Решение № 17017 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17017 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110148565 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от „ЗД Бул Инс“ АД срещу „ЗАД Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът твърди, че на 08.02.2019г. в гр.София, в района на ул. „Инж. Георги Белов“ и ул. „Самоковско шосе“, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка „Пежо 308“, с рег. № ...., застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него – МПС марка „Хюндай И 20“, с рег. № СА 5772 ХН, е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Автокаско“ по полица № ..., валидна към датата на ПТП. Уточнява, че водачът на МПС марка „Пежо 308“, с рег. № ..., е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като при управление на автомобила предприел необезопасена маневра, с което отнел предимството и ударил МПС марка „Хюндай И 20“, с рег. № ..., поради което го увредил. Поддържа, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизат в общ размер на 2483.59 лева, като ответникът заплатил сума в размер на 1962.72 лева, а остатъкът от 535.87 лева, от които 520.87 лева изплатеното застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, не били заплатени. С оглед на гореизложеното, предявява иск по чл.411 КЗ за сумата от 535.87 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя доказателства и прави 1 доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза и счетоводна експертиза, искане по реда на чл. 190 ГПК и за разпит на свидетел. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС към датата на събитието, нито изплатеното от ищеца по договора „Каско“ обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, вредите, пряката причинноследствена връзка между тях и събитието, както и размера на щетата. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърденията, че водачът на МПС марка „Хюндай И 20“, с рег. № .... с поведението си е допринесъл за настъпване на събитието. Прави искане за допускане на допълнителен въпрос към поисканата от ищеца автотехническа експертиза и искане за разпит на свидетел. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.

Обявено за безспорно между страните и са налице доказателства /полица № .../, че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „АвтоКаско“ с период на валидност 27.05.2018г. – 26.05.2019г. за л.а. „Хюндай И 20“, с рег. № .... Ответникът не оспорва, че случилото се застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск и това се доказва от представените към полицата ОУ.

Не се спори и се признава от ответника, че за л.а. „Пежо 308“, с рег. № ..., е била валидна застраховка ГО, по силата на която ответното дружество се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от информационната система на Гаранционен фонд /л.25/.

Приложено е уведомление от 08.02.2019 г. от собственика и водача на л.а. „Хюндай И 20“, с рег. № ..., до ищеца, с което заявява, че произшествието е настъпило в гр. София, ул.

„Самоковско шосе“, при движението по която улица на водача му било отнето 2 предимството от друг автомобил, който излязъл от ул. „Инж. Георги Белов“.

Представена е преписка по щета № .... на ищеца, от която се установява, че л.а.

„Хюндай И 20“, с рег. № ..., е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 2483.59 лева, заплатени от „ЗД Бул Инс“ АД на 05.04.2019г. /л.15 от делото/.

Приложена е покана за доброволно изпълнение за репариране на вредите отправена от ищеца до ответника, в отговор на която е постъпило плащане в размер на 1962.72 лева.

Спорен между страните с оглед направените възражения в отговора се явява въпроса за механизма на ПТП-то.

За изясняване на това обстоятелство служи освен представеното уведомление до ищеца, служи приетия констативен протокол за ПТП от 08.02.2019г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП на СДВР, в който е отразено водачите на участващите в произшествието превозни средства, механизма му и понесените материални щети. Отразено е в схема към протокола, че ударът е бил в дясната странична част за л.а. „Хюндай И 20“ и в предната част за л.а. „Пежо 308“. Като причина за произшествието е определено следното: л.а. „Пежо 308“ се движи по ул. „Инж. Георги Белов“ от ул. „Жечо Гюмюшев“ към бул.

„Цариградско шосе“ и на кръстовището с бул. „Самоковско шосе“ при движение по път, обозначен със знак Б-1 не пропуска и реализира ПТП с л.а. „Хюндай И 20“.

Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Хюндай И 20“ са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба и в протокола механизъм на произшествие. Посочил е, че действителния размер на вредите към датата на застрахователното събитие е в размер от 1999.93 лева с ДДС, а с отстъпка – 1758.82 лева с ДДС. Описано е, че някои от увреждания, за които ищецът е заплатил обезщетение, а именно врата предна дясна, казанче течност чистачки, стойка халоген десен, стойка под фар десен – не са описани в протокола за опис на вредите. Вещото лице е посочило механизма на ПТП, а именно: л.а. „Хюндай И 20“ се движи по ул. „Самоковско шосе“ с посока към околовръстен път и на кръстовището с ул.

„Инж. Георги Белов“ при наличие на пътен знак „Б3“ /път с предимство/ преминава направо.

По същото време л.а. „Пежо 308“ се движил по ул. „Инж. Георги Белов“ с посока от ул.

„Жечо Гюмюшев“ към бул. „Цариградско шосе“ и при наличие на пътен знак Б1 /пропусни движещия се по пътя с предимство/ предприел маневра за завиване наляво, без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „Хюндай И 20“ и реализира ПТП с него, удряйки го в предна странична дясна част.

При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана по основание. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.

3

Действително, по делото е поставен спор относно механизма на ПТП, но съдът приема, че механизмът е посоченият в исковата молба, протокола за ПТП и заключението по САТЕ. Водачът на л.а. „Пежо 308“ е нарушил правилото по чл.47 ЗДвП, защото при предприемането през кръстовището е бил длъжен да пропусне другия водач, движещ се по път с предимство. Механизма се установява от приетият протокол за ПТП, който е съставен от компетентния орган на власт при посещение на мястото на настъпване на транспортното произшествие, и представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – относно 1) механизма на настъпване на ПТП, 2) участниците в него и 3) причинените вреди.

Протоколът не е оспорен, поради което и при съобразяване на изложеното по-горе досежно противоправността на поведението на виновния водач, съдът заключи, че именно в резултат на това нарушение траекторията на двата автомобила се е пресякла и е настъпил удар. Това поведение на водача на л.а. „Пежо 308“ не бе опровергано с други доказателства.

Релевираното възражение за съпричиняване не е конкретизирано, т.е. не се сочи посредством какво поведение водача на увреденото МПС е допринесъл за произшествието.

Освен това, възражението не се подкрепя от доказателствения материал по делото.

Спорен е също размера на причинените вреди с оглед възражението на ответника.

Дължимото застрахователно обезщетение при частична повреда отговаря на действителния размер на вредата към датата на ПТП, представляващо средната пазарна стойност за подмяна на увредения детайл с нов.

За изясняване на конкретния размер на обезщетението по делото е изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП с влагане на алтернативни части, възлиза на 1999.93 лева с ДДС, а с отстъпка и съгласно описа – 1758.82 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че вредите са в причинна връзка с ПТП-то и че при проучване на пазара не са установени предлагане на необходимите части за подмяна от вносители на алтернативни части. В дадената стойност от 1758.82 лева вещото лице не е оценило твърдените увреждания, които не са част от описа, извършен в преписката по образуваната щета, но са част от приложената фактура и са част от зоната на удара /изяснено при разпита на вещото лице в о.с.з./. Съдът намира, че следва да се ръководи от дадената стойност от 1999.93 лева. При оспорване размера на иска не са въведени конкретни възражения, че част от вредите не е бил описан от застрахователят. Освен това, от разпита на вещото лице се установи, че уврежданията, които не са част от описа, са в зоната на удара Установява се, че увреденият автомобил към датата на инцидента е бил в гаранция, която датира от 23.05.2014г. до 23.05.2019г. /л.85/.

Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се 4 надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.