Решение № 905 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1045/2024
- Вид
- Решение № 905
- Подписан
- 03.07.2024
- В сила
- 03.07.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 905 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501045 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 779/22.02.24г. на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с., поставено по гр. д. № 7070/23г. в частта, с която се отхвърля предявените искове за признаване за установено, че Н. Й. С., ЕГН ********** и адрес *** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** главница по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ***от 10.09.2021г., разликата от присъдения размер от 1 313.70 лева до пълния претендиран размер главница от 1416,12 лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/; договорно възнаграждение - 440,08 лв. /четиристотин и четиридесет лева и осем стотинки/ за периода от 01.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; възнаграждение за услуга Фаст - 424,91 лв. /четиристотин двадесет и четири лева деветдесет и една стотинки/; възнаграждение за услуга Флекси - 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/; такси за събиране на вземането - 30,00 лв. /тридесет лева/, начислени на 16.11.2021 г.; лихва за забава - 322,06 лв. /триста двадесет и два лева и шест стотинки/ за периода от 02.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; законна лихва - 103,28 лв. /сто и три лева двадесет и осем стотинки/ за периода от 04.11.2022 г. до 27.02.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3072/2023г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ***моли съда отмени решението на районния съд в обжалваната част, по съображения подробно изложени в 1 жалбата, и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Н. Й. С., ЕГН **********, чрез адв. М. М. счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Адвокат М. претендира възнаграждение по ред на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, сключен на 10.09.2021 г. се установява, че Н. Й. С. в качеството си на клиент е сключил с „Профи кредит България“ ЕООД, като кредитор, по силата на който е предоставена обща сума в размер от 1500 лв. Уговорен е срок на кредита 18 месеца, размер на вноската по кредита 111,21 лв., ГПР – 48,76 % и годишен лихвен процент 41 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 2001,53 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от клиента възнаграждение, както следва: за услугата „Фаст“ – 450 лв. и за услугата „Флекси“- 900 лв. В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план, от който е видно, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 01.03.2023 г. т.е. на датата на постановяване на разпореждането, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С платежно нареждане от 10.09.21г. сумата по кредита е преведена по посочената от клиента банкова сметка. Безспорно е още и това, че по договора за кредит е платена обща сума в размер от 186,21 лв, както е посочено в приетото пред районния съд заключение на съдебно – счетоводната експертиза, като плащането е извършено на 01.10.2021г., с която сума кредиторът е погасил главница в размер на 83,88 лв., платена лихва в размер на 27,33 лв. и платена вноска по допълнителни услуги в размер на 75,09 лв.
С оглед направените възражения против недействителността на процесния договор съдът установи, че Договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Това е така, защото посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения. Съгласно изложеното в договора и допълнителната информация относно закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и общите условия се установява, че заплащането на уговорените възнаграждения се дължи при предоставяне от кредитора 2 на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е уредена в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Тук обаче законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Услугата за предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугата „Флекси“, представлява възнаграждение пд управлението на кредита.
Изложеното налага извода, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание. Освен това, тези възнаграждения следва да са включени в годишния процент на разходите, както разпорежда нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата.
И още нещо: уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които всъщност не се предоставят. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22 , вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
С оглед на така направения извод следва да намери приложение нормата на чл.
23 ЗПК, според която при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Недействителността на договора за кредит води до недействителност и на уговорката за възнаградителната лихва и лихвата за забава. Доколкото се установи, че Н. С. е 3 заплатил обща сума в размер от 186, 30 лв., то с така платената сума е погасена единствено главницата, като е останала дължима сума в размер от 1313,70 лв., в който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 1416.12 лв. ще се отхвърли, както и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, лихвите за забава, а също така и таксите за събиране на вземането.
Като е достигнал до същите правни изводи и уважил иска до посочения размер и е отхвърлил останалите искове, районният съд е постановил правилно решени, което следва да се потвърди.
На процесуалния представител – адв. М. М. следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 300лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 779/22.02.24г. на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с., поставено по гр. д. № 7070/23г. в частта, с която се отхвърля предявените искове за признаване за установено, че Н. Й. С., ЕГН ********** и адрес *** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** главница по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от 10.09.2021г., разликата от присъдения размер от 1 313.70 лева до пълния претендиран размер главница от 1416,12 лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/; договорно възнаграждение - 440,08 лв. /четиристотин и четиридесет лева и осем стотинки/ за периода от 01.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; възнаграждение за услуга Фаст - 424,91 лв. /четиристотин двадесет и четири лева деветдесет и една стотинки/; възнаграждение за услуга Флекси - 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/; такси за събиране на вземането - 30,00 лв. /тридесет лева/, начислени на 16.11.2021 г.; лихва за забава - 322,06 лв. /триста двадесет и два лева и шест стотинки/ за периода от 02.11.2021 г. до 04.11.2022 г.; законна лихва - 103,28 лв. /сто и три лева двадесет и осем стотинки/ за периода от 04.11.2022 г. до 27.02.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3072/2023г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат М. В. М., ЕГН **********, от *** сумата 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5