Решение № 249 от 02.04.2012, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 249

Гр.Пловдив,02.04.2012 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря Б.К.,като разгледа докладваното от съдията т.д.№691 по описа за 2010 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.

Ищецът „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД-гр.София,с ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде признато за установено,че ответниците И.Б.В.,ЕГН ********** и П.З.В.,ЕГН ********** са солидарно задължени към банката-ищец въз основа на издадения в нейна полза от „Пловдив Регион 2000”ЕООД и авалиран от двамата ответници запис на заповед от 30.03.2006 г. за сумата от 52 436,92 евро,представляваща частична главница по записа на заповед,за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№579/2010 г. по описа на Районен съд-Пазарджик,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,а именно-от 23.02.2010 г.,както и за всички следващи се разноски по заповедното производство.Претендира и направените по настоящото дело съдебни разноски,включая и юрисконсултско възнаграждение.

Така предявеният иск се основава на следните твърдения,изложени в първоначалната и допълнителната искови молби:

В исковата молба банката-ищец твърди,че на 30.03.06 г. в гр.Пазарджик дружеството „Пловдив Регион 2000”ЕООД-гр.Пловдив чрез управителя си И.Б.В. е издало в нейна полза запис на заповед,без протест и без разноски, за сумата от 450 000 евра,който запис на заповед е бил авалиран от двамата ответниците И.Б.В. и П.З.В..Твърди се,че записът на заповед,платим на предявяване с краен срок на предявяване-30.07.2010 г.,е бил предявен на 28.09.2006 г. на дружеството-издател и на авалиста И.В.,което предявяване е удостоверено върху записа на заповед с подписи на И.В.,първо като управител на дружеството-издател и второ-като авалист по записа.Твърди се,че на 26.11.2009 г. записът на заповед е бил предявен и на другия авалист-П.З.В.,което предявяване е удостоверено лично от авалиста върху записа.Твърди се,че след предявяването на записа на заповед за издателя и авалистите е възникнало солидарно задължение да изплатят на банката исканата от нея сума по записа на заповед,но такова плащане не е било извършено от никой от длъжниците.С оглед на това банката-ищец подала на 23.02.2010 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК,с което поискала от Районен съд-Пазарджик да осъди дружеството-издател „Пловдив Регион 2000”ЕООД и двамата авалисти като солидарни длъжници по записа на заповед от 30.03.06 г. да заплатят сумата от 52 436,92 евро,представляваща частична главница по същия запис на заповед.Твърди се,че заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението и разноски за заповедното производство,били издадени от Районен съд-Пазарджик по ч.гр.д.№579/10 г. по описа на същия съд,но в двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение ведно със заповедта за незабавно изпълнение длъжниците И.В. и П.В. възразили срещу същата заповед.Банката-ищец счита възражението на ответниците за голословно и непочиващо на никакви факти и обстоятелства,но с оглед същото предявява процесния иск за установяване на задължението по записа на заповед,за което са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по посоченото ч.гр. дело,ведно със законната лихва върху същото задължение и следващите се разноски по заповедното производство.

В допълнителната си искова молба банката-ищец излага твърдението,че записът на заповед от 30.03.2006 г. е издаден като обезпечение на вземането й,произтичащо от договор за кредитна линия №46КР-АА-0863/30.06.2005 г.,сключен между банката и „Пловдив Регион 2000”ЕООД.Твърди,че в т.18 и т.18.1. от този договор са описани обезпеченията,които кредитополучателят е предоставил за обезпечение на задълженията си към „Първа инвестиционна Банка”АД по същия договор,като по-специално в т.18,б.”в” е описан процесния запис на заповед.Твърди,че чл.23 от този договор дава право при неизпълнение на което и да е от задълженията по него от страна на кредитополучателя,банката да се удовлетвори по свое усмотрение от всички обезпечения едновременно или само по едно от тях, или няколко от тях,по реда предвиден в закона.Твърди,че кредитополучателя не е изпълнил задълженията си по договора за кредитна линия и затова банката е подала полза за издаване на изпълнителен лист на основание същия договор,която била уважена и бил издаден изп. лист по ч.гр.д.№2078/2006 г. по описа на Пазарджишкия районен съд за сумата от 426 344,76 евро,ведно с разноските за издаване на изпълнителния лист.Твърди,че на основание последния е било образувано изпълнително дело,по което било насочено изпълнение срещу всички предоставени обезпечения по договора за кредитна линия,с изключение на процесния запис на заповед,но тъй като след продажба на обезпеченията по предвидения в закона бед,банката не е могла да удовлетвори вземанията си по договора за кредитна линия,то затова е прибягнала до упражняване на правата си по последното останало обезпечение,а именно-процесния запис на заповед.И понеже неудовлетворания остатък на банката по договора за кредитна линия е бил по-малък от размера на записа на заповед,то банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,искайки частично плащане по записа на заповед.Твърди,че сумата от 52 436,92 евро представлява сумата по неудовлетворания остатък по вземането на бактата по договора за кредитна линия.

