Определение № 32648 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32648 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110155727 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. П. К. срещу Д. В. П., която е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищцата за изискване на Акт № 25-26К-346/09.07.2025 г. на Столичен инспекторат и Писмо изх. № ССИ25-ДИ1 399-1/10.07.2025 г. е относимо към предмета на доказване с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, допустимо и необходимо, поради което същото следва да бъде уважено.

Съдът не намира за необходимо изискването на пр. № 2***1/2025 г. по описа на 06 РУ-СДВР и пр. пр. № 39297/2025 г. по описа на СРП, доколкото с исковата молба е представен крайният акт, с който е приключила преписката, и не се обосновава необходимостта от снабдяване с друг конкретен документ от преписката.

Следва да бъде допусната исканата от ищцата съдебна ветеринарномедицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Страните са направили искания за допускане на разпити на по двама свидетели при режим на довеждане, с които да установят описаните в исковата молба, респ. в отговора на исковата молба обстоятелства. Така заявени, доказателствените искания не отговарят на изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК, поради което на страните следва да бъдат дадени указания да посочат конкретните обстоятелства, които ще установяват със съответните свидетелски показания.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Столичен инспекторат към Столична община в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи Акт № 25-26К-346/09.07.2025 г. на Столичен инспекторат и Писмо изх. № ССИ25-ДИ1 399-1/10.07.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на пр. № 2***1/2025 г. по описа на 06 РУ-СДВР и пр. пр. № 39297/2025 г. по описа на СРП

ДОПУСКА изслушване на съдебна ветеринарномедицинска експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и при необходимост извърши съответните справки, да отговори на следните задачи:

1. Каква е причината за смъртта на притежаваното от ищцата куче, порода „чихуахуа“?

2. Каква е пазарната стойност на кучето към датата на смъртта му?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебната ветеринарномедицинска експертиза в размер на 250 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Анна Стоянова Орозова-П., специалност: Ветеринарна медицина, тел. ***.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за допуснатата експертиза след представяне на доказателство за внесен депозит.

У К А З ВА н а страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочат обстоятелствата, които ще доказват с исканите свидетели, след което, като вземе предвид относимостта им към спора, съдът ще се произнесе по исканията.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 , вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от В. П. К. срещу Д. В. П. с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 1 022,58 евро (2 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в стойността на куче, порода „чихуахуа“, собственост на ищцата, причинени вследствие на нападение, извършено на 10.06.2025 г. в гр. София от собствено на ответницата куче, порода „доберман“, от което е настъпила смъртта на кучето, порода „чихуахуа“, и сумата от 9 203,25 евро (18 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и негативни психически преживявания, причинени от смъртта на кучето, порода „чихуахуа“, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.06.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 10.06.2025 г., около 17.30 ч., в гр. София, ж. к.

„СЛ“, парк „СЛ“, в близост до бл. 19, съпругът й ЛЛАК разхождал домашния им любимец – кученце, порода „чихуахуа“, което винаги било с повод. Сочи, че по същото време ответницата разхождала своите две кучета, едното от които порода „доберман“ - силно и агресивно куче, а другото - порода „немски дог“, като и двете били без каишка и намордник. Излага, че, разхождайки кучетата си без каишка и намордник, ответницата не се е погрижила да гарантира безопасността на разхождащите се в парка хора и животни, с което е нарушила разпоредбата на чл. 177 от Закона за ветеринарномедицинската 2 дейност. Твърди, че щом мъжът й се появил на площадката с чихуахуата, доберманът на ответницата се втурнал към мъжа й, нахвърлил се върху тяхното кученце, захапал го за главата и започнал да го тръска енергично нагоре-надолу, като не помогнали нито виковете на ответницата, нито опитите на съпруга на ищцата да го освободи от смъртоносните челюсти. Когато найпосле го пуснал, кученцето на ищцата останало да лежи и да се гърчи на земята в агония, като въпреки че веднага било заведено във ветеринарна клиника за оказване на медицинска помощ, не е могло да бъде спасено и починало. Докторът им обяснил, че доберманите имали много силни челюсти и захапката им можела да бъде смъртоносна, че атаката не е била за сплашване, а за ликвидиране, че раните от това захапване на главата са били много тежки и смъртоносни, несъвместими с живота. Твърди, че след инцидента ответницата се извинила за случилото се, като заявила готовността си да заплати всички произтекли вреди, но при отправена към нея писмена покана за репариране на вредите, последната не отговорила. Излага, че ответницата е била наясно, че не трябва да извежда такива големи и силни кучета без каишка и намордник, още повече съзнавайки, че едното от тях е агресивно и не се подчинява на дадените команди. Счита, че ответницата е можела да предвиди, че има опасност нейното куче да се насочи към нападение над другото куче, но не е взела мерки да предотврати нападението, с което е нарушила чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните. Твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, като имуществените възлизали на сумата от 2000 лв., колкото струвало кучето им. Сочи, че след смъртта на кучето им изпаднала в емоционален шок и депресия, изпитвала силна тъга по изгубения домашен любимец, изживяла много силно загубата, затворила се в себе си, изпитвала силна тревожност, самота и страх, получила нервен стомах, като всеки път когато минавала оттам, изпитвала болка и тревожност, както и страх да не срещне кучето, убило домашния й любимец. При изложеното предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е собственик на посоченото в исковата молба куче, порода „доберман“, както и че на 10.06.2025 г., около 17.00 ч., в гр.

София, ж. к. „СЛ“, парк „СЛ“, се е разхождала с двете си кучета, като доберманът се е затичал към кучето на ищцата, порода „чихуахуа“, не е реагирал на командите на ответницата и е вдигнал кучето на ищцата. Твърди, че при последваща команда, доберманът е пуснал малкото куче и се е върнал при ответницата. Сочи, че по кучето на ищцата не е имало рани и кръв, което било констатирано и в епикриза, издадена от ветеринарна клиника „101 любимци“, според която по тялото на починалото куче не е имало видими признаци от травми /рани, кървене или разкъсвания на кожата/. Твърди, че се е извинила на стопанина на нападнатото куче, като е предложила да ги закара до ветеринар, но той е отказал. Излага, че доберманът бил на 9 години и до този момент не е имало подобен инцидент с друго куче. Със собственичката на починалото куче Виолета К. редовно са се засичали в парка, разхождайки кучетата си и никога не е имало подобна реакция от добермана към чихуахуата. Твърди, че за периода на профилактика и лечение на добермана от 2017 г. до настоящия момент, той не е имал агресивно поведение. Сочи, че починалото куче е било болно, което е дало отражение върху неговото състояние, довело до фаталния край. Оспорва предявените претенции и досежно техния размер, като счита същият за прекомерно завишен. При изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че кучето „чихуахуа“ е негова собственост, а кучето „доберман“ е собственост на ответника или е било поставено под негов надзор; че кучето „доберман“ е нападнало кучето на ищеца, в резултат на което е настъпила смъртта на кучето „чихуахуа“; че в резултат от инцидента 3 ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди; наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на кучето „доберман“ и настъпването на вредите, както и техния размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително, че е положил всички необходими и нормативно поставени изисквания за грижа на кучето „доберман“ и е упражнил необходимия надзор върху него.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е собственик на кучето, порода „чихуахуа“, а ответникът – на кучето, порода „доберман“; че на 10.06.2025 г., около 17.30 ч., в гр. София, ж. к. „СЛ“, парк „СЛ“, кучето на ответника е нападнало кучето на ищеца.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4