Решение № 4322 от 14.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10101/2022
- Вид
- Решение № 4322
- Подписан
- 14.11.2022
- В сила
- 24.01.2023
- Състав
- СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4322 гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110210101 по описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10101 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. О. срещу Наказателно постановление /НП/ № 224332-008093 от 05.05.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
1
Жалбоподателят твърди, че не е осъществил виновно посоченото в НП нарушение, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.
На 16.02.2022 г. И.Сотиров – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.
Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 05.05.2022 г. Г.Б – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на на НП не съответстват напълно на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Обжалваното НП не съдържа част от обективните признаци на състава на описаното в него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото в същото не е посочена датата на дерегистрация на автомобила, както и словесно описание на основанието за служебно дерегистриране на процесното МПС. Тези обстоятелства са съществен елемент от състава на нарушението и липсата им ограничава възможността на наказваното лице да организира защитата си по твърдяните факти, като видно от подадената жалба за него остава неясно защо е бил дерегистриран лекият автомобил. Този пропуск на АНО представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт, съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.
На 16.02.2022 г. около 05.47 ч. в гр. София Н.О. управлявал по бул. "Ботевградско шосе" лек автомобил модел „Мицубиши Спейс стар“ с № СА 4607 ХН, собственост на Лора Пешева. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-СДВР било прието, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради което на водача му бил съставен процесният АУАН за нарушение на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз 2 основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Н. С. О. не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство се прекратява служебно, като в този случай законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване. Не се установява обаче, че процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, доколкото АНО, който носи тежестта на доказване за посочените в НП факти не е ангажирал доказателства за осъществяване на посочената в НП хипотеза на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - а именно, че процесното МПС е придобито от посочения в НП собственик преди повече от два месеца. С оглед на това съдът приема, че оставана недоказано жалбоподателят да е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
В допълнени към това по делото няма данни собственикът на процесното МПС да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му, още по-малко се твърди и доказва това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя като трето лице, на което автомобилът е бил предоставен за ползване. Не се твърди или доказва и че тази принудителна административна мярка е била съставена ЗПАМ, която да е връчена на собственика.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В случая не се установи, че жалбоподателят е управлявал виновно МПС с прекратена регистрация, респективно поведението му не представлява административно нарушение, тъй като липсват изискуеми от закона елементи, както от обективна, така и от субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено на самостоятелно основание и поради неправилно приложение на 3 материалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-008093 от 05.05.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Н. С. О. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4