Решение № 137 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Решение рег. № 663/01.02.2025 г. по гр.д. № 20231100110332 по описа на Софийски градски съд, I-21 състав по предявен иск от „БАНКА ДСК“ ЕАД е признато за установено, че М. Г. Р. дължи сумата 38032,33 лв. – главница по договор за кредит „експресо“ № 017025696430 от 30.09.2019 г. ведно със законната лихва от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 1043,09 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2020 г. – 30.08.2020 г., сумата 3830,54 лв. договорна лихва за периода от 30.09.2020 г. до 21.07.2022 г. и 2518,30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.22 г. до 07.03.2023 г. и е отхвърлен иск за сумата от 481,99 лв. при указание да е идентифициран като „лихвена надбавка за забава“ за периода от 30.09.2020 г. до 21.07.2022 г.

Решението е обжалвано в осъдителната му част от М. Г. Р. – ответник в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е упрекнат, че 1 не е отчел допуснати нарушения на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Оспорва да са налице общи условия по договора. Позовавайки се на неотразена дата на сключване на договора обосновава извод за невъзможност да се установи със сигурност дали претендираните суми се дължат. Смята и че липсващата дата, предписан реквизит от чл. 11 ал. 1 т. 1 от Закона за потребителския кредит, създава у ответницата неразбиране на икономическите последици от сключването на договора, неясността кога е усвоен кредитът, съответно за възможността да се откаже от договора и усложнява пресмятането на претендираните лихви за забава. Намира за неустановено кога са получени условията на договора и информацията по чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, което смята да ограничава правата й по чл. 20 ал. 1 ЗПК. Твърди и текстът на договора да е изготвен на шрифт, подребен от нормативно установения, провокиращо опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Смята за недоказано дали кредитната дейност е била регламентирана с вътрешни правила и съответно дали е извършена проверка за риска и платежоспособността на кредитополучателя и съдлъжника, съответно да остава неясно дали евентуалните резултати са предоставени на потребителя. Оспорва да е доказано достигнало до ответницата обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Иска се решението в осъдителната част да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендират се и сторените съдебни разноски.

В отговор по тази жалба ищецът в първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ АД, я оспорва. Застъпва теза, че неравноправност на отделни клаузи не води до нищожност на целия договор за кредит, а евентуалната неравноправна клауза се замества от съответната разпоредба в гражданското право. Твърди при сключване на договора ищцата, задължила се да отговаря солидарно с кредитополучателя, да е получила препис от договора, съответстващ на нормативно установените изисквания към 30.09.2019 г. в това число и на чл. 10 ал. 1 ЗПК при шрифт в размер „12“. Застъпена е теза, че съдържанието на договора ясно регламентира отношенията между страните.

Позовава се на представени по делото доказателства, че писмено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено лично на ответницата на 22.07.2022 г. Претендират се сторените разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство. Заявено е и възражение за 2 прекомерност на адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави изявление за прихващане на насрещните разноски и присъждане на такива по компенсация.

Срещу решението в отхвърлителната му част досежно сумата от 481,99 лв. е депозирана въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД. Твърди се, че договореното обезщетение от 5,5 % е в по-нисък размер от предвидената законна лихва, поради което оспорва да е налице неравноправност на клаузата на чл. 10.1 от част ІІ на договора. Иска се решението да бъде отменено и да бъде признато за установено съществуването на така приетото от заповедния съд вземане. При уважаване на жалбата се иска се ревизия на решението в частта по разноските и присъждането им в цялост.

В отговор на въззивната жалба се поддържа довод, че клаузата предполага кумулиране на годишния лихвен процент от 5,5 % с наказателна лихва от 6 пункта, което смята да възлиза на 11,55 % и да превишава размера на законната лихва.

С Определение рег. № 6250/28.03.2025 г. първоинстанционният съд е изменил решението си в частта за разноските като ответницата е осъдена допълнително да заплати сумата от 16,80 лв.

Определението е обжалвано от

„Банка

ДСК“

ЕАД.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел присъдени в заповедното производство разноски, при довод, че за произнасяне по тях не е необходим нарочен списък.

В отговор по жалбата ответницата Р. сочи разноските да са преценени и присъдени съразмерно на уважената част от претенциите, а при отсъствие на искане за присъждане на разноските в заповедното производство в списъка по чл. 80 ГПК, молбата за изменение е възприета за неоснователна. Евентуално оспорва да дължи пълния размер на разноските предвид отхвърлената претенция.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца в първоинстанционното производство „Банка ДСК“ ЕАД, наричан впоследствие и Банката – юрк. М., поддържа жалбите досежно отхвърлителната част на решение и по изменението му в частта за разноските. Намира иска за доказан в пълния му размер. Претендират се разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на 3 претендираното адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност и изявление за прихващане на разноските.

Ответницата М. Р., наричана впоследствие и съдлъжник, представлявана от адв. Х., поддържа въззивната си жалба като оспорва насрещната въззивна жалба. Претендират се разноски съобразно разрешения по същество спор.

Представен е списък. Наведени са доводи в писмени бележки.

Жалбите са подадени в предвидения от закона срок, изхождат от лица с признат от закона интерес да инициират въззивното производство и дължимите държавни такси са внесени.

