв.

Между страните не е спорно, че наемателя-ответник е заплатил първата наемна вноска в размер на 16 343,77 лв. преди датата на подаване на исковата молба. Установено е по делото и не е спорно и това, че след подаване на исковата молба /на 25.06.2024 г./ ответното дружество е заплатило на ищеца общо сумата от 35 000 лв. - част от наемната цена по договора, както следва: на 01.07.2024 г.- сумата в размер на 15 000 лв.; на 15.07.2024 г.- сума в размер на 10 000 лв. и на 22.07.2024 г.- сума в размер на 10 000 лв.

При това положение общо заплатените от ответника суми по процесния договор за наем са в размер на 51 343,77 лв., при което следва извод, че към момента на приключване на съдебното дирене пред ЯОС, незаплатената от ответника част от наемната цена по договора е в размер на 30 375,08 лв. От посочената сума ответника признава, че дължи сума в размер на 20 983,08 лв. Оспорва дължимостта на наем в размер на 9 392 лв. за част от наетата земя в размер на 187,839 дка, за която твърди, че е негодна за земеделско ползване и неподлежаща на обработване.

По делото е установено, а и не е спорно, че страните са били обвързани и от наемно правоотношение, възникнало на основание сключен между тях на 05.05.2022 г. договор за наем за стопанската за стопанската 2022/2023 г., предмет на който са същите земеделски земи в землищата на с.Денница и с.Оман, община Болярово, с обща площ от 1634,377 дка, които са предмет и на процесния договор за наем. Установено е също така от представени оферти от "ДВ Осем“ ЕООД до "С.И.Г." ООД за стопанската 2022/2023 г. и за стопанската 2023/2024 г, че инициативата за сключване на договори за наем за процесните земеделски земи е била на ответника, който в офертите е предложил наемна цена от 50 лв./дка, срокове за плащане и размер на наемните вноски в проценти.

От доказателствата по делото - автоматични справки от Системата за електронно управление на ДФЗ, справка от ОД „Земеделие“ гр.Ямбол и ДФ „Земеделие“ се установява, че част от земеделските земи, предмет на процесния договор за наем, с обща площ от 206,199 дка, находящи се в землищата на с.Денница и с.Оман, не подлежат на подпомагане.

Обработваемата площ на имотите по договора е в размер на 1428,04 дка и това е заявената за подпомагане площ по схеми на ДФ „Земеделие“ за 2024 г. Незаявените за подпомагане площи от имотите по договора в размер на 192,129 дка са необработваеми поради самозалесяване от съседни имоти с храсти и дървета.

От представените по делото протоколи на ОД „Земеделие“ гр.Ямбол, се установява, че определения размер на средното рентно плащане за ниви в землищата на с.Денница и с.Оман, общ.Болярово, е както следва: за стопанската 2022/2023 г. е в размер на 22 лв./дка за с.Денница и 19 лв./дка за с.Оман; за стопанската 2023/2024 г. е в размер на 27 лв./дка за с.Денница и 26 лв./дка за с.Оман; за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 27 лв./дка за с.Денница и 26 лв./дка за с.Оман; за стопанската 2025/2026 г. е в размер на 29 лв./дка за с.Денница и 32 лв./дка за с.Оман

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.232, ал.2, вр. чл.228 ЗЗД.

Заявеното от ответника възражение за частична нищожност на процесния договор за наем, като противоречащ на добрите нрави, при пълна липса на еквивалентност, тъй като 187.839 дка от предоставената за ползване земеделска земя е негодна за земеделско ползване и дължимия за нея наем в общ размер на 9392 лв. не се дължи, намира правно основание в 3 чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД.

Съгласно ал.1 на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на веща.