Решение № 1201 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ Въззивно гражданско дело № 20241100500660 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Етажна собственост с адрес гр. ****, представлявана от „Хоум Мениджмънт България“ ЕООД, срещу решение рег.

№ 15663 от 28.09.2023 г. по гр. дело № 71318/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав, с което е отхвърлен предявеният от Етажната собственост иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 срещу В. В. К. и В. П. К. за признаване за установено, че ответниците дължат сумата от 165,42 лева, представляваща дължими вноски за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2020 г. до 01.07.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2021 г. до плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по частно гр. дело № 44871/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 40-и състав.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Съдът неправилно бил изследвал законосъобразността на решението на ОС на ЕС, която не била предмет на делото. Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявеният иск бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите са подали отговор на жалба, в която са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.

Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната 1 жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 48, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9 ЗУЕС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУЕС ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване на сграда в режим на етажна собственост се извършва по решение на общото събрание на собствениците. Разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС предвижда, че разходите за тези дейности се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, а т. 9 от същата алинея потвърждава, че те имат задължението да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части.

Във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК (нововъзникнали след подаването на жалбата обстоятелства) са приети като писмени доказателства споразумение от 07.12.2023 г., платежно нареждане от 27.03.2024 г. и електронна кореспонденция между страните в периода от 01.12.2023 г. до 06.01.2025 г. Въззивникът не е взел становище по тези документи.

По същество представеният документ от 17.12.2023 г. (лист 66 от делото) озаглавен споразумение, представлява предложение от ответниците до ищеца за доброволно уреждане на спора. Ответниците са заявили съгласие да заплатят сумата от 737,44 лева, която по техни изчисления покривала неплатените им задължения към етажната собственост за периода от 01.11.2020 г. до 01.12.2023 г. От своя страна ищецът е поел ангажимент да обсъди това предложение с контролния съвет на входа.

2

С имейл до ответника В. В. К. от 26.03.2024 г. (лист 83-84) ищецът му е изпратил справка за дължимите суми за този период, които са в общ размер от 718,56 лева.

Представеното на лист 64 платежно нареждане от 27.03.2024 г. установява плащането от ответника В. К. на ищеца именно на 718,56 лева.

С имейл от 03.04.2024 г. (лист 85) ищецът е потвърдил получаването на сумата и нейното разпределение за плащане на неплатените такси за периода от 11.2020 г. до 12.2023 г.

Исковият период е от 01.11.2020 г. до 01.07.2021 г. и попада в периода, за който ответниците са заплатили посочените им от ищеца неплатени задължения.

При това положение, изводът на СГС е, че претендираната от ищеца сума е заплатена от ответниците след постигнато споразумение, искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението в хода на процеса и решението на СРС да бъде потвърдено.

Разноските остават за страните така, както са ги направили.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение рег. № 15663 от 28.09.2023 г. по гр. дело № 71318/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3