При служебната проверка не се установява порок в обжалваното решение, обуславящо неговата нищожност.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на споровете между страните, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Потребителската защита, а и правилата, осигуряващи валидност на договора са регулирани от императивни правила, поради което въззивният съд не е обвързан от наведените в жалбата доводи за нарушаването й, а дължи служебно да проследи дали договорът осигурява очакваната от закона ефективна равнопоставеност между търговец, каквото качество има ищецът и потребител, какъвто се явява ответницата.

Понеже търсената от ищеца защита предполага валидна договорна връзка, повдигнатият от ответницата спор се явява преюдициален.

В исковата си молба Банката твърди на 30.09.2019 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, М. В. Д. като кредитополучател и ответницата като съдлъжник да е сключен договор за кредит Експресо при разрешен и усвоен размер на потребителски кредит от 40 000 лв. Сочи се да е договорен срок на издължаване до 30.09.2026 г. при писмено съгласуван между страните погасителен план с погасителна вноска при сключване на договора от 587,61 лв. и падежна дата – 30-то число на месеца. Била договорена и годишна лихва 4 от 5,5 % и лихвен процент върху просрочени погасителни вноски от 11,55 % Твърди се поради непогасявани задължения на 22.07.2022 г. Банката (като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД) да е обявила кредита за предсрочно изискуем. Ответницата и съдлъжник по договора била уведомена лично с връчена и покана. В рамките на предприето изпълнение въз основа на издадена запис на заповед е постъпило възражение от съдлъжника, поради което се иска да бъде признато за установено, че за банката съществуват вземания съответно за сумите: 38032,33 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 043,09 лв. (съгласно уточнение от 28.02.2024 г.) – лихва по Допълнително споразумение от 19.06.2020 г. за периода 30.03.2020 г. – 30.08.2020 г., сумата 3830,54 лв. – договорна лихва за периода от 30.09.2020 г. до 21.07.2022 г., 481,99 лв. – надбавка от 6 % съгласно чл. 9.1. от Част І по договора за периода 30.09.2020 г. (начален момент) до 21.07.2022 г. (краен момент – обявяване на предсрочната изискуемост) и 2518,30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2022 г. до 07.03.2023 г. и

В отговор по исковата молба ответницата, представлявана от адв. В. И. се позовава на неравноправност в клаузата за обезщетение за забава при твърдение, че при добавяне на посочения ГЛП в случай на забава от страна на кредитополучателя към размера на договорната лихва се стига до обезщетение за забава, превишаващо указания с чл. 33 ЗПК размер – не повече от законната лихва. Твърди се, че договорът не указва датата на сключване, който реквизит изрично е предписан с чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за потребителския кредит, нито дата на усвояване на кредита, от което се извежда пречка да се установи със сигурност дали се дължат претендираните от кредитора суми. Смята и че липсващата дата създава неразбиране у ответницата за икономическите последици от сключването на договора и затруднява пресмятането на претендираните лихви за забава както по вид, така и по размер. Намира това обстоятелство за осуетяващо и приложението на чл. 29, ал. 1 ЗПК и съответно до неправомерно ограничаване правата на потребителя по чл. 20, ал. 1 ЗПК. Твърди договорът да е изготвен в шрифт, подребен от законоустановения. Смята и да не е установено дали банката е извършила вменената й от закона оценка за риска и платежоспособността на кредитополучателя и съдлъжника и дали тези резултати са били представени 5 на потебителя. Оспорва се ответницата да е имала достатъчно време да осмисли условията по договора и да прецени как ще се отрази на финансите й, от което се извежда извод за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. Въпреки че не е получила каквото й да било, се задължила да отговаря солидарно за целия кредит при което се стигнало едната страна да поема редица задължения, а другата да не получава нищо в замяна. Оспорва се и „Банка ДСК“ ЕАД да е правоприемник на „Експресбанк“ АД, както и ответницата да е била уведомена за евентуална промяна, препятстващо я да разбере на кого да се издължи. Навежда се довод, че поради порок на сделката, лишаващ банката от възможност да получи очакваното възнаграждение за предоставения финансов ресурс, договорът се явява недействителен изцяло на основание чл.

26, ал. 4 ЗЗД и доколкото ответницата не е получила нищо – искът спрямо нея да бъде отхвърлен. Твърди се в извлечението от сметки да са включени възнаградителни лихви и за период след настъпила предсрочна изискуемост.

Твърди се Банката да е начислявала възнаградителна лихва и при настъпила предсрочна изискуемост.

От представения по делото ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ ЕКСПРЕСО № 017025696430 се установява писмено изразено съгласие между „Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350, наричан в договора „Банката“, М. В. Д., наричан в договора „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ и ищцата, наричана в договора „СЪДЛЪЖНИК“. В договора е указано, че общият размер на кредита е 40000 лева (лв.), погасим с месечни анюитети от по 587,61 лв. с падеж 30 число на съответния месец при номинален фиксиран лихвен процент в размер на 5,55 % на година за целия срок на договора при посочен лихвен процент на ден в размер на 0,0154 % за първия месец след усвояването до началната дата на анюитетния период (предварителния период), конкретизирана по размер в т.