Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 16.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно административно наказателно дело 536/2025
Вид
Решение № 159
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно административно наказателно дело № 20252100600536 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Веселина Василева от АК – Бургас, защитник на обвиняемата М. Д. И., ЕГН **********, срещу Решение № 229/25.03.2025 г., постановено по НАХД № 4752/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С посоченото първоинстанционно решение обвиняемата И. била призната за виновна за това, че в периода 29 – 30.01.2018 г., включително, в гр.

Бургас, детска градина „Б.“, при условията на продължавано престъпление, а именно с 13 отделни деяния, изтезавала малолетни деца, намиращи се под нейни грижи и чието възпитание й е възложено, в качеството на учител в детска градина „Б.“, като извършеното не представлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 187, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност като й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

С решението Районен съд – Бургас се е произнесъл и по направените в хода на досъдебното производство разноски, като осъдил обвиняемата да заплати 293,25 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас и 205,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас, както и по 1 веществените доказателства.

С въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт се атакува като необоснован и незаконосъобразен. Изтъква се, че вмененото на обвиняемата престъпление е несъставомерно, доколкото не се доказвало осъществено изтезание от нея по отношение на други лица. Сочи се, че с оглед качеството на приобщения по делото видеозапис, не би могло да се осъществи идентификационно разпознаване на обвиняемата, като възразява срещу приобщаването му. Моли решението на БРС да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита, и бъде постановено ново, с което обвиняемата М. И. бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението на БРС за правилно, обосновано и законосъобразно. Според прокурора първоинстанционният съдебен акт е мотивиран, като са дадени отговори на всички направени възражения от защитата. Намира, че не са допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, като материалният закон е приложен правилно, а наказанието е определено законосъобразно. Моли решението на БРС да бъде потвърдено.

Обвиняемата не се явява в съдебно заседание, като защитникът й – адв.

Веселина Василева от АК – Бургас, излага становище, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения, а М.

И. да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението, за което е ангажирана наказателната й отговорност. На първо място излага съображения, че от доказателствата по делото не се доказва съставомерността на изтезание по смисъла на този термин, тъй като изтезанието предполага един продължителен период от време, а не инцидентни такива като дърпане на коса, шляпване зад врата, на което и да било на децата от групичката. На следващо място, защитата намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са кредитирани процесуални способи, за които има специален ред за вземане на разрешение и съответно експлоатация, и сами по себе си представляват специални разузнавателни средства. Позовавайки се на съдебната практика, счита, че записът не следва да бъде кредитиран като доказателствено средство и следва да бъде изключен от доказателствения материал, тъй като не е събран по реда, предвиден в НПК. Отделно от това, защитата се позовава и на изготвената и приета по делото съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че датата, която е инкорпорирана в този файл (видеоматериал), не съответства на датата, за която се твърди, че са извършени въпросните деяния.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в 2 жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

При провеждането на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Обвиняемата М. Д. И. е родена на ********* г. в гр. Б., с адрес: с. С., ул.

„Б. Т.“ № ***, общ. П.. Тя е ***** гражданка, *****, с ***** образование, ******, с ЕГН **********.

На 28.01.2013 г. обвиняемата М. И. сключила трудов договор с ОДЗ 8 „Б.“, находяща се в гр. Б., к-с „С.“ до бл. № ****, представлявано от директора - св. С. Н.. И. била назначена на длъжността младши учител, д.гр. С трудов договор № *****/01.09.2014 г. обвиняемата била преназначена на длъжност – ******, д.гр. в ОДЗ 8 „Б.“.

От есента на 2016 г. обвиняемата и св. С.П. поели възпитанието и грижите за малолетните деца, които били записани във втора група с наименование „М. М.“ при детска градина „Б.“. Общият брой на децата в групата бил 37, като всички от тях били родени през 2013 г.

В края на месец януари 2018 г. била обявена грипна епидемия, като част 3 от децата, посещаващи група „М.М.“ отсъствали от занятия. На 29.01.2018 г. занятия в детска градина „Б.“, група „М.М.“ посетили децата А.Е., А.Г., Б.М., В. И., В.Д., Г.П., Д.Т., Д.Н., Д. Д., Д.К., Е.С., Е.Р., И. И., Й.К., К.К., М.Х., М.К.,

Н.К., Н.К., Р.Н. С.В., С.Н., С. И., Т.О. и Х.С.. По време на занятията в този ден обвиняемата организирала репетицията на децата на заучен от тях танц, като първоначално отделила момчетата от групата за репетиция на мъжки танц.

