Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19567 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 77798/2024
Вид
Решение № 19567
Подписан
19.10.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 - 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103 - 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19567 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110177798 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „Модул“ ЕООД, ЕИК 103846775, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. ****, представлявано от управителя Милен Радев Маринов чрез адв. К. Д., САК, с личен адв. № ****, със съдебен адрес гр. София, бул. **** срещу В. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ******, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 233, ал. 1 изр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за установяване на вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: 13231,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по отношение на л.а. марка Опел, модел Мока, с рег. № ****, предоставен по силата на Договор за наем от 29.01.2024 г.; 474,83 лв., представляваща обезщетение (неустойка) дължима съгласно ОУ към договора за наем за невъзможността автомобилът да бъде използван по предназначение за периода от 01.03.2024 г. до 18.04.2024 г.; 97,79 лв., представляваща административна такса (неустойка), дължима съгласно ОУ към договора за наем, за причинените щети, ведно със законната лихва считано от 31.05.2024 г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32840/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.

В хода на делото ответникът В. В. Т. е починал и на негово място са конституирани неговите наследници Р. В. Т., ЕГН ********** и В. И. Т., ЕГН **********.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 29.01.2024 г. между страните е сключен договор за наем на автомобил, марка Пежо, модел 308 и рег. № В1453 ТР, собственост на ищеца, за срок от 31 дни, с дата на връщане на автомобила 29.02.2024 г. до 05:00 ч. Излага, че по сключения договор ответникът е имал качеството наемател, както и че същият е бил запознат с 1 договорните и Общите условия. При подписване на договора, ответникът представил СУМПС с № *****, издадено от САЩ. Сочи, че съгласно чл. 9 от ОУ наемателят е следвало да предостави депозит, който да гарантира изпълнението на договорените условия, като в изпълнение на посочената клауза, ответникът предоставил депозит в размер на 2 400 лв. Излага, че за предаването на автомобила е съставен и приемопредавателен протокол, подписан от страните по договора. Твърди, че на 12.02.2024 г. автомобилът е заменен с друг, като наетият автомобил (марка Пежо, модел 308 и рег.

№ В1453 ТР) бил върнат, а на наемателя бил предоставен автомобил марка Опел, модел Мока, с рег. № ****. За описаното сочи, че са съставени приемо-предавателни протоколи. Излага, че автомобил марка Опел, модел Мока, с рег. № **** е бил нов и регистриран на 12.04.2023 г., като към момента на предоставянето бил на 27 650 км. пробег. На 15.02.2024 г. постъпило обаждане от ответника, с което съобщил, че е претърпял ПТП. Твърди, че за претърпяното ПТП е съставен протокол № 1891575 от ОПП-СДВР, както и че е съставен акт за административно нарушение серия GA № 39435, като за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, било описано следното: „гр. София управлява лек автомобил Опел Мока, с рег. № ****, собственост на фирма Модул ЕООД, гр. Аксаково, м-т Чанлъка П. И. *** по Околовръстен път на кръговото под АМ Струма с посока от кв. Суходол към гр. Перник и преди разклона за ж.к. Люлин 5, поради несъобразена скорост с интензивността на движението, самокатастрофира в дупка извън пътното платно, след което се удря в метален стълб.“ Поддържа, че съгласно чл. 25, т. 1 от ОУ наемателят носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпени вреди и пропуснати ползи. Сочи, че увреденият автомобил, е бил закупен чисто нов на стойност 40 341 лв. Излага, че автомобилът е бил застрахован по застраховка „Каско+“ при „ДЗИ Общо застраховане“ като след оглед застрахователят се произнесъл, че щетата ще бъде ликвидирана като тотална. На 18.04.2024 г., след дерегистрация на автомобила, било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 27 109,15 лв., с оглед на което твърди, че е претърпял загуба в размер на 13 231,85 лв., която сума представлявала разликата между покупателната стойност на автомобила и заплатеното обезщетение от застрахователя. Ищецът претендира и заплащане на обезщетение за неизпълнение по чл. 25, т. 8 от ОУ, съгласно който такова се дължи за времето, през което автомобилът, вследствие неизпълнение на договора от наемателя и причинени щети, не е могъл да бъде използван по предназначение. Сочи, че обезщетението е за пропуснати ползи за времето, през което автомобилът е могъл да се предлага за отдаване под наем, но не се е отдавал поради причина, за която отговаря наемателят, като обезщетението било предварително уговорено между страните съгласно ценоразпис към ОУ – позиция 13, колона 2. Поддържа, че периодът на претенцията обхваща времето, през което автомобилът не е могъл да бъде използван от дружеството, като началната дата сочи, че е 01.03.2023 г. (датата следваща края на наемния период), а крайната 18.04.2024 г. (датата на изплащане на застрахователно обезщетение). Съгласно ценоразписа дневното обезщетение сочи, че е в размер на 58,67 лв. или общо претенцията възлизала на 2874,83 лв. Твърди, че е извършено извънсъдебно прихващане с депозита от 2 400 лв. съгласно чл. 10 от ОУ, според който страните се съгласили депозитът да се задържи (прихване). С оглед посоченото претендира, остатъка от 474,83 лв. Твърди, че в ОУ е определена и неустойка, наречена административна такса, при неизпълнение от страна на наемателя на ОУ, на ЗДвП или други нормативни актове, които водят до допълнителни разходи и усилия от страна на наемодателя и неговите служители (кореспонденция с държавни и общински институции, със застрахователя, със сервизи за отстраняване на вреди, дерегистрация на л.а., допълнителни разходи за гориво на л.а., усилия на служители за организацията за изправяне на допуснатите последици от неизпълнение, такси за банкови преводи за 2 плащане към институции, сервизи и т.н.). Поддържа, че тези неустойки имат за цел да обезпечат изпълнението на договора от страна на наемателя и да обезщетят наемодател. Такава неустойка се предвиждала и в случай на причинени щети, съгласно чл. 31, т. 1 от ОУ. С оглед посоченото и съгласно ценоразписа, претендира сумата от 97,79 лв. – административна такса. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е бил сключен договор за наем на автомобил Опел, модел Мока, с рег. № ****, като сочи, че го е наел за един месец. Не оспорва и че на 15.02.2024 г. е настъпило ПТП. Не оспорва и обстоятелството, че автомобилът е бил застрахован по застраховка „Каско+“, в това число и че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 27 109,15 лв. Аргументира, че разликата между действителната стойност и изплатеното застрахователно обезщетение е стойността на запазените части – 30 %, които били при ищеца. С оглед изложеното счита, че ищецът е напълно обезщетен, поради което оспорва дължимостта на сумата от 13 231,85 лв. Излага, че липсват документи, от които да е видно къде се съхранява автомобилът, както и такива относно опис или отчет, от които да е видно каква е стойността необходима за ремонт, стойността на запазени части, поради което счита, че претендираната разлика от ищеца е недоказана. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване, че между страните е бил сключен договор за наем от 29.01.2024 г., въз основа на който ищцовото дружество предоставило на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 29.01.2024 г. до 29.02.2024 г. лек автомобил марка Опел, модел Мока, с рег. № ****.

