Решение № 155 от 19.07.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Враца, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500118 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от М. П. П. от с.***, обл.Враца, чрез упълномощения й адвокат М.

М., против решение №184/01.12.2022г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №1642/2021г. в частта му, с която предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука е бил отхвърлен за сумата над 8000 лв.до пълния предявен размер от 25 000 лв.

Развиват се доводи, че при определянето на размера на неимуществените вреди районният съд не е обсъдил относимите към спора обстоятелства-силата, продължителността и интензитета на претърпените болки, негативната промяна в психическото състояние, възрастта на пострадалата, и не е изложил мотиви за тях, не е съобразил и отчел претърпените болки и страдания и остатъчните последици. Твърди се, че по делото са установени значителен интензитет и сила на болките, нуждата от инжекционно лечение в период от 3 месеца, невъзможността за свободно придвижване от почти 6 месеца, необходимостта от трудоустрояване, но тези обстоятелства, както и ранната житейска възраст на ищцата не са били 1 отчетени в достатъчна степен при определяне размера на дължимото обезщетение. Посочва се, че неправилно не са били кредитирани показанията на св.П. П., досежно негативните психически преживявания на ищцата.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, с което искът за неимуществени вреди бъде уважен до пълния предявен размер от 25 000 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „СЕ БОРДНЕТЦЕБългария“ЕООД-гр.Карнобат, чрез упълномощения му адвокат Ж. Б., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ищцата е била с болки в левия крак още преди да отиде на работа, поради което не е налице трудова злополука, а съставеният акт за трудова злополука не освобождава ищцата от задължението да доказва настъпването на такава в производството по иска по чл.200 от КТ. Поддържа се също, че липсват доказателства за претърпените вреди, както и за настъпването на твърдяните от ищеца неблагоприятни последици. Посочва се, че показанията на св.П. П. и С. С. не кореспондират със заключението на вещото лице по СМЕ и със събраната по делото медицинска документация, от които не се установява наличието на тежка травма, последващи прегледи и лечение. Поддържа се също, че ирелевантни за спора са изживяванията на близките на жалбоподателката.

В срока по чл.263, ал.2, вр.ал.1 от ГПК „СЕ БОРДНЕТЦЕБългария“ЕООД-гр.Карнобат е подало и насрещна въззивна жалба срещу решение №184/01.12.2022г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №1642/2021г. в частта му, с която предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука е бил уважен за сумата от 8000 лв. Твърди се, че в случая не е налице трудова злополука, тъй като травмата е установена преди започването на трудовия процес на ищцата, а съставеният акт за трудова злополука не я освобождава от задължението да доказва настъпването на такава в производството по иска по чл.200 от КТ, още повече, че амбулаторният лист от 14.05.2019г.не е бил взет предвид от ТП на НОИ Бургас при разследването на злополуката и съставянето на акта за злополука. Поддържа се също, че липсват доказателства за претърпените вреди, както и за настъпването на твърдяните от ищеца неблагоприятни последици. Посочва се, че показанията на св.П. П., Е. П. и С. С. не кореспондират със заключението на вещото лице по СМЕ и със събраната по 2 делото медицинска документация, от които не се установява наличието на тежка травма, последващи прегледи и лечение. В насрещната жалба се посочва също, че ищцата е получавала обезщетение от НОИ и здравно осигурена, поради което не може да се приеме, че не е ходила на лекар и не се е лекувала поради липса на средства. Развиват се и доводи, че показанията на св.П. Д. не са пристрастни и следва да се кредитират, доколкото свидетелстват за признание на ищцата, че се касае до стара травма.

Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и отхвърляне на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди.

В подадения отговор на насрещната въззивна жалба ищцата М. П. поддържа становище за неоснователност на насрещната жалба. Развиват се доводи, че е налице влязло в сила решение на ТП на НОИ Бургас, с което злополуката е призната за трудова, а жалбата на работодателя против издадените болнични листове е била отхвърлена като неоснователна с решение на Върховния административен съд. Поддържа се, че възраженията на работодателя във връзка със злополуката са били опровергани от проверката на длъжностното лице на НОИ при разследването на случая, поради което наличието на трудова злополука следва да се приеме за установено по делото. Посочва се, че по делото са представени амбулаторни листове, които доказват, че ищцата е било преглеждана ежемесечно и са й били изписвани лекарства, като препоръчана е била и физиотерапия и рехабилитация, които обаче не са били проведени, поради липса на достатъчно финансови средства.

