Решение № 242 от 14.08.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 242

Гр. Пловдив, 14.08.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Катя Пенчева

Величка Белева с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 268 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 91, постановено на 17.02.2020 г. по т.д. 459/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на „И.“ООД-гр.П. сумата 36 367,56 лв., представляваща такса „пренос”, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 24 415,88 лв., представляваща такса „достъп до мрежата”, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, и сумата 8381,44 лв. - разноски по делото.

Жалбоподателят „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 5.03.2020 г., и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове. Като ответник в производството пред ПОС оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски. Заявява евентуално, при отхвърляне на жалбата, възражение за присъждане на другата страна на адвокатско възнаграждение, което да не е в размер, по-висок от еднократния, предвиден в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалбата „И.“ЕООД-гр.П. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 36 367,56 лв., представляваща цена за пренос по електроразпределителната мрежа, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г. и сумата 24 415,88 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от от датата на подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че между ответника и търговското дружество „Н. п.“АД-гр.П. и в периода, посочен в исковата молба, от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г. е съществувало договорно правоотношение, в изпълнение на което ответникът е доставял и продавал ел.енергия срещу заплащане от „Н. п.“АД-гр.П. на съответна цена. Безспорно е, че плащанията са извършвани съгласно представените от ищеца в исковата молба в копия 11 броя фактури, издадени в периода 30.09.2009 г.-31.07.2010 г. (листове 35-56 от досието на делото на ПОС).

Безспорно е, видно е от така представените фактури, че всички те съдържат и компоненти за цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Безспорно е, че сумите по фактурите са били изцяло заплатени от дружеството на ответника. Твърдението на ищеца е, че между „Н. п.“АД-гр.П. и „М.“АД-гр.П. е бил сключен договор от 31.01.2008 г. за наемане на всички кабели 20 kv, разположени в съществуващите кабелни трасета на територията на „М.“АД и свързващи извод на „Н. п.“АД-подтстанция „Ф.“ и трансформаторен пост на „Н. п.“АД-гр.П.. Ищецът твърди, че трафопостовете-собственост на „Н. п.“АД-гр.П. се захранват с електроенергия от подстанция „Ф.“, която е собственост на „Н…“ЕАД и като такава е част от електропреносната енергийна система, а не част от електроразпределителната мрежа. Твърди, че преноса на електроенергия в случая се осъществява с мрежи 110 kv, включително подстанция 110 kv-средно напрежение, както и че собствеността върху подстанцията, поддържането и оперативното й управление се осъществява от „Н…“ЕАД.

Твърди, че подстанция „Ф.“, понижаваща нивото на напрежението на доставяната от „Н…“ЕАД електроенергия от 110 kv на 20 kv, също е собственост на „Н…“ЕАД. Твърди, че към шината 20 kv, представляваща крайното техническо съоръжение на подстанцията, директно са присъединени кабели 20 kv, собствени на „М.“АД, чрез които пряко се захранват обектите му. Твърди, че подстанция „Ф.“ се явява част от преносната мрежа, а „М.“АД и „Н. п.“АД са пряко присъединени към нея чрез собствени електропроводни линии.

Твърди, че обектите на „Н. п.“АД нямат връзка с кабелите от електроразпределителната мрежа, собственост на ответника „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П., а те се захранват след прякото им присъединяване към подстанцията с кабели 20 kv, както и че ответника не предоставя никаква стока или услуга на „Н. п.“АД по снабдяване на дружеството с електроенергия, а това се извършва изцяло от „Н…“ЕАД. Твърди, че тъй като ответното дружество не е изкупило съоръженията на „Н. п.“АД, няма основание „Н. п.“АД да дължи заплащане на ответника, тъй като дружеството се явява пряко присъединено към електропреносната мрежа на „Н…“ЕАД чрез собствените си (на „М.“АД) кабели 20 kv. Твърди съгласно уточняващата молба от 5.07.2019 г., че платените от „Н. п.“АД на ответника суми, включени в процесните 11 броя фактури, за такса за услугата пренос по мрежа (общо 36 367,56 лв.) и за такса за услугата достъп до мрежа (общо 24 415,88 лв.) за периода от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г. са платени без основание. В молбата от 5.07.2019 г. е посочено, че се претендират суми за такса за услуга „пренос по мрежа“ и за такса за услугата „достъп до мрежа“, което посочване само по себе си е неточно, тъй като в десет от процесните единадесет броя фактури (без последно издадената № …/… г.) посочените компоненти са за цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а в една от фактурите (№ …/… г.) има компоненти както за цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа, така и компоненти за цена за пренос през електропреносната мрежа и за цена за достъп до електропреносната мрежа. С оглед посочените в същата молба в табличен вид суми относно всяка от фактурите е видно, че ищецът претендира конкретно за платените за исковия период по фактурите цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ищецът твърди, че с договор от 20.03.2012 г. „Н. п.“АД (понастоящем в несъстоятелност, като с решение от 3.07.2012 г. по т.д. 709/2011 г. на ОС-Пловдив е открито производство по несъстоятелност за дружеството с начална дата 17.05.2011 г.) е прехвърлило и тези свои вземания от „Е.Б.Е.“*** на ищеца „И.“ООД-гр.П., поради което на основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му ги заплати.

