Решение № 3285 от 16.07.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна, 16.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1273 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Д.З.“ ЕАД срещу Агенция „****” кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3095 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3080 лв. и обичайни разноски в размер на 15 лв. за настъпило застрахователно събитие на 01.07.2014 г., в резултат на което са нанесени щети на лек автомобил, марка „****“, с рег. № ****Р, собственост на Й.Й., който е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно при движение по път от с. Кранево в посока к.к. „Златни пясъци“, след автобусна спирка „Кипарис“, както и сумата от 1284,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.12.2014 г. до 28.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че е осъществено посоченото застрахователно събитие, като в резултат на ПТП на застрахования при ищеца по Договор за застраховка „Каско+“, с клауза „Пълно каско“ по полица № ****г. лек автомобил са нанесени имуществени вреди, описани по щета № ****, а именно увреден бил преден ляв амортисьор на автомобила. На

18.11.2014 г. била преведена сумата от 3080 лв. на собственика на автомобила, като за ликвидация на щетата са сторени разноски в размер от 15 лв. Ответната страна изпратила до ищеца писмо за отказ от заплащане на претендираните суми на 22.12.2014 г. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и се претендират сторените в производството разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Агенция „****”, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът признава обстоятелството, че процесният участък представлява част от републиканската пътна мрежа – път I-9 и че на основание чл. 19, ал. 1 от ЗП се управлява от Агенция „****“. Счита, че застрахователят не е следвало да изплаща обезщетението, тъй като не били изпълнени разписаните от него ОУ. Оспорва се валидността на застрахователното правоотношение. Навежда се довод, че липсвали доказателства за заплащане дължимите вноски по договора, което опорочавало неговата валидност. Оспорва се протоколът за ПТП, в частта на отразения механизъм на настъпване на ПТП, както и за описаните в него щети. Твърди се, че същите не са настъпили в резултат на процесното ПТП, както и че на посочения пътен участък към дата 01.07.2014 г. не е съществувала неравност (дупка). По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва се поддържа, че изпратената до него покана за доброволно плащане била непълна, тъй като били представени само декларация за щета, опис-заключение, доклад по щета и платежен документ, от които ответникът не бил в състояние да направи обоснован извод, че ПТП е реализирано по твърдения от застрахователя начин, че е съществувало застрахователно правоотношение и са спазени изискванията на ОУ. Твърди се, че ремонтните дейности на участъка от пътя били изпълнени от „Инжстройинжинеринг”

ЕООД, съгласно договор за обществена поръчка № Д-22 от 30.05.2011 г. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а акцесорният иск като частично недопустим. Претендират се и сторените съдебни разноски.

С

Определение № 5229/19.04.2019 г., постановено по настоящото дело, по искане на ответника с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в качеството на трето лице-помагач на негова страна е конституирано „Инжстройиненеринг“ ЕООД. Третото лице-помагач изразява становище за допустимост на предявения иск, но намира същия за неоснователен. По отношение на носената от него отговорност излага съображение, че при липса на доказателства за некачествено извършена ремонтна дейност от страна на изпълнителя ДЗЗД „Североизток груп“, в частност съдружника „Инжстройиненеринг“ ЕООД, отговорността за вредите следва да се понесе от стопанисващия пътя Агенция „****“, която е била задължена да следи за състоянието на пътя и да предприема мерки за отстраняване на недостатъците по пътното платно и излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд

– Варна, 50 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Установява се от приложената по делото застрахователна полица № ****г., че между ищеца и ****е сключен договор за застраховка „Каско+“ на лек автомобил, марка „****“, с рег. № ****Р, като в раздел „Покрити рискове и договорености“ е отбелязано „Калуза Пълно Каско“. Посочено е в документа, че застраховката е със срок от 22.07.2013 г. до 21.07.2014 г. С Анекс № 01/24.07.2013 г. към цитираната застрахователна полица договорът за застраховка е изменен, като застраховано лице по същия е новият собственик на автомобила – Й.Т.Й.. Представени са също така Удостоверение за техническа изправност на процесното МПС за срок до 22.07.2014 г. и Свидетелство за регистрация Част I от 22.07.2013 г., от което е видно, че собственик на автомобила е Й.Т.Й..

Съгласно т.

2.3 от Общите условия за Автомобилна застраховка „Каско+“ (ОУ) на застрахователя по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които да могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, като съгласно т. 2.1.3 от ОУ в клаузата „Супер“ се включват щети от пътно-транспортни произшествия.

