Решение № 1022 от 16.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Саня Ст. Стефанова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501038 по описа за 2026 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от Христо Маринов Маринов, Петр Валента и Виктор Тот, действащи чрез юрк.П. Ц., против Решение №1053/19.03.2026г. постановено по гр.д.№11666/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен в цялост иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен против И. В. И., с ЕГН **********, за установяване дължимостта на сумата от 600лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №2182447 от 06.02.2020г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 71.94лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2020г. до 10.08.2020г., както и сумата от 339.64лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.06.2025г., за които суми е издадена Заповед №108/22.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№211/2025г. по описа на Районен съд Чепеларе.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради което се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че съдът е достигнал до погрешен извод за недоказаност на факта, че кредитната сума е усвоена от ответника. Излага се, че с представената по делото разписка за извършен превод в полза на ответника, нареден на 1

06.02.2020г. за сумата от 600лв., както и предвид липсата на доказателства за нейното връщане, се доказва твърдението за предоставяне на сумата. Ето защо се поддържа, че необсъждайки в съвкупност всички доказателства, съдът е допуснал процесуално нарушение. Нещо повече неправилно е приел за недоказано възникването на облигационното отношение между страните. Твърди се, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, във връзка с което са представени всички относими документи-договор, общи условия и стандартен европейски формуляр. Поддържа се, че щом съдът е имал съмнения относно доказаността на облигационно правоотношение между страните, е следвало да даде допълнителни указания в този смисъл /за представяне на допълнителни писмени доказателства или за експертизи/. Излага се, че липсата на въпросното напътване, води до съществено процесуално нарушение, ограничило правата на ищеца, настоящ въззивник. В допълнение се излага, че дори да се приеме, че договорът е недействителен, то съдът неправилно не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, при наличие на данни за усвоена кредитна сума. По изложените съображения, се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване в цялост на предявената искова претенция против И. В. И., както и присъждане на сторените разноски.

С подадения отговор на въззивна жалба, въззиваемата страна поддържа, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, постановен при липса на допуснати процесуални нарушения, поради което и моли за неговото потвърждаване. Поддържа се още, че правилно е установено, че по делото липсват доказателства за усвояване на сумата по кредита. Твърди се, че дори да се приеме, че посочената от жалбоподателя разписка е част от доказателствения материал, то тя не установява по категоричен начин твърдените от кредитора обстоятелства. Сочи се, че при спор относно възникването на заемното правоотношение, както и по повод на усвояването на заетата сума, за доказване на това не е достатъчно представянето на едностранно съставени от кредитора документи. Още повече, че усвояването не е реализирано по някои от предвидените в общите условия способи. Поддържа се, че неоснователни са доводите на въззивника за действителност на договора за кредит. Сочи се, че ЗПФУР и ЗЕДЕУУ въвеждат специални правила относно доказването на волеизявленията на потребителя, съответно доставчикът на финансовата услуга носи тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав по сключването на договора. Твърди се, че настоящия случай по делото липсват доказателства за подадено заявление за кредит, за регистрация на ответника в електронната платформа на кредитора, за изпращане и получаване на преддоговорната информация, за извършено електронно изявление, както и доказателства за положен електронен подпис или за приравняване на обикновения електронен подпис на саморъчен. При изложените съображения, се поддържа, че ищецът не е установил сключването на процесният договор за кредит, още по-малко по указания в общите условия начин. Излага се, че намира представените доказателства са едностранно съставени от кредитора, при липса на данни за електронното им подписване от клиента. Оспорват се оплакванията, че съдът не е дал указания за ангажиране на допълнителни доказателства или за назначаване на експертиза, като се сочи, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен 2 обем задълженията си по чл.146 от ГПК, но ищецът е проявил пасивност. С оглед на изложеното се поддържа, че основателно съдът не е приложил последиците на чл.23 от ЗПК, доколкото същата предполага по безспорен начин установяване на реалното предоставяне на сумата на потребителя. Сочи се, че в настоящия случай последното е спорно, както са спорни регресните права на поръчителя, респективно валидното им прехвърляне на въззивника. По изложените съображения, се моли за оставане без уважение на депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивната страна, чрез постъпила писмена молба от пълномощник поддържа становището си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, съответно за основателност на иска. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна, чрез подадена писмена молба от особен представител, поддържа становището си за неоснователност на жалбата и на иска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран от “АПС Бета България“ ЕООД с иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.143 от ЗЗД за установяване съществуването на задължения на И. В. И., произтичащи от Договор за потребителски кредит №2182447 от 06.02.2020г. сключен с “Кредисимо EАД“ и Договор за поръчителство от 06.02.2020г. сключен с “Ай Тръст“ ЕООД, за които има издадена Заповед №108/22.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№211/2025г. по описа на Районен съд Чепеларе, а именно сумата от 600лв., представляваща главница по договора за кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното погасяване на дълга и сумата от 71.94лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2020г. до 10.08.2020г., както и сумата от 339.64лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.06.2025г., които задължения са погасени от поръчителя “Ай Тръст“ ЕООД и в последствие прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.03.2022г.

В исковата молба се твърди, че между И. В. И. и “Кредисимо“ EАД, по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, е сключен Договор за потребителски кредит №2182447 от 06.02.2020г., по силата на който ответника е получил сумата от 600лв. при уговорени фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48.24 %, както и задължение за връщане на сумата, чрез 6 броя вноски в срок до 10.08.2020г. Твърди се, че заемодателя е изпълнил своите задължения, както и че ответната страна не е изпълнила своите в срок и съобразно условията на договора. Поддържа се, че на 06.02.2020г. И. В. И. е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с “Ай Тръст“ ЕООД, с който дружеството е поело задължение да сключи 3 договор с трето лице-“Кредисимо“ АД и да отговаря пред това трето лице солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит. Поддържа се още, че на 06.02.2020г. “Ай Тръст“ ЕООД и “Кредисимо“ АД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който първото дружество се е задължило да отговаря солидарно с ответника пред кредитора за погасяване на дълга по горепосоченият договор за кредит. Твърди се, че тъй като ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, кредиторът е поканил поръчителя да погаси дълга. Сочи се, че на 23.02.2022г. в изпълнение на договора за поръчителство “Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от ответника суми в полза на “Кредисимо“ EАД. Твърди се, че с извършване на плащането, “Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си погасил задължението поръчител и на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор по отношение на длъжника-ответника.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.03.2022г. “Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера “АПС Бета България“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен на посочения от него адрес на електронна поща. Сочи се, че с цел събиране на вземането, е депозирано заявление по чл.410 ГПК, което е уважено, съответно е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№211/2025г. по описа на Районен съд Чепеларе, като поради невъзможност за връчване, за ищецът се породил интерес от воденото на настоящият иск.

С депозираният, от назначеният на ответника особен представител, отговор на ИМ, се поддържа становище за неоснователност на иска. Излага се, че от ангажираните по делото доказателства не се установява съществуването на твърдяната от ищеца облигационна връзка, респективно че съществува задължение на ответника по договор за кредит.

Поддържа се, че ако е налице обвързаност на страните, то процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не съдържа задължителна информация по ЗПК и не отговора на формалните изисквания на закона за съдържание. На следващо място се поддържа, че Договорът за поръчителство, се явява нищожен на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради нарушение на принципа за справедливост и добросъвестност. На последно място се поддържа, че липсват доказателства за плащането от страна поръчителя на дълга на ответника в полза на първоначалният кредитор. Моли се за отхвърляне на иска.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по 4 принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи, че ищецът не е титуляр на процесното вземане, доколкото не се установява наличието на обвързващ страните договор за потребителски кредит. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.