Становището на ответника, заявено в производството пред окръжния съд в писмена защита към молба-становище с вх. № 32 786/6.11.2019 г., е, че „Н. п.“АД не е имало и няма вземане от ответника за цена на пренос и цена на достъп по описаните в исковата молба фактури. Ответникът твърди, че представеният с исковата молба договор за снабдяване с електрическа енергия от 8.03.2006 г. няма обвързващо действие между страните по делото, тъй като е между други субекти, както и защото съгласно чл.1 той има за предмет договаряне на специални условия към действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия по регулирани цени, одобрени от ДКЕВР, а действащите по време на сключване на договора ОУ са отменени през 2007 г. от сега действащите ОУ за продажба на електрическа енергия, в който смисъл и договорът от 8.03.2006 г. е изпразнен от съдържание. Заявява, че по делото е установено, че обектът на „Н. п.“АД, за който се касаят вземанията, е присъединен на ниво средно напрежение и точката на присъединяване е част от електроразпределителната мрежа-собственост на „Е… Б. Е.“ЕАД. Твърди, че за процесния период „Н. п.“АД е клиент на „Е.Б.Е.“ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ, и на „Е… Б. Е.“ЕАД (електроразпределително дружество) и като такъв „Н. п.“АД е било снабдявано с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия съгласно чл. 98а от ЗЕ. Твърди, че между „Н. п.“АД и „Е… Б. Е.“ЕАД по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическата енергия през разпределителната мрежа. Заявява, че спорните отношения са породени единствено от нежеланието на „Н. п.“АД да заплаща утвърдената от ДКЕВР и важаща за всички потребители на разпределителните мрежи в страната цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Заявява, че по делото е установено, че обектът на „Н. п.“АД е присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, които функционално принадлежат към и функционират в и като част от разпределителната мрежа, независимо че имат своята присъединителна връзка в подстанция на „Н…“ЕАД, което е така, защото присъединяването и функционирането на съоръженията се извършва на ниво средно напрежение (20 kv), а не на ниво високо напрежение (110 kv), от което следва категоричният извод, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, независимо от факта кой е собственикът на елементите й. Заявява, че единственият критерий за разграничаване на електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Заявява, че по случая не се спори, че обектът на „Н. п.“АД е присъединен към мрежата с напрежение 20 kv, което напрежение се квалифицира като средно и било причислявано към електроразпределителната мрежа. Посочва, че с решение № …/… г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа става задължителна и се заплаща от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, и отразява всички разходи, които „Е… Б. Е.“ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, в която цена не се включва стойността на присъединителни съоръжения и разходи за тяхното поддържане (тази разходи са включени в цената за пренос). Твърди, че „Н. п.“АД дължи заплащане на цена пренос и цена достъп, тъй като обектът е бил и е присъединен на ниво средно напрежение, ползва електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от „Е… Б. Е.“ЕАД и „Е.Б.Е.“ЕАД. Заявява, че за процесния период потребителят „Н. п.“АД дължи цена за потребената електрическа енергия, както и цена за получените мрежови услуги (заплащана чрез „Е.Б.Е.“ЕАД, но дължима на „Е… Б. Е.“ЕАД), като за изпълнението на тези негови задължения са неотносими факти и обстоятелства по собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа енергия към обектите му.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с оглед заключението на назначената СТЕ и чл. 117,ал.5 от ЗЕ се касае за пряко присъединен клиент, чиито съоръжения са включени директно към електропреносната мрежа, поради което „Н. п.“АД не получава никаква услуга от ответника и следователно не дължи начислените такса за достъп и такса за пренос, които вземания това дружество е прехвърлило валидно на ищеца, поради което исковите суми са платени без основание и следва да бъдат върнати от ответника на ищеца ведно със законната лихва, като вземанията не са погасени по давност.

Разпечатката съдържа 23 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b4c86e1-b0c8-44cf-a61a-085466868558