Решение № 2247 от 30.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100511412 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20144909 от 23.06.2021 г. по гр.д. № 52434/2020 г.

Софийски районен съд, 120 състав отхвърлил като неоснователен предявения от Н. В. В., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ******* (сега „Е.П.“ АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сума в размер на 1 104.10 лв. за доставена електроенергия по партида с кл. № 31025656011. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 450 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Н. В. В., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът е доказал в условията на пълно и главно доказване, че през процесния период – 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г., е доставена електрическа енергия до процесния имот на обща стойност 1 104.10 лв. Съдът приел, че енергия на тази стойност е реално доставена в посочения период, въпреки че 1 нямало никакви доказателства за предходни отчитания на демонтирания електромер. Ответното дружество ясно заявило в отговора на исковата молба, че не са правени отчитания на електромера през годините, с изключение извършената на 11.09.2019 г. проверка, за което бил съставен представеният по делото констативен протокол. Ответникът не доказал кога точно е извършена предходна проверка и отчет на процесното СТИ, а в негова доказателствена тежест било да установи, че в периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. през електромера е преминала ел. енергия на стойност 1 104.10 лв., което не било направено. Съдът неправилно приел и че сумата е начислена правомерно по една тарифа – дневна, при положение че нямало доказателства страните да са постигнали съгласие отчитането да е еднотарифно. От КП от метрологична експертиза било видно, че СТИ било изработено през 1966 г., нямало доказателства да са извършвани метрологични проверки съгласно ЗИ, а било посочено и че е изтекъл срокът на последващата проверка. От заключението на СТЕ можело да се заключи само, че изчисленията по фактурата са математически верни и съответстват на одобрените от КЕВР цени за процесния период, но не и че в същия период е преминало цялото количество ел. енергия от 4 956 Квт/ч, при това на една тарифа – дневна. Ответникът произволно и едностранно изчислил цялата енергия по дневна тарифа, което било неправомерно при липса на съгласие от абоната. Неправилно също районният съд приел, че сумата не е погасена по давност. При недоказване от ответника ел. енергията да е доставена в периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г., съдът следвало да приеме, че възражението за погасителна давност е основателно. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ЧЕЗ Е.Б.” АД, сега „Е.П.“ АД (промяната в наименованието вписана в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2022 г. и с протоколно определение от 22.06.2022 г. допуснато изменение в наименованието на страната) с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 104.10 лв., начислена по фактура № 0282733129/31.05.2020 г. като стойност на реално доставена електрическа енергия за периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. за електроснабден имот в с.

Луково, обект бунгало, кл. № 310252656011.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:

По делото се установява, че на 01.06.2020 г. ищцата е подала заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди за обект на адрес в с.

Реброво, „Мършева поляна“, бунгало, като е представила удостоверение за наследници на предходния потребител – В. И.В., починал на 12.03.2005 г.

Преди това, на 27.05.2020 г. между страните е подписан протокол-декларация, съгласно който потребителят Н.В. декларира, че считано от датата на протокола ще ползва електрическа енергия за битови нужди на адрес гр.

Своге, с. Реброво, „Мършева поляна“, а продавачът приема да й продава електрическа енергия по цени за битови потребители. Представена е и изходяща от ищцата декларация от 27.05.2020 г., че има съгласието на останалите собственици на имота СТИ (електромер) с кл. № 3001214000444 да бъде регистриран на нейно име.

Видно от приетото удостоверение за наследници на В. И.В., след 3 смъртта си същият е оставил за наследници по закон съпруга, син и дъщеря – ищцата Н.В..

Приета по делото е фактура № 0269681912/30.09.2019 г., с получател В.

И.В., кл. № 3001214000444, на стойност 1 104.10 лв. с ДДС – цена на електрическа енергия за периода 24.08.2019 г. – 10.09.2019 г. На 31.05.2020 г. е издадено кредитно известие към тази фактура с основание „грешни данни в договорните отношения“, и на същата дата е издадена процесната фактура № 0282733129/31.05.2020 г. с получател – ищцата, на стойност 1 104.10 лв. с ДДС – цена на доставена електрическа енергия за периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. за електроснабден имот в с. Луково, кл. № 310252656011.

