Решение № 5774 от 23.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5774 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100103160 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от И. А. К. срещу Министерство на правосъдието на Република България кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от отменена заповед на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание.

Ищецът поддържа в исковата молба, че със Заповед № СД 025/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № СД-01-557/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, въз основа на заповедта за налагане на дисциплинарно наказани „уволнение“, е прекратено трудовото му правоотношение като държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр.

Сливен.

Твърди, че в резултат на незаконното уволнение са му причинени имуществени вреди в размер на сумата от 68 267,25 лв., включваща:

58 553,35 лв. - неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017г. до 24.02.2020г.;

4 641,37 лв. - неизплатена сума за облекло за периода от 13.07.2020г. до 04.03.2020г.;

480 лв. - неизплатена сума за закупуване на очила за работа с видеодисплеи за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019г.;

3 984,93 лв. - неизплатена сума за допълнително трудово възнаграждение за периода от 13.07.2017 г. до 31.12.2019 г.;

84 лв. - здравни осигуровки за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г.;

1

244,80 лв. - здравни осигуровки за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г.;

268,80 лв. - здравни осигуровки за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние в резултат на преживения стрес и липсата на средства за адекватно лечение, преживяно унижение и накърняване на доброто му име в публичното пространство, поради оповестяване на данни за уволнението му в социалните мрежи и др., които ищецът оценява на сумата в размер на 100 000 лева.

С протоколно определение от 13.03.2023 г. (л. 482 и сл. по адм.дело № 174/2020г. на АС-Сливен), по молба на ищеца от 09.03.2023 г., АС–гр. Сливен е допуснал изменение на иска в частта относно претенцията за имуществени вреди от първоначално претендирания размер от 68 267,25 лв. на сумата от 68 767,25 лв., ведно с дължимите лихви върху тази сума, считано от 16.02.2021 г., като е увеличил първоначално претендираната сума със сумата от 500 лв., представляваща заплатено от ищеца болнично лечение за периода от 12.02.2021 г. до 16.02.2021 г., поради прекъснати здравноосигурителни права.

По жалба на ищеца (с пр. осн. чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ) срещу заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, е образувано адм. дело № 10133/2017 г. по описа на ВАС. С решение № 4930/17.04.2018 г. по адм. дело № 10133/2017 г. на ВАС, VI отделение, е отменена като незаконосъобразна Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на И. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на ДСИ при РС-гр.

Сливен, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т.2, т.3 и т.5 от ЗСВ. Постановеното решение е обжалвано от Министъра на правосъдието пред петчленен състав на ВАС, но е оставено в сила с решение № 12284/11.10.2018 г. по адм. дело № 8435/2018 г. на ВАС, Втора колегия.

По молба от 03.08.2017 г. на И. К. срещу РС-гр. Сливен е образувано гр.д. № 53386/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Предявеният иск е за отмяна на Заповед № СД-02-577/ 10.07.2017г. на Министъра на правосъдието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ДСИ при РССливен“. Делото е прекратено от СРС и изпратено по компетентност на ВАС, но след повдигнат от ВАС спор за подсъдност, с определение № 24/20.02.2019 г. по адм. дело № 82/2018 г., смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е постановил, че компетентен да се произнесе по претенцията на И. К. е Софийски районен съд. По образуваното пред Софийски районен съд, гр.д. № 12831/2019 г. е постановено решение № 203316/04.12.2019 г., с което, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, постановил е възстановяването му на предишната му работа на длъжност „ДСИ към РС – Сливен“ и е осъдил РС – гр. Сливен да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа за период от шест 2 месеца, считано от 13.7.2018г., в размер на 15 381,24 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата.

С исковата молба се претендира Министерството на правосъдието да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетения за претъпени от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на отменената заповед на Министъра на правосъдието за налагане на ищеца на дисциплинарно наказания „уволнение“.

С писмен отговор, подаден по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ( л. 104 и сл.от делото на АС - Сливен) в законоустановения срок, ответникът Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител - юрк.

Домузчиева, оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана.

Излага доводи за липса на процесуална легитимация на Министерство на правосъдието като абсолютна положителна процесуална предпоставка за ангажиране на отговорността му по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като издадения от Министъра на правосъдието акт не е във връзка с осъществяване на административната му дейност и поради това не попада в обхвата на отговорността на държавата, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ.