Ответниците И.Б.В. и П.З.В. оспорват иска,считайки го за неоснователен изцяло.Всеки от тях е подал отделни писмени отговори на първоначалната и на допълнителната искови молби.Част от възраженията на ответниците срещу иска,съдържащи се в подадените от тях отговори,се припокриват и са идентични.Така и двамата ответници правят възражение за нищожност на процесния запис на заповед поради това,че падежа му е определен по два различни начина-при предявяване по чл.486,ал.1,т.1 от ТЗ и на определен ден-в срок до 30.07.2010 г. по чл.486,ал.1,т.4 от ТЗ.В тази връзка ответниците поддържат,че начините за определяне на падежа на записа на заповед са законоустановени,като съгласно чл.486,ал.1 от ТЗ падежът може да бъде определен на предявяване,на определен срок след предявяването,на определен срок след издаването или на определен ден и съгласно ал.2 на същата разпоредба,менителницата издадена с падежи определени по друг начин или с последователни падежи е нищожна.И двамата ответници излагат доводи за допуснати незаконосъобразности в производството по издаване на заповедта за незабавно изпълнение по г.гр.д.№579/2010 г. по описа на РС-Пазадржик,които описват в отговорите си на исковата молба.И двамата са въвели в отговорите си на ИМ твърдението,че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за погасяването на предоставен банков кредит в размер на 450 000 евро по договор №46КЗ-АА-0863/30.06.05 г. за кредитна линия,сключен между банката-ищец и „Пловдив Регион 2000”ЕООД.Не оспорват,че записа на заповед е авалиран от тях като физически лица,но считат,че обезпеченията по договора за кредитна линия,върху които е насочено изпълнението по изпълнителното дело,образувано въз основа на издадения по ч.гр.д.№2078/06 г. от РС-Пазарджик изпълнителен лист,са достатъчни да удовлетворят погасяването на целия дълг по същия договор и оспорват твърдението на банката за останали неудовлетворени вземания по този договор след проведеното принудително изпълнение по въпросното изпълнително дело.И двамата намират за неоснователен аргумента на банката за необоснованост на подаденото от тях възражение по чл.414 от ГПК,като в тази връзка считат,че законът не изисква обосноваването на такова възражение с каквито и да било факти и обстоятелства.

Наред с горните защитни аргументи срещу иска,ответницата П.В. излага довода,че не е страна по договора за кредитна линия и че не е налице идентичност между страните по абстрактната и каузалната сделка.

Ответникът И.В.,освен горните аргументи,идентични с тези на ответницата В.,излага и следните допълнителни доводи:

Поддържа още един довод срещу редовността на записа на заповед,като заявява,че в същия липсва реквизита по чл.535,т.2 от ТЗ,а именно-„безусловно обещание” да се плати определената сума пари и в тази връзка намира,че документ,който не съдържа някои от реквизитите,посочени в чл.535 от ТЗ,не е запис на заповед.Поддържа и възражанието,че вземането на ищеца по записа на заповед,издаден на 30.03.06 г.,е погасено по давност с изтичането на давностния срок по чл.531 от ТЗ.

И двамата ответници претендират присъждане на направените от тях съдебни разноски в настоящото производство.

ПОС,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното:

От фактическа страна е безспорно,че на 30.03.2006 г. в гр.Пазарджик „Пловдив Регион 2000”ЕООД със седалище в гр.Пловдив и с ЕИК/Булстат:********* чрез управителя си И.Б.В. е издало в полза на „Първа Инвестиционна Банка”АД-гр.София запис на заповед за сумата от 450 000 евро,платима без протест и без разноски „при предявяването на този запис на заповед в срок до 30.07.2010 г.”Не е спорно и това,че задължението по записа на заповед а авалирано от двамата ответници-физически лица,а именно от И.Б.В. и от П.З.В..Самият запис на заповед е представен в заверено копие още с исковата молба,но се намира и в оригинал в кориците на приложеното ч.гр.д.№579/2010 г. по описа на РС-Пазадржик /съставлява лист 10 от досието на същото дело/.Не е спорно,че за част от сумата по записа на заповед в размер на 52 436,92 евро,банката-ищец е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и че по цитираното частно гражданско дело такава заповед и изпълнителен лист за същата сума са били издадени,като са осъдени длъжниците „Пловдив Регион 2000”ЕООД,с ЕИК ********** и ответниците-физически лица И.В. и П.В. солидарно да я заплатят на „Първа Инвестиционна Банка”АД-гр.София,ведно със законната лихва върху нея,считано от 23.02.2010 г. до оконателното й изплащане,а са осъдени също да заплатят солидарно и разноски по делото в общ размер от 3551,15 лв.Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.517 от ГПК и изпълнителният лист по ч.гр.д.№579/10 г. са издадени на 25.02.2010 г.Както е видно от данните по частно гражданското дело,въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№20108250400133 по описа на ЧСИ С.Г.,рег.№***,район на действие-Окръжен съд-Пловдив,по което на двамата ответници са връчени покани за доброволно изпълнение ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на датата 07.09.2010 г.В законоустановения срок ответниците са подали възражения по чл.414 от ГПК със съответен входящ №10148 и 10149 от 07.09.2010 г. и въз основа на тях Пазарджишкият районен съд с определение №1869 от 16.09.2010 г.,постановено по ч.гр.д.№579/2010 г.,е спрял производството по посоченото изпълнително дело,като с отделно разпореждане от същата дата е указал на банката-заявител,че са постъпили в срок възражения от длъжниците И. и П. В. и че с оглед на това същата може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на разпореждането,като довнесе дължимата ДТ от 2 % върху размера на вземането.Съобщението за това разпореждане е връчено на банката на 30.09.2010 г.,а процесният иск за установяване на вземането й срещу ответниците,произтичащо от записа на заповед,е предявен на 27.10.2010 г.,т.е. в указания със съдебното разпореждане срок.С оглед подаването на иска в указания от съда /и законоустановен/ срок и предвид постъпилите възражения на ответниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,процесният иск се явява допустим и има правен интерес от същия,което пък изисква разглеждането му по същество.