Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3105 от 17.10.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17944/2021
Вид
Решение № 3105
Подписан
17.10.2022
В сила
03.11.2022
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. Варна, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110117944 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Е. С.” АД, срещу Ю. Д. И. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сума в размер от 1 973.99 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за обект на потребление с клиентски № * и абонатен № *, начислена след извършена корекция за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2019 г., за която сума е издадена фактура № ФМ**********/06.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –27.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 365.18 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.08.2019 г. до 09.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 11007/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия до процесния обект на потребление, находящ се в *, с клиентски № * и абонатен № *. Сочи, че Ю. И. е предявила отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 1 973,99 лева, за която била издадена фактура № ФМ**********/06.08.2019 г., но същият бил отхвърлен с влязло в законна сила решение, постановно по в. гр. д № 1491 по описа на ОС-Варна за 2020 г. Излага, че въпреки влизането в сила на посоченото решение, към момента дължимата от ответника сума не била заплатена. Поддържа, че за посочените суми за главница и лихва се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на исковите претенции и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, вкл. адвокатско 1 възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител. Същият оспорва дължимостта на посочените в исковата молба суми, както по основание, така и по размер.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от юрк. В. В., чрез която поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба от 20.09.2022 г., подадена от адв. А. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Между страните със сила на пресъдено нещо от фактическа страна е установено в хода на производството по гр. д. № 18405 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 46-ти съдебен състав, приключило с крайния съдебен акт, постановен по в. гр. д. № 1491 по описа за 2020 г. на ОС-Варна, ГО, I въззивен съдебен състав, че същите са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, по силата на който ищецът е доставчик, а ответникът – битов потребител.

На абонат № * с клиентски номер № ********** е монтиран електромер № * с нулеви показатели. Който факт се констатира от протокол за монтаж № 1034893/14.10.2015 г.

Протоколът е подписан единствено от служители на дружеството доставчик, но не и от абоната или свидетели.

На 03.06.2019 г. служители на „Е. С.” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в * на потребител с клиентски номер **********, видно от ангажирания по гр. д. № 18405/2019 г. на РС-Варна констативен протокол № 1105600/03.06.2019 г. Отразено е още, че СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ при показания 1.8.1-004160, 1.8.2- 011516, 1.8.3-013582. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и от един свидетел

Между страните е изготвена метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО В., за което е съставен констативен протокол № 1413/23.07.2019 г., в който е документирано, че е при оглед се установява отсъствие на механични дефекти на клемите и клемния блок на СТИ. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.

Установено е наличие на преминала през трета тарифа ел. енергия от 013582.3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. СТИ съответства на мeтрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност.

Със „становище” от 05.08.2019 г. на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено начисляването на допълнителни 13582 кВТч. потребление за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2019 г. Отбелязано е, че корекцията е извършена за след прочитане паметта на СТИ.

Въз основа на справката по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 15.10.2015 г. до 03.06.2019 г. по фактура № **********/06.08.2019 г. за сумата 1973,99 лева. Видно от съдържанието на фактурата въпросното количество ел. енергия е остойностено по цени за технологични разходи.

От заключението на в. л. инж. Б. П. по изслушана в производството по гр. д. № 18405/2019 г. на РС-Варна СТЕ, вкл. с разясненията дадени в о.с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е метрологично годно. Същевременно СТИ не отговаря на техническите изисквания, тъй като е налице вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по2 точно в тарифната схема. В случая показанието на регистър 1.8.3 не визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две тарифи /дневна и нощна/. Начисленото допълнително количество ел. енергия е реално преминало през СТИ и съответно е потребено от абоната.

От показанията на свидетеля С. Г., който е служител на ответното дружество “Е. С.“ АД, не се установява нищо конкретно. В общи линии свидетелят не си спомня нищо за конкретната проверка, а говори по принцип.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55, ал. 2 вр. ал. 1 от ПИККЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, включително и че е спазена едностранната корекционна процедура по ПИКЕЕ. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия.

Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия.

Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр.

35/30.04.2019г., в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР с Протокол № 67/24.04.2019 г. в сила от 04.05.2019 г., в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.

Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция не е лишена от законово основание.

Изрично действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия уреждат правомощията на операторите на съответните мрежи да извършват проверки на измервателните системи /чл. 45, ал. 1/, включително технически проверки /чл. 46, ал. 1/, да съставят констативни протоколи за проверките /чл. 49, ал. 1/, както и да коригира сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./. Съгласно разпоредбата чл.

49 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител на оператора и от един свидетел /чл.

49, ал. 3 ПИКЕЕ/. В разглеждания случай посочените изискания са спазени - документът е съставен от служители на оператора, като проверката е извършена в присъствието на един 3 свидетел при удостоверено отсъствието на абоната.

Протоколът от проверката съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва със задължителната доказателствена сила, но като писмено доказателство същият следва да се цени с оглед останалите доказателства по делото. Същевременно съдът отчита, освен протоколът от проверката, и експертното заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. В своята съвкупност доказателствата установяват по несъмнен начин основанието за провеждане на корекционна процедура, а именно отразяване на количествата потребена ел. енергия в невизуализирани регистри.

Ето защо, настоящият съдебен състав не констатира пропуски по отношение самата корекционна процедура.

На осн. чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите в които се установи, че са налице измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.

В случая на абоната е начислено допълнително количество ел. енергия за периода от дата, следваща монтажа на СТИ – 14.10.2015 г. /удостоверена с констативен протокол за монтаж/ до датата на процесната проверка - 03.06.2019 г., поради което следва обосновано да се приеме, че операторът е спазил изискването относно периода на проверката.

В заключение събраните по делото доказателства обосновават категоричния извод, че операторът е спазил процедурата по извършване на корекцията, поради което следва да се приеме, че корекцията на сметката на ищеца по методиката, е правомерно проведена, което обуславя уважаването на исковете.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебноделоводни разноски съразмерно с уважената част от исковете както в исковото, така и в заповедното производство, чийто общ размер възлиза на 478.96 лева, от които – юрисконсултско възнагражение в размер на 100.00 лева за защита интереса на ищеца в исковото производство и 50.00 лева – в заповедното производство; 200.00 лева – депозит за особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК в исковото производство и 128.96 лева – държавна такса.