Решение № 432 от 04.06.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. гр. Хасково, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101204 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД от Н. М. К., ЕГН **********, от ***********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Лозарска“ № 12. При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване недействителността на две договорни клаузи с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.146 от ЗЗП и с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 614360/14.02.2019г., сключен с ответното дружество. Съгласно този договор, ищцата трябвало да върне сума по кредита в общ размер от 1 883.79 лева, при получена сума в размер на 1400 лева, при ГПР 48.214 %, месечен лихвен процент в размер на 3.330 % и срок на кредита от 18 вноски. Според ищцата уговорената клауза в чл.8 от договора за заем била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК Счита, че неправилното посочване на размера на ГПР в договора за кредит и предвид липсата на посочване на допусканията, използвани при формиране на ГПР, 1 налагало извода, че договорът е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Отделно от това, невключването на неустойката за непредставяне на обезпечение по заема в тридневен срок, в посочения размер на ГПР, предвид, че включването й щяло да надвиши максимално установения по чл.19, ал.4 от ЗПК размер, налагало извода, че цели заобикалянето на закона, поради което договорът бил нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищцата счита, че непосочването на ГЛП в договора водело до неговата недействителност на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Твърди се също, че в договора не била налице разписана методика за изчисляване на лихвения процент, каквито били изскванията на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, вр. с чл.33а от ЗПК, поради което намира, че договорът е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, вр. чл.33а от ЗПК. Посочва се още в исковата молба, че уговорената в договора /необезпечен/ възнаградителна лихва била в месечен размер на 3.330 %, като годишно би следвало да бъде в размер на 39.96 % /който размер не бил посочен в договора/, надвишавал трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнявал добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 1 400 лева, представляваща главница по нищожен Договор за паричен заем № 614360/14.02.2019г., поради погасяването й чрез плащане и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 402.97 лева /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание, проведено на 26.02.2024г., представляваща неоснователно получена по нищожен Договор за паричен заем № 614360/14.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.06.2023г. до окончателното й изплащане, а в случай, че главните искове бъдат отхвърлени – да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.8 от договора, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и на основание чл.146 от ЗЗП, вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, както и на основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.16, ал.1 от ЗПК и клаузата на чл.20, ал.1 от Общите условия, на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 345.43 лева /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание, проведено на 2

26.02.2024г./, представляваща неоснователно получена по нищожна клауза – чл.8 от договора, сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.06.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът оспрова изцяло предявените искове и излага подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за прихващане, което не е конкретизирано по размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата, респ. възразява срещу присъждането на такъв по реда на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че между „“Креди Йес“ ООД /заемодател/ и Н. М. К. /заемател/ на 14.02.2019г. е сключен Договор за паричен заем № 614360. Предоставен е кредит в размер на 1 400 лева, със срок на погасяване 18 месеца и обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора от 1 883.79 лева. Съгласно договора за заем, ГПР е в размер на 48.214 %, а месечният лихвен процент е в размер на 3.330 %. Съгласно чл.6 от договора, вземането по договора следва да се обезпечи от заемателя с обезпечение, като при неизпълнение на това му задължение в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в общ размер от 1 806.21 лева. Плащането на тази сума е разсрочено в погасителния план на 17 месечни вноски, всяка от които в размер на 100.35 лева и една последна 18 вноска в размер на 100.26 лева.

Така, при включване на неустойката в размер на 1 806.21 лева заемателят погасява сума в размер на 1 400 лева на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 205 лева.

Представени са и Общи условия, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.

От същото се установява, че сумата в размер на 1400 лева по Договор за паричен заем № 614360/14.02.2019г. е усвоена изцяло в брой от Н. М. К. на 14.02.2019г., съгласно представен РКО. Общият размер на плащанията по 3 договора с включване на неустойката по чл.8 от същия е в размер на 3690 лева, в. т.ч.: главница: 1400 лева; договорна лихва: 483.79 лева; неустойка:

1806.21 лева. Счетоводно при кредитора се водят погасени общо 2802.97 лева, както следва: погасена главница: 925.14 лева; погасена договорна лихва:

451.12 лева; погасена неустойка: 1345.43 лева; погасена наказателна лихва:

81.28 лева. Вещото лице посочва, че при включване на неустойката, договорена в чл.8 от договора, и разпределена към всяка месечна погасителна вноска с размер от 100.35 лева, ГПР е в размер на 334.715 %. Начислените при кредитора наказателни лихви по чл.7 от договора са в размер на 22.92 лева. Наказателните лихви се начисляват върху главницата на съответната вноска, която е непогасена от датата на падежа до месец 11.2023г. На вещото лице не са предоставени счетоводни данни, от които да е видно, че е начислена неустойка в размер на 20% върху размера на непогасената главница, който е 474.86 лева. Вещото лице посочва, че погасените суми по договора са, както следва: лихва: 451.12 лева; главница: 925.14 лева; неустойка: 1345.43 лева; наказателна лихва: 81.28 лева, а дължимите суми са, както следва: лихва: 32.67 лева; главница: 474.86 лева; неустойка: 460.78 лева; наказателна лихва: 141.64 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, за недължимост на сумата от 1 400 лева за главница по сключения между страните Договор за паричен заем № 614360/14.02.2019г., поради погасяването й чрез плащане, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Както бе посочено вече, по делото не се спори, че на 14.02.2019г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 614360, по силата на който „Креди Йес“ ООД е предоставило на Н. М. К. сумата в размер на 1 400 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 14.08.2020г. с плащането на 18 погасителни вноски.

Без съмнение ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, 4 а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл.21, ал.1 от ЗПК.

В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл.8, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 1 806.21 лева. За потребителя е предвидено задължение по чл.6 от договора същият да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.9, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.9, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.9, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл.9, ал.2, т.4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обзепечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 806.21 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към договора.

Според съда уговорената в чл.8 от процесния договор неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – в тридневен срок от сключване на договора и многобройни изисквания според вида обезпечение. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в 5 уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, след като длъжникът осигури обезпечението, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойка представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.