Решение № 74 от 15.03.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Монтана, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200006 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0996-002389/ 28.11.2022г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, Сектор „ПП” на К. К. К. от град Чипровци, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП .

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К. К. К. от град Чипровци, обл.Монтана, който чрез защитника си адв.Н. Г., АК-Благоевград обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В писмено становище пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в 1 съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателят на 14.11.2022г. в 19.00 часа на път РП II-81, 105+000 с посока на движение от град Лом към град Монтана управлявал влекач „МАН“ с ДКН хххх с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер“ с ДКН ххх, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, мъгла, мокра пътна настилка и бавнодвижеща се пред него самоходна косачка с КТИ ДКН ххх губи контрол над управлявания от него състав, излиза в ляво на посоката си на движение от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. В следствие на настъпилото ПТП водачът-жалбоподател е откаран в ЦСМП-Монтана за медицински преглед, алкохол-няма.

При предявяването на акта жалбоподателят не оспорил констатациите.

Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на 14.11.2022г. жалбоподателят е бил водач на МПСвлекач с прикачено полуремарке. Безспорно е и обстоятелството, че по същото време, в тъмната част на деня, на пътя се е движела самоходна косачка, която е била с опасна техническа неизправност - не е имала стоп светлини отзад. Безспорно е и обстоятелството, че самоходната машина е изглеждала на пътя само като „черно петно“, което не е известно дали се движи-арг.показанията на свидетеля Р.Д.. За да избегне непосредствен сблъсък със самоходната машина, жалбоподателят напуска пътното платно и реализира ПТП в крайпътно дърво. Няма спор и по факта, че за виновното поведение на водача на самоходната косачка са съставени два АУАН за допуснати нарушения на ЗДвП – арг.показанията на актосъставителя Ц. И., л.40 от делото, „...На водача на самоходната машина също бяха съставени актовеединия за опасна техническа неизправност, която създава опасност за ПТП, както и за липса на гражданска отговорност ...“.

Спорното по делото е дали е жалбоподателят е извършил деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е реализирана административнонаказателната отговорност, както и правилно 2 ли е определен вида и размера на всяко от наложените наказания.

От проведеното в съдебното производство доказване, посредством разпита на свидетелите Ц. И., Ц. Ц., Р.Д. и Н.Н., административнонаказващия орган върху когото лежи и доказателствената тежест в процеса, не съумя по категоричен и несъмнен начин да докаже извършването на административно нарушение от жалбоподателя.

Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за станалото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на движението не се е съобразил с пътните условия и пътната настилка. Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка. От възприетата по–горе фактическа обстановка по делото, между впрочем залегнала и в обстоятелствената част на двата административни акта се установява, че катастрофирането на водача е в резултат на внезапно появило се на пътя, тъй като е било без светлини МПС – самоходна косачка, което не е от категорията предвидими препятствия, относими към факторите на пътната обстановка, съобразно установените в чл.20 ал.2 от ЗДвП критерии. В конкретния случай, от обективна страна не са осъществени признаците от състава на нарушението, предмет на обжалваното НП. Хипотезата на „несъобразена скорост“ е изключена от наличието на причинна връзка между внезапно появилото се на пътя без светлини превозно средство и настъпилото произшествие. Отрицателна материалноправна предпоставка за извършване на твърдяното нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното ПТП е обусловено от внезапно появилото се превозно средство. Съответно и „препятствието“ по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съобразяването, с което представлява и целта на установеното задължение за избиране на скоростта на движение, не е „предвидимо“. Нещо повече, актосъставителят И. в показанията си в съдебно заседание /л.40 от делото/ заявява, че фаровете на 3 самоходната машина са били разположени така, че подвеждат другите водачи, като създават впечатлението, че са в далечината. Налагането на административно наказание е обусловено от установяването по безспорен начин на извършването на нарушението, предмет на административнонаказателното производство. Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на административнонаказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Независимо от това, дори да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС е нарушил изискването да съобрази скоростта си с обхвата на видимост и възможността да спре в осветената част на късите или дълги светлини /обстоятелство, което не е изяснено по делото/, това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като, както бе отбелязано по-горе, самоходната косачка е била без светлини и възприета в полезрението на жалбоподателя в последния момент.

В тази хипотеза не може да се приема, че водачът е имал възможност да възприеме косачката. Изложеното пък дава основание да се приеме, че жалбоподателят не е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй като опасността за движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което по-скоро е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

Съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото доказателства.

На следващо място, дори и да се презюмира, че движещата се без светлини самоходна косачка е била предвидима, то с действията си жалбоподателят е избегнал директния сблъсък с нея и е предпочел да отбие в друга посока и самокатастрофира. Изменение посоката на движение в определени случай е допустимо при така наречените „спасителни маневри“ Тя не е правно регламентирана и по начало е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова ситуация застрашаваща живота на останалите участници в движението. Водачът на МПС обаче може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК, тоест възникналата опасност да не може да се претотврати по начините, предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и не е допуснал причиняване на смърт или увреждане на хора /ТР№ 106/31.10.1983г. на ОСНК/. По делото 4 по несъмнен начин се установи, че ако не е действал така, че да самокатастрофира, то да е настъпило ПТП между двете МПС, като подчернато същото няма да завърши само с материални щети.

Доказателства обаче, които да сочат, че ПТП е станало в резултат на загуба на управлението и то поради несъобразена скорост с конкретно препятствие по делото липсват. Напротив, от показанията свидетелите, в този смисъл и очевидец – свидетеля Р.Д. се установява, че за да избегне удар той предприел маневра, при която самокатастрлофирал. И доколкото по делото липсват каквито и да било данни още по-малко пък доказателства сочещи на това, че превозното средстнво представлява предвидима опасност, с която жалбоподателят е следвало да съобрази скоростта си на движение, а напротив от свидетелските показания на очевидеца се установява, че наказания е предприел спасителна маневра. Последната като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици и се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на участници в движението. И доколкото тази маневра е била извършена в хипотезата на чл.13 ал.1 от НК и с нея се уврежда само имущество, то тя е правомерна. Виновно поведение не е налице.

В случая съдът намира за нужно да отбележи, че още изначално не са били налице никакви доказателства установяващи факта на загуба на контрол над превозното средство и то поради несъобразена скорост, като в тази част изводите на актосъставителя и след това на АНО се основават на предположение и на принципа, че като има ПТП вина винаги има водачът на МПС-то и произшествието е поради несъобразена скорост. Следва да се отбележи, още в хода на проверката преди съставянето на акта са били съобщени факти, налагащи по-задълбочена проверка и събиране на доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка, което очевидно не е било сторено.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото съдът съдът намира, че ОД на МВР Монтана, Сектор „ПП” следва да заплати на К. К. К. от град Чипровци, 5 обл.Монтана, ул.“Х.С.“ № 9, с ЕГН ********** направените по водене на делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лв.

Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0996-002389/ 28.11.2022г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, Сектор „ПП” , с което на К. К. К. от град Чипровци, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Монтана, Сектор „ПП” да ЗАПЛАТИ на К. К. К. от град Чипровци, обл.Монтана, ул.“Х.С.“ № 9, с ЕГН ********** направените по водене на делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6