От ищцата М. П. П. от с.***, чрез упълномощения й адвокат М.М. е постъпила и частна жалба, насочена против определение №46/18.01.2023г.на РС-Мездра, постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.дело №1642/2021г., в неговата цялост. Посочва се, че неправилно ищцата е била осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за адвокатска защита, тъй като в мотивите на решението по делото изрично е посочена, че доказателства за заплащането на адвокатски хонорар, както и списък на разноските не са били представени. Сочи се, че доказателствата за извършването на тези разноски са били представени едва с молбата по чл.248 от ГПК на ответника, при което ищцата е била лишена и от възможността да направи възражение за прекомерност. Развиват се също оплаквания, че разноските са присъдени както в полза на ответника, така и в полза на трето, неучастващо в делото 3 лице-А. Н. Д., поради което не става ясно на кого са дължими те.

За неправилно се счита и определението в частта му, която е отказано присъждане на разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на ищцата. Посочва се, че разноски е следвало да се присъдят върху уважената част от иска без прилагане на правилото за компенсация.

Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне молбата на ответника за допълване на решението в частта му за разноските, съответно уважаване на молбата на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските.

Препис от частната жалба е бил връчен на ответника „СЕ БОРДНЕТЦЕ-България“ЕООД-гр.Карнобат, но отговор от него не е постъпил.

Съдът констатира, че с жалбите и отговорите не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, на насрещната жалба и на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени съответно в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чл.263, ал.1 от ГПК и 248, ал.3 от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбите, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Мездра е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от М. П. П. от с.***, против „СЕ БОРДНЕТЦЕ-България“ЕООД-гр.Карнобат, искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда /КТ/, за присъждане на сумата от 25 000 лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 5000 лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди, като резултат от трудова злополука, настъпила на 14.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 25000 лв., считано от датата на злополуката до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от деня на поканата-20.09.2021г.до окончателното й изплащане.

4

В исковата молба се поддържа, че във връзка с възникнало между страните трудово правоотношение ищцата работела при ответника на длъжност „***“ в *** в гр.Мездра, като работата й била свързана с движения наляво и надясно, клякане под машината, вземане и поставяне на кабели.

Твърди се, че на 14.05.2019г. около 12,40 часа, по време на работа, ищцата клекнала под машината и при повдигането на нов чек кабели получила силна болка в лявото коляно. До около 14,30 часа болката станала нетърпима и ищцата повече не можела да помръдне, поради което извикала баща си да й помогне и отишла при личния си лекар за преглед. От там била насочена към специалист ортопед, който на база на рентгенографско изследване констатирал „Изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на лява колянна става“. поставена била шина, като в продължение на 5 месеца ищцата изпитвала затруднения от осъществяване на основната функция на крака си, изпитвала силни болки, приемала болкоуспокояващи, вкл. и инжекционно, не можела да се обслужва самостоятелно през първата седмица, а в последствие се придвижвала с патерица. това довело до усложняване на ежедневието на ищцата, до тежък физически дискомфорт и до ограничаване на социалните й контакти. След завръщането си на работа ищцата била трудоустроена, считано от 21.05.2020г., но от страна на работодателя била подложена на психически тормоз, изразяващ се във враждебна комуникация и лошо отношение към нея. Болничният й лист бил анулиран и й били поискани обяснения за неявяването й на работа през времето на болничния.

Ищцата поддържа също така, че декларираната злополука е била призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с влязло в сила решение №1040-02-3/22.06.2021г.на директора на ТП на НОИ-Бургас, но въпреки това на 22.11.2021г-. работодателят постановил отказ от доброволно изплащане на обезщетение.

С подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор ответникът оспорва исковете, като поддържа, че злополуката не е трудова, а са касае до стара травма, тъй като посещението при личния лекар е било преди започването на работната смяна. Издадения от личния лекар амбулаторен лист се оспорва като неистински, тъй като в него е посочен час на прегледа, в който ищцата е била на работното си място. Твърди се, че ищцата не е била обвинявана в преструвки и към нея не е било проявявано лошо отношение, а заплатата й не 5 е била намалявана дори след трудоустрояването.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена съдебно-медицинска експертиза, като въз основа на тези доказателства предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди и бил уважен до размер на сумата от 8000 лв. и отхвърлен в останалата му част. Позовавайки се на издаденото решение №1040-02-3/22.06.2021г.на директора на ТП на НОИ-Бургас, районният съд е приел, че злополуката е трудова и предвид посочения от вещото лице възстановителен период от 2 до 6 месеца, е счел, че справедливият размер на обезщетението да неимуществени вреди възлиза на сумата от 8000 лв.

Установената от районния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните и се споделя от настоящата съдебна инстанция, поради което повторно излагане на установените факти не се налага.

В отговор на направените с жалбите оплаквания, въззивният съдебен състав приема следното от правна страна:

Съобразно оплакванията и петитума на жалбите, предмет на въззивния съдебен контрол е частта от първоинстанционното решение, с която районният съд се е произнесъл по предявеният иск по чл.200 от КТ за сумата от 25 000 лв. неимуществени вреди, като резултат от настъпила на 14.05.2019г. трудова злополука.