Решение № 3954 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3954 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110213134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Л. А. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 9030774, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на разноски, като се излагат твърдения в смисъл, че А. не е извършил приписваното му административно нарушение и конкретни твърдения във връзка със съдържанието на фиша (които ще бъдат обсъдени по-долу). Въззиваемата страна СДВР (чрез упълномощен юрисконсулт) излага аргументация за доказаност на административното нарушение, както и за процесуална и материална законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали, както и от предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в хода на съдебното следствие материали, се установява по несъмнен начин – освен издаването на фиша (на 20.04.2024 г.) съобразно образеца, одобрен с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, освен връчването му на нарушителя на 11.08.2024 г. (с уточнението, че записът в съответната разпечатка относно дата на влизане на процесния ЕФ в сила е очевидно погрешно и очевидно в резултат на това, че процесната жалба е подадена направо в съда - по пощата, с достигане до съда на датата, на която без обжалване фишът би влязъл в сила - и впоследствие препратена на СДВР, което логично води до отразяване в съответната информационна система на МВР на дата на влизане в сила) - именно описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане /към налично по делото съдържание, с което страните са запознати/ като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка, посредством която единствено се избягва ненужното повтаряне, не се открива никъде в релевантната правна уредба, което съвсем не означава, че настоящата инстанция не е такава по същество и не установява на свой ред фактическа обстановка, нито пък че съдът 1 възприема на база на някаква презумпция изложеното в атакувания ЕФ), с уточненията, че жалбоподателят се е явявал лице, на което било предоставено процесното превозно средство (ползвател) и че соченият в процесния ЕФ предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (превишаване на разрешената стойност на скоростта) и е бил връчен на нарушителя на 09.11.2022 г., не е бил обжалван, респективно е влязъл в сила на 24.11.2022 г. Изпълнена е изискуемата по чл. 189 от ЗДвП (в редакцията й, действала към времето на изпълнение на визираната процедура) процедура по посочване на нарушителя от собственика на заснетото МПС (без да има каквото и да било основание за съмнение в автентичността и/или достоверността на декларираното в тази връзка).

При това положение материалният закон е бил приложен правилно (в това число имайки предвид дефиницията по пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото административното нарушение по съответния предходен ЕФ е било от същия вид) с атакувания ЕФ, като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, включително като са били спазени изискванията за съдържание съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията на разпоредбата, която е била в сила към дата на издаването на процесния фиш, а – отделно – липсата на посочване на срок за обжалване и съд, пред който това може да бъде сторено (възражения в която връзка се съдържат в жалбата), не е попречила в крайна сметка за реализиране на процесуалното право на защита посредством съдебно обжалване. Липсата на посочени в съответния протокол за използване на АТСС номера на първо и последно изображения/видеозаписи не се явява съществено нарушение на изискванията по Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, включително не води до съмнение досежно автентичността и достоверността (съобразявайки самата разпечатка на снимка със съответните словни обозначения, в това число на гърба й) на съответния запис (заснемане) на нарушение на скоростния режим, имайки предвид и това, че самото изображение няма посочен на него индивидуален номер, което очевидно обяснява липсата на коментирания реквизит в протокола.

При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото липсва основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а в полза на СДВР на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията й, действала към момента на реалното осъществяване на процесуалното представителство в полза на въззиваемата страна /каквото в случая е осъществено, включително посредством участие в открито съдебно заседание/, който момент се явява релевантен от гледна точка на логиката /действителния смисъл на/ правната уредба, даваща основание за присъждане на съответните разноски) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед степента на правна и фактическа сложност на делото и с оглед материалния интерес по него, изводим от размера на санкцията (който определено не е голям).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 9030774, на СДВР.

Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева – 2 разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3