От приетия констативен протокол № 1023189 от 11.09.2019 г. се установява, че на същата дата е извършена проверка на адрес с. Луково, бунгало, от двама служители на „Чез разпределение България” АД и в присъствието на свидетел от Федерация на потребителите и сина на потребителя - И.В.В.. При проверката е констатирано, че многотарифен електромер с фабр. № 1853466, тип А1-6Д, година на производство 1966 г., е с показания: първа тарифа - 0039 Квт/ч, и втора – 5 886 Квт/ч. Електромерът няма тарифен превключвател. Същият е демонтиран за метрологична проверка в БИМ. Монтиран е нов електромер, измерващ в класа си на точност.

Съгласно констативен протокол за метрологична експертиза № 176/17.06.2020 г. на БИМ – ГД МИУ, няма промени в конструкцията и електрическата схема на електромера. Червеният белег за отчитане при проверка на оборотите на диска е избледнял и по тази причина не могат да се изследват метрологичните му характеристики по т. 4.3 – проверка на точността на електромера с метод на пряко сравнение с еталон. При проверка на показващото устройство при продължително включване с отчитане на показващото устройство отчетената грешка е 1 % при максимално допустима 2 %.

В чл. 15, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез разпределение България“ АД е предвидено задължение на потребителя да осигурява безпрепятствен достъп на упълномощени представители на електроразпределителното дружество в имота за монтиране, проверка, ремонт, замяна на електрически съоръжения и 4 средства за търговско измерване, както и за отчитане и контрол на техните показания, в случай че те се намират след границата на собственост на имота, без предварително писмено уведомление и при спазване на ОУ. Съгласно чл.

26, ал. 2 от тези ОУ, в случай че достъп за отчитане на СТИ не бъде осигурен, електрическата енергия се изчислява на база средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година. Електроразпределителното предприятие уведомява крайния снабдител за определените количества с оглед изчисляване на сумите, които потребителят дължи; Според ал. 3, потребителят се уведомява за извършеното по ал. 2 изчисление с документа за дължимите суми за електрическа енергия. При последващо осигуряване на достъп се извършва корекция според реалните показания на СТИ, ако това е необходимо.

Съгласно приетото заключение на СТЕ, посочените количества електроенергия по процесната фактура отразяват вярно реално отчетените показания от средството за търговско измерване, което е било монтирано в имота – 4 956 Квт/ч. СТИ е било монтирано вътре в имота и до него е нямало достъп, според справка за въведени показания, предоставени на вещото лице от електроразпределителното дружество. Изчисленията по фактурата са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от КЕВР. От справката в табличен вид в заключението не се установява кога е извършен предходен отчет на показанията на електромера.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявения иск за основателен. На първо място, няма основание ответното дружество да претендира от ищцата, с която е в договорни отношения за обекта от 27.05.2020 г., цялата стойност на ел. енергия за периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. За този период, ако сумата се дължи, отговорни биха били съсобствениците на обекта съразмерно с дяловете им собствеността, за които по делото няма данни. Отделно от това, при доказателствена тежест за ответника съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал да е доставил в обекта в периода 25.08.2019 г. – 10.09.2019 г. 4 956 Квт/ч електрическа енергия, цената на която претендира по процесната фактура. По делото няма никакви данни кога е било отчетено старото показание от 930 Квт/ч. Нещо повече – по твърдения на самия ответник в отговора на исковата 5 молба, ставало дума за „години назад консумация на ел. енергия“, а и без експертни знания е очевидно, че няма как в обект бунгало за период от 16 дни да се консумират 4 956 Квт/ч електрическа енергия. На следващо място, ответникът не е установил електромерът в имота да е бил годно СТИ – такъв извод не може да бъде направен от КП на БИМ, съгласно който проверка на точността на електромера не е могло да бъде извършена при метод на пряко сравнение с еталон, а отговор на този въпрос не е даден и със заключението на СТЕ. Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства и за твърденията си, че са извършвани опити за отчет на електромера. Няма никакви доказателства, а и твърдения ответникът – краен снабдител да е уведомявал потребителя за извършено изчисление от електроразпределителното дружество по реда на чл. 26 от ОУ, както би следвало да постъпи, в случай че до имота действително не е осигуряван достъп за отчет на СТИ. Последното също препятства преценката в какъв период от време е доставяна електрическата енергия, отчетена на 11.09.2019 г., съответно – погасено по давност ли е вземането.

След като ответникът не установява ищцата да му дължи исковата сума, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което искът се уважи.