Решение № 86 от 28.02.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. гр.Велинград, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100964 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявени са от Г. Т. Т., с адрес: град Велинград, ул. „Д. Полянов” № 11, чрез пълномощник: Адвокат Д. М. - АК Пазарджик, със служебен адрес: гр.Велинград, бул. „Хан Аспарух” №17, против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2. представлявана от Главен Прокурор – Б. Б. С., кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратураПазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 24.02.2023 г. е образувано Досъдебно производство № ЗМ 107/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 1103/2023 по описа на Районна прокуратура-Пазарджик, за извършено 1 от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Сочи, че бил задържан за срок от 24 часа. Излага, че със ЗПАМ му е било отнето временно свидетелството за управление на МПС, и на управлявания от него автомобил е прекратена регистрацията за срок от 6 месеца. Сочи, че след извършена химикотоксилогична експертиза не е установено наличие на наркотични вещества в кръвта му, което довело до прекратяване на досъдебното производство с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление. Твърди, че от момента на образуване на посоченото наказателно производство и издаването на ЗПАМ, в продължение на седем месеца, поради действията на правозащитните органи, бил лишен от възможността да управлява МПС, поради което са му причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от действията правозащитните органи. Сочи, че всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство му причинили много негативни, морални и психологически вреди, изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи притеснения, че може да бъда осъден, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания, не можел да спи нормално, настъпили негативни промени в личността му, което му създало проблеми в общуването, изпитвал неблагоприятни психични изживявания. Излага, че живее в малко населено място и много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което се коментирало и получило гласност, като станало обществено достояние, от което изпитвал срам, и имал чувството, че в съгражданите му при всеки поглед има у тях отрицателна реакция, и укоримо отношение спрямо него. Поради тази причина бил принуден да ограничи социалните си контакти, затворил се в себе си, нямал желание да се вижда с никой и да комуникира с никой.

Твърди, че освен това бил задържан в арестните помещения на РУ-Велинград, където изтърпял истински стрес, бил поставен като маймуна в клетка, на която всеки може да радва и подиграва и правото му на свободното придвижване било ограничено. Сочи, че съгласно Решение № 127 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 1881 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

Сочи, че според чл.143, ал.12 от ЗДвП, трябва да бъде извършена служебна регистрация на автомобила му след изтичането на шестмесечния срок, за което ще трябва да извърши всички плащания, които възлизат на сумата от 300 лева, отделно във връзка с воденото наказателно производство упълномощил адвокат, който да го представлява пред правозащитните органи, 2 за което е заплатил адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в исковата молба се съдържат единствено голословни твърдения за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че тези вреди са претърпени в резултат на образуваното досъдебно производство без да му е повдигнато обвинение, за които е абсурдно да се вменяват в отговорност на Прокуратурата. Твърди се, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за бездействие на ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна на доказателства е довела до образуваното досъдебно производство, но ищеца не е бил привличан в качеството му на обвиняем. Сочи се, че от образуването на ДП на 24.02.2023г до Постановлението на РП Пазарджик, ТО-Велинград от 01.09.2023г. за прекратяване на наказателното производство са изминали едва 7 месеца. Излага, че вземането за разноските, претендирани от ищеца следва да се претендират пропорционално, съобразно уважената част от иска. Счита, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, т.к ищецът сам, чрез действията си/ бездействието си е довел до евентуалните увреждания, като не са посочени и доказателства. Сочи се, че на ищеца не е било повдигнато обвинение и не била взета и мярка за неотклонение. Алтернативно оспорва и исковата претенция в размер на 5 000 лева, като силно завишена и несъобразена, както с практиката на Съда по такива дела, така и с принципа, прогласен в чл.52 от ЗЗД. С допълнение към отговора от 27.10.2023 г. ответника изразява становище, че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от отнемането на СУМПС и за прекратяването на регистрацията на процесното МПС за срок от 6 месеца, както и за задържането на ищеца по ЗМВР. Твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищеца е образувано на 24.02.2023 г. досъдебно производство № ЗМ 107/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 1103/2023, по описа на 3

Районна прокуратура Пазарджик, за извършено от него престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, като с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление. Изложеното се установява от писмените доказателства, съдържащи се в приложеното за послужване досъдебно производство № ЗМ 107/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград.

От разпитана свидетелката М.А. Т.а- майка на ищеца се установи, че вследствие воденото срещу ищеца наказателно производство той прекратил контактите си с приятелите си, наложило се да напусне работа, бил неспокоен, в къщи не комуникирал с никой, психическото му състояние се влошило, спял неспокойно, затворил се в себе си, а преди бил весел и дружелюбен. От показанията й става ясно, че ищецът работел в строителна фирма като шофьор, но поради отнемане свидетелството му за управление на МПС се наложило да напусне работа. Свидетелката излага, че ищецът се срамувал, тъй като доброто му име в града било потъпкано, а хората го гледали укорително. От разпита й става ясно, че ищецът бил задържан в ареста за 24 часа, което преживял много тежко, тъй като са се обръщали към него с неприятни думи, а за случката се разчуло в целия град. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката като преки, пълни, последователни, при съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК.

По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли, неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид 4 недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства, поради което съдът намира възражението за неоснователно.

По иска за неимуществени вреди

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл.второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В съдебната практика се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Приема се, че когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или участието на лицето в него, осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, което разрешение не противоречи на постановките на т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в съответствие с материалния закон. В този смисъл са: Решение № 187/13.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1215/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г. о.; Решение № 341/05.10.2012 г., постановено по гр. дело № 1310/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о.; Решение № 353/06.11.2015 г., постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, IV г. о.; Решение № 397/26.11.2015 г., постановено по гр. д. № 6047/2013 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о. В посочените актове се приема, че фактът на воденото наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира отговорността на държавата. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с 5 който е приключило производството.