Оспорва като недопустима претенцията на ищеца за присъждане на суми за допълнителни трудови възнаграждения, тъй като решението на работодателя за изплащането им се основава изцяло и единствено на преценката му по целесъобразност, която преценка е посочена като основание в чл. 2 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, утвърдени с Протокол № 34 по решение на Висшия съдебен съвет от 27.10.2011г. Допълва, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилата, лице с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение, както и че средствата за допълнителни възнаграждения на държавните съдебни изпълнители, както и социалните, здравните осигуровки и задължителното пенсионно осигуряване, се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт, поради което счита, че в настоящия случай липсва каквото и да било основание за изплащане на претендираните от ищеца суми за допълнително възнаграждение, за облекло и за очила.

Оспорва основателността на исковете с аргумент, че ищецът е разполагал и е осъществил друг ред на защита – уважен осъдителен иск срещу работодателя по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ с влязло в сила решение № 203316/04.12.2019 г. по гр.д. № 12 831/2019 г. по описа на СРС, с което Районен съд - гр. Сливен е осъден да плати на И. К. сумата от 15 381,24 лв. обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца, считано от 13.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба 03.08.2017 г., до изплащането на сумата.

Възразява срещу иска за обезщетение на неимуществени вреди на 3 ищеца, поради липсата на пряка и непосредствена зависимост между отменената заповед за уволнение и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди и заплахи за убийство.

С определение № 1665/06.12.2023 г. АС- гр. Сливен е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, с мотива, че исковете, с които ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на Министъра на правосъдието в качеството му на работодател, не попадат в хипотезите на съдебно административното производство по АПК и не може да се причислят към нито една от категориите дела по чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК, подведомствени на административните съдилища.

С определение № 7399 от 14.05.2024 г. по гр.д.№ 3160 от 2024 г.

Софийски градски съд е приел, че доколкото в настоящия случай се претендират вреди от отменен акт на държавен орган, който на основание чл.328и от ЗСВ подлежал на контрол по реда на АПК, то и отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца от отменения незаконосъобразен акт следва да се реализира по същия съдопроизводствен ред, установен в АПК, прекратил е образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност с мотив, че ищецът вече е водил трудов спор за присъждане на обезщетение за вреди от горепосочените заповеди на Министъра на правосъдието в качеството му на работодател. По повдигнатия спор за подсъдност петчленен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл с Определение № 3061 от 17.06.2024 г. по ч.к.гр. дело № 20248003101837 по описа за 2024 г., че компетентен да разгледа предявените от ищеца срещу Министерство на правосъдието на РБ искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от горепосочените отменени незаконни актове на Министъра на правосъдието, е Софийски градски съд.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на длъжност "държавен съдебен изпълнител" при Районен съд – гр. Сливен.

Не е спорно и че със Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието на РБ, на ищеца И. А. К. - ДСИ при РС- гр. Сливен, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ “уволнение“, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. З и т. 5 от ЗСВ, а именно: действие и бездействие, което неоправдано забавя производството, действие и бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването, както и неизпълнение на други служебни задължения.

Не се спори и че със Заповед № СД-02-577/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 4 основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 13.07.2017 г.

Страните не спорят и че с решение № 4930 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 10133/2017 г. по описа на ВАС, 6 отделение, (л. 25 и сл. по адм. дело № 174/2020 г. на АС-Сливен), потвърдено с решение № 12284/11.10.2018 г. по адм. дело № 8435/2018 г. по описа на ВАС, Втора колегия, влязло в сила на 11.10.2019 г., е отменена като незаконосъобразна Заповед № СД-025/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

С решение № 203316 от 04.12.2019 г. (л. 41 и сл. по адм. дело № 174/2020 г. на АС-Сливен), постановено по гр. дело № 12831/2019 г. по описа на СРС, 73 състав, влязло в сила на 28.12.2019 г., уволнението на И. К. е отменено като незаконно, постановено е възстановяване на ищеца на предишната му работа като ДСИ към РС – гр. Сливен, а работодателят е осъден да му заплати 15 381,24 лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 13.7.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2017 г, до изплащане на сумата.

Видно от Заповед № СД-01-27/20.01.2020 г. на Министъра на правосъдието ищецът е възстановен на длъжност „ДСИ“ към РС-гр. Сливен, като е встъпил в длъжност на 21.01.2020 г., съгласно Акт за встъпване в длъжност, издаден от Председателя на РС - гр. Сливен (л. 137 по адм. дело № 174/2020 г. на АС-Сливен), като с бюджетно платежно нареждане от 21.02.2020г. (л. 181 по АД № 174/2020 г. на АС-Сливен) на основание чл. 225, ал. 1 от КТ му е изплатено обезщетение в размер на 19 380,35 лв. включваща главница - брутното трудово възнаграждение за 6 месеца оставане без работа (13.07.2017-13.01.2018г.) и лихва от 03.08.2017 г. - датата на исковата молба до датата на изплащане на сумата.