Междувременно едно от децата – С.В. се отделил от групата на момчетата, като отишъл при момичетата. Тогава И. се приближила до С.В., крещейки „А, С., ти защо не играйш? Ти момиче ли си? Ти момиче ли си? Ти момиче ли си, бе? Защо не играеш ти, бе? Какво правиш ми обясни, бе?“, след което го стиснала за ухото и го ударила по главата. Обвиняемата продължила да крещи на детето С.В. с думите „Правим мъжки танц, той гледал, какво гледаш, бе!“, след което отново го ударила по главата. След като децата продължили с репетицията на танца, И. се обърнала към детето Й.К. с думите „Ужас! Ужас!

Тез сланини кой ще ги вдигне!“. По време на репетицията, в която участвали момченцата от група „М.М.“, обвиняемата ударила по главата детето Г.П. и детето Й.К., стиснала за ухото, ударила няколко пъти по главата детето Р.Н. ударила по лицето детето Х.С., ударила с пръчка по крака детето М.Х. и го хванала в областта на подмишницата, като междувременно отправяла обиди към децата „Пълна трагедия сте, да ви кажа! Мислете малко с тия глави!

Лигльовци! Нищо няма да стане от вас! Изчезвайте от тука! Прибирайте са!

Утре цял ден ще репетираме. Цял Ден!“, като към детето Р.Н. се обърнала с думите „Тъпанар“, а към детето Х.С. с думите „Следващият тъпунгер!“. След като момченцата от групата приключили с репетицията на танца, И. събрала момиченцата за репетиция и на техния танц. Недоволна от начина, по който са се подредили, обвиняемата хванала главата на детето Е.С. и главата на детето С.Н. и ги ударила една в друга. По време на репетицията И. ударила отново по главата детето Е.С., а също така я оскубала по косата. Когато приключила репетицията и на момиченцата, И. подканила децата да си седнат по столовете, като крещяла „Хайде сядайте сега – на майка ми, на баща ми стола!

Сядай някъде без да се разправяш! Като почнете така … Бебета… Само глупости вършите. Не се държите изобщо като големи деца. Пет годишни! Пет годишни – друг път! Пет месеца сте! Какво, корала ли ти е главата? Корава е, но пълна с бръмбари!“. Обвиняемата ударила с ръка по главата детето М.Х., като му се скарала за начина, по който е седнал с думите „И двамата са пльоснахте вече! М., на ръба бе! Какво означава? Туъ ръба ли е? И виж са къде ти са пръстите, погледни са! Сядай, после ще са оправящ! Ей, заспала работа!“. Междувременно детето А.Г. сгрешило масата, на която трябва да отиде и се насочило към друга маса. Обвиняемата се развикала на малолетното дете А.Г. с думите „На втора маса казах!“, изблъскала детето и го оскубала за косата, продължавайки да й крещи „Ето кой не знае да брои…На втора маса! Кой не знае да брои още? Питам! Хайде бройте масите! Остави стола и брой! Хайде сега брой! Първа маса де е? Брой отначало масите! Стига с тва ами! Къде е първа маса?“, след което И. отново оскубала за косата 4 малолетното дете А.Г., хванала я за дрешката и започнала да я влачи по земята, продължавайки да й крещи „Нищо не знайш! Нищо! Първа – първа маса е тази! Ето я първа маса! Втора…, трета…, четвърта… пета! Хайде сега пак ми ги кажи! Стига с това аа..аа! Тази маса коя е? Коя е тази маса? Сега ти казах, бе!“, след което я ударила по главата, продължавайки да крещи „Сега е повтори, бе! Коя е тази маса, бе?“, като отново последвал удар по главата на детето от страна на И..

По време на занятията на 29.01.2018 г. в група „М.М.“ на ДГ „Б.“ И. хванала малолетното дете Д. Д., разтърсила я за ръката и я ударила два пъти зад тила.

На същата дата И. направила забележка на малолетното дете Й.К., свързана с това, че детето не си било оправила правилно дрешката.

Обвиняемата му се разкрещяла с думите „Д., не си играй с глупавите връзки, а си прибери панталона! Какво ма гледаш? И това съм го казала милион пъти – всеки ден по няколко пъти … И пак не загащен, и потникът надолу и тогава вдигате гащите. Д.! Гледа като малоумен! Стани и са оправи! Седи и гледа като …!“, след което ударила малолетното дете Й.К. по главата. След това И. започнала да крещи и на малолетното дете Е.Р., като й крещяла също за дрехите, обръщайки се към малолетното дете с думите „Пи ли вода, Е.? Защо не си загащена? Досега говорихме за загащването, ти пак с чаршафите отвънка! Е., чаршафа ти виси отзади. Е., загащи си отзад потника в гащите ти казах! Абе, Е., виж си потника!“, след коте обвиняемата завъртяла грубо малолетното дете Е.Р., оскубала я за косата и я изблъскала, продължавайки да й крещи „Виж си потника отзад! Отзад! Не отпред, отзад потника! Ей, неразбрано, бе! Неразбрано!“.