По делото е представено Свидетелство за регистрация част I, видно от което лек автомобил марка Опел, модел Мока, с рег. № **** е с дата на първа регистрация 12.04.2023 г.

Представена е фактура № 0040078453/11.11.2022 г., издадена от „София Франс Ауто“ АД, видно от която продажната цена на автомобила е 33617,74 лв. без ДДС.

За лек автомобил марка Опел, модел Мока, с рег. № **** е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица № ****, сключен на 10.05.2023 г. с „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 12.05.2023 г. до 23,59 ч. на 11.05.2024 г.

От представения договор за наем (л. 16) се установява неговото съдържание, в това число, че наемателят е предоставил на наемодателя депозит в размер на 2400 лв., за което не се и спори между страните. С подписването на договора наемателят е декларирал, че е запознат и приема общите условия на договора, както и че е получил екземпляр от тях.

По делото са приети общите условия към договора (л. 17-19). В чл. 25 от общите условия е предвидено, че наемателят носи пълна материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер на претърпените вреди и пропуснати ползи и калкулирани в съответствие с официален ценоразпис по чл. 29 при изброени в ОУ случаи, сред които и при настъпване на ПТП по вина на наемателя, включително при взаимна вина или неустановена вина.

3

В чл. 25, т. 7 от ОУ е предвидено, че при спиране от движение и/или прекратяване на регистрацията на автомобила и/или задържане на автомобила от органите на МВР, по вина на наемателя, той е длъжен да заплати административна такса в размер на 977,92 лв. (500 евро), както и такса за престой за периода, в който е било възпрепятствано използването на автомобила, съгласно чл. 29.

В чл. 25, т. 8 от ОУ е предвидено, че през времето на действие на договора за наем по отношение на конкретен автомобил са причинени щети по същия по вина на наемателя, което налага автомобилът да бъде вкаран в сервиз и/или е налице хипотезата на чл. 25, т.7 от ОУ, наемателят ще дължи заплащането на предварително договорено между страните обезщетение в полза на наемодателя.

В чл. 31 от ОУ е предвидено, че наемателят дължи административна такса в случаите на причинени щети при ПТП, която е посочена в официален ценоразпис, съгласно чл. 29.

Част от съдържанието на общите условия е и официален ценоразпис към чл. 29 от ОУ, който е подписан от наемателя.

Между страните липсва спор за предаването на автомобила на наемателя, а това се установява и от приемо-предалателен протокол, подписан от страните по договора.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в срока на действие на договора за наем - на 15.02.2024 г. е настъпило ПТП по механизма сочен в исковата молба и по вина на наемателя, за което е съставен и протокол за ПТП. Механизмът и вината на наемателя се установят и от приложените по делото Декларация за настъпило събитие и АУАН № 39435/16.02.2024г., съставен от служител на СДВР, отдел „Пътна полиция“.

Не е спорно между страните, че в полза на ищеца вследствие настъпилото ПТП е изплатено застрахователно обезщетение по договора за застраховка „Каско+“ в размер на 27 109,15 лв., както и че щетата е определена като тотална. Тези факти се установяват и от приложеното писмо от ДЗИ – Общо застраховане, Удостоверение от КАТ и платежно нареждане от дата 18.04.2024 г. (л.25-28).

От приетите по делото заключения по първоначална и допълнителна Съдебноавтотехническа експертизи, изготвени от нещото лице инж. А. К. А., които съдът възприема като пълни обосновани, се установява, че действителната стойност на лек автомобил „Опел Мока“ с рег. № В0083НР към датата на настъпване на ПТП е в размер на 36800 лв. Според експерта остатъчната стойност на автомобила слез експлоатацията му от 10 месеца и три дни преди настъпването на ПТП-о е 33511,51 лв.