На 03.07.2014 г. собственикът на автомобила Й.Й. подал заявление до

„ДЗИ – Общо застраховане“ за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 01.07.2014 г. по пътя за к.к. „Златни Пясъци“ до спирка „Кипарис“, изразяващо се в попадане на дупка на пътното платно, при което се е увредила предна лява част на колата.

Изяснява се, че за настъпилия инцидент били уведомени органите на полицията, които посетили мястото на събитието и бил съставен Протокол за ПТП № 1346853 от 01.07.2014 г. В същият е отразено, че водачът на пострадалия автомобил не е употребил алкохол, който при управление попада в неравност от пътното платно (дупка) и е удостоверено наличието на деформация на предна лява част на автомобила.

Представени са фактура от 27.07.2014 г. и фактура от 17.10.2014 г., с приложени касови бонове, видно от които водачът на автомобила е заплатил за закупуване на амортисьор сумата от 2900 лв. и за неговата смята допълнително 180 лв.

Съставени са от застрахователя опис на увреждания по щета № **** от 03.07.2014 г., опис на допълнително представени документи от 12.11.2014 г. и опис-заключение по щета № ****, както и ликвидационен акт от 14.11.2014 г., въз основа на които е предложено да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 3080 лв. Установява се от представеното по делото преводно нареждане от 18.11.2014 г., че застрахователят е заплатил на Й.Т.Й. застрахователно обезщетение в този размер на посочената дата.

С регресна покана от 26.11.2014 г. ищцовото застрахователно дружество е поканило Областно пътно управление *** да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение от 3080 лв. и 15 лв. – ликвидационни разходи в 15-дневен срок от получаването, като с писмо от 30.12.2017 г. Агенция „****“ – Областно пътно управление *** е информирала ищеца, че счита претенцията му за неоснователна и недоказана, поради което не следва да бъде уважена, като е посочила, че областното управление е специализирано звено на Агенция „****“ и като такова няма самостоятелна материалноправна и процесуална правосубектност. Видно от приложеното известие за доставяне поканата е получена на 02.12.2014 г.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Й.Т.Й., който излага, че си спомня настъпилото през 2014 г. ПТП при което пътувал от к.к.

„Албена“, с. Кранево по посока к.к. „Златни пясъци“.

Пояснява, че наближавайки к.к. „Златни пясъци“ и движейки се в трафик колата му е попаднала в дупка, вследствие на което се е включила светлинната индикация на таблото на автомобила за повреда в компресорната система, която е окачването на автомобила. Излага, че автомобилът му преминал в авариен режим и той спрял. Установил, че автомобилът се е наклонил на една страна – предна лява част на колата е била „легнала“.

Свидетелства, че се обадил на телефон 112 за претърпяното ПТП, като на място пристигнали органите на КАТ и съставили протокол за ПТП. Сочи, че дупката е била разположена на пътя до осевата линия, с разностранна форма, като размерът ѝ бил около 40 см на 50-60 см. Пояснява, че е нямало знаци, които да сигнализират за наличието на дупка на пътя, както и че се е движел със скорост от 70-80 км./ч., но е имало автомобили пред него и не е могъл да я забележи преди попадането в нея. Свидетелства, че към настоящия момент познава пътния участък, но през 2013 г. – 2014 г. е минавал през тази отсечка изключително рядко.

От заключението по назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническата експертиза се установява, че застрахователят е направил разходи за оглед и експертиза в размер от 15 лв., които съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Вещото лице е стигнало до извода, че уврежданията по процесното МПС, констатирани в опис-заключение от 03.07.2014 г. отговарят да са настъпили вследствие на следния механизъм: на 01.07.2014 г. около 17,00 часа водачът на процесния автоможил се движи по път Е87 от с. Кранево към к.к. „Златни пясъци“ и след автобусна спирка „Кипарис“ попада в дупка на пътното платно с предно ляво колело. Изяснява се, че разходите за отстраняване на причинените щети по пазарни цени на официалния представител на марката на автомобила възлизат на 4306,06 лв., като размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение е съобразено с действащите към момента пазарни цени и методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че щетите биха настъпили и при движение с много по-ниска скорост.

Приети по делото са и Договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановирелни работи при аварийни ситуации) на 712,300 км републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление ***, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата от 30.05.2011 г. с възложител Агенция „****“ и изпълнител ДЗЗД „Североизток груп“.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

В чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция „****” (АПИ) е възложила да поддържат в изправност ГП I9– част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b4c04cf-b163-4024-8bfc